Д-р ик. н. Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители пред „Аз Буки“: Време е и директорите да изпълняват задълженията си в рамките на мандатността

Според лидера на СБУ – най-многобройната професионална организация у нас, обучението на бъдещите учители трябва да се извършва по единен стандарт, единни учебни програми и планове и в 12-те университета с педагогически факултети

– Д-р Такева, каква беше 2019 г. за предучилищното и училищното образование?

– До днешна дата (23 декември, б.а.) 2019 г. е добра за българското образование, за българския учител, за хората, работещи в системата на предучилищното и училищното образование.

Видяха се положителните и недотам работещите инструменти в новия Закон за предучилищното и училищното образование. През 2019-а и със съдействието на Синдиката на българските учители над 600 училища у нас вече разполагат с възможно най-висок клас информационни технологии, които се използват в учебния процес. Но за да влязат тези технологии в клас, стотици учители трябваше и получиха възможността да се квалифицират, за да работят с тях. Можете да си представите как се промени училищната среда, което мотивира и учители, и ученици.

И още един факт – с помощта и на СБУ бяха ремонтирани, построени, оборудвани много спортни площадки и физкултурни салони, за да спортуват учениците в подходяща и безопасна среда.

През 2019-а българският учител си даде сметка с каква важна, обществено значима роля е натоварен от обществото. Без учителя не може да се изгради личността. Без учителя не можем да говорим за добро образование, а българското е такова.

През изминалата година бяха постигнати и много добри финансови параметри. МОН и СБУ договориха над 500 млн. лв. повече средства в бюджет 2020 спрямо този за 2019-а. Имаме над 600 млн. лв. в републиканския бюджет за развитието на образованието под най-различни форми – 25 млн. лв. за извънкласни дейности, 130 млн. лв. за приобщаващо образование, над 60 млн. лв. за безплатно пътуване на учениците, над 24 млн. лв. за безплатно пътуване на учителите и т.н.

Всички тези устойчиви програми, по които целево се финансира средното образование, са повод за гордост за СБУ. Извоювани са от нас през 2004 г. по време на учителската стачка, устойчиви са и до днес и ще бъдат и в бъдеще.

Повод за задоволство е и наличието на добър социален диалог с министър Красимир Вълчев. Неслучайно неговата диалогичност го нарежда по популярност на четвърто място сред министрите от кабинета Борисов 3.

– Остават ли неща, които трябва да бъдат свършени? Да задам традиционния въпрос – какво предстои?

– Чака ни още работа. На първо място, да се отворят всички учебни програми, като се започне с тази за ограмотяване I – IV клас, мине се през програмата по математика в прогимназиалната степен – не може в VII клас да се учи материал, подходящ за възраст­та на учениците от IX – X клас. Не може и не бива да се „надскача“ природата. Колкото пъти сме правили подобни опити, толкова пъти те са завършвали с неуспех. Просто сме бъркали.

Продължава на дневен ред да бъде и разговорът за академичната автономност на българския учител в класната стая и в групата в детската градина. Според мен недопустимо много са контролиращите органи и контролните функции върху работата на българския учител. Това е фатално.

Трябва да се справим и с административната тежест, легнала на раменете на учителя. Това вече е договорено между социалните партньори. Но не се случва навсякъде. Все още има директори, които не се съобразяват и създават изключително много проблеми. Наскоро запознах министър Вълчев с длъжностната характеристика на главните учители от едно столично училище. Тя е разписана и подписана от един млад, уж перспективен директор. В рамките на 6 страници се разпростираха задълженията на главния учител. Пропуснато е само къпането на децата в училище… Когато сами си правим такива номера, никой не може да ни спаси. Затова смятам, че министърът на образованието трябва да бъде безкомпромисен към директорите, които унижават българския учител, нарушават неговите права – не само професионални, но и чисто човешки. Създават прецеденти и лош имидж на работещите в средното образование.

Безспорно има и други неща, които трябва да променим във вътрешната организация на работа в училище, с цел преодоляване на някои негативни тенденции – например дисциплината и отговорността на ученици и родители. Създаването на по-добро взаимодействие между обектите и субектите в образователната система – ученици, родители, учители, административно ръководство. От ръководителите на образователните институции зависи изключително много какво ще бъде средното образование.

Ако все още имаме дефицити при този бюджет, с тази добра материална и дидактическа база, при тези усилия, които полагат социалните партньори, това се дължи на онези 20% от директорите, които не умеят да управляват образователните институции.

– Какво трябва да се направи?

– На ход са управляващите. Те трябва да помислят за въвеждането на мандатност за директорите. В мандатността е разковничето. Не може директорът да бъде безконтролен. В една държава, в която и премиер, и президент, и председател на Народното събрание подлежат на контрол, изпълняват функциите си в рамките на мандатността, дават отчет за това как се следва и как се изпълнява националната политика, да има безконтролие само в средното образование. Безконтролието води до изкривяване на демократичните процеси.

Европа казва, че три са основните принципа на демократичната държава – начинът на управление и зачитане правата на човека, доб­рият социален диалог, грижите за развитието на институциите.

Българското училище има нужда от визионерство. То има нужда от перспективно виждане. То трябва да познава бъдещите поколения. Не можеш да задържиш със стари подходи вниманието на деца, които усвояват материала чрез звук и картина.

Българската образователна система открай време е много модерна. И в тази си модерност тя всъщност стъпва на традиции, които отдавна се използват от много други образователни системи. Но когато попитах университетски преподаватели кои са най-ценните образователни традиции на нашата образователна система, които се ползват например от американската, финландската, полската образователна система, само двама професори ми отговориха.

– Стигнахме до важния въп­рос – кой и как подготвя бъдещите учители?

– Темата е изключително важ­на, а разговорът за това как се подготвят бъдещите учители, не търпи отлагане. Затова поисках и министърът да сформира работна група, която да разработи единен стандарт, единни учебни програми и планове за подготовка на бъдещите учители в 12-те университета, които имат педагогически факултети. Новите учебни програми трябва да имат повече часове за най-важните дисциплини.

По мое настояване на 20 декември министър Вълчев организира среща и с преподавателите от висшите училища, които са съставители на букварите и читанките за ограмотяване на децата от

I – IV клас. Очаквам и подкрепа от родителите, защото 83% от учителите в България са на мнение, че новата методология и списването на буквара и читанката забавят ограмотяването на децата и те се научават да четат едва в края на II клас, докато при старата методология в края на I клас децата вече можеха да четат.

Срещаме известно неразбиране от страна на висшите училища. Но имаме подкрепата на министъра на образованието и на тази огромна част от обществото, които, донякъде и от собствен опит и наблюдение, виждат, че ограмотяването куца. А от V клас нагоре децата напускат училище, защото не разбират написаното в учебниците. Така се появява функционалната неграмотност.