Доц. Ана Кочева: ”Въздухът трепери” като се ”подгаврюваме” и ”подбъзикваме” с Патриарха
Дебатите около „превода“ на романа „Под игото“ не спират. Предлагаме ви мнението на Доц. Ана Кочева от БАН за гаврата с Вазов – един от съдателите на книжовния език през 19 век.
”Въздухът трепери”, ей! Дълго и гневно ще е заради ”Под игото” на разместените ценности и заради мерака за скандал, белким излезеш под прожектор! С една дума за поредния езиков експеримент, пак с клетия Вазов роман, за който наскоро се гневих по друг повод…
Ама, няма нищо случайно на този свят! Сега за т.нар. „превод“. И какво точно ПРЕВЕЖДАШ от един език на същия този език? Турцизмите и архаизмите, които били неразбираеми за днешните млади… Добре, де, щом толкова те тегли, не е ли по-разумно да вземеш да ги обясниш под черта, което е повече от утвърдена практика!!! (Сетете се за страници и страници от „Война и мир“, напр., още от началото на романа, които са поднесени на френски и преведени под линия, но си стоят горе в оригинал, защото пресъздават духа на епохата, в която руската аристокрация действително е предпочитала френския език).
Турцизмите неслучайно са вплетени органично в литературната тъкан на „Под игото“, те са носители на конотация, част от индивидуалния наратив на героите са, къде повече, къде по-малко, защото става дума за стилистична окраска! Най-много ми дойде обаче сравнението с „преводите“ на Шекспир. Абе, аланкоолу (това също е турцизъм), Шекспировият език е от 15-16 век, това е друг, много по-ранен етап от развоя на езика, да не говорим, че адаптацията (а НЕ преводът!) е правена с кадифени ръкавици.
В случая с Вазов се напъваш да „превеждаш“ роман на един от създателите на книжовния език в края на 19-ти век на книжовен български от началото на 21! Да, езикът е динамична система, но само по отношение на лексиката, особено чуждоезичната. Тя влиза, поседява, излиза, или пък се приспособява към българската система, получава наши суфикси, побългарява се, хибридизира се, става понякога неразпознаваема като чужда. Други думи пък имат по-кратък живот и си отиват бързо, както са дошли. Трети пък, ако са по-дълги и описателни, по закона за икономия на езиковите средства, също отпадат. Диалектните лексеми пък обогатяват езика, оцветяват го… И тъй нататък…
Та, вместо да кастриш „Под игото“, направи бележки под линия ли, в скоби ли, дай пояснения, с една дума, разшири го този клет кръгозор на горкия български ученик, заради когото уж вършиш тази работа. Или пък заложи на нещо още по-авангардно, като аудиокнига, напр., защото повечето от днешните може и да не четат, но пък са вечно със слушалки в ушите си и поне може да чуят. Та тиражирай я, аудиокнигата, има я, впрочем, чете я Стоян Алексиев!
Ей, такива съвременни неща биха проработили, мисля си аз, вместо да „се подгаврюваме“ и „подбъзикваме“ (ох, пак тия архаизми!) с Патриарха! Който пък е казал на друго място: „Чети! То прави сляпото окато“! Айде, който иска, да превежда!
Доц. Ана Кочева