БНТ харчи милиони, но няма 23 000 лева за „Умно село”

След 21 години в ефира на БНТ, на 28 декември бе излъчено последното издание от поредицата документални филми за личности от българската култура „Умно село“. Обществената телевизия не продължи договора на авторите Антоанета Бачурова и Владимир Люцканов. 50-минутната програма се излъчваше от 1998 г. и от кухнята на „Сан Стефано“ 29 не става ясно дали ще бъде сменена с подобна.

По този повод създателите на умното предаване пуснаха на страеницата си във фейсбук по празниците странна честитка:
„Да, разбрахте добре – БНТ реши да не продължава този архив от Новата година нататък. Честито на всички и – и на нас като автори, и на вас като аудитория… И последният „тежък багаж“ изхвърли националната телевизия от борда на своята „ладия лека“… За къде по-лека?…”
„Умно село” е твърде скъпо. Предаването, понеже е външно, ще бъде заменено с нещо подобно, просто БНТ ще бъде продуцент и то ще се прави от щатни служители. Няма нужда да се купуват външни продукции, за които телевизията има капацитет“, каза генералният директор на БНТ Емил Кошлуков. Според него в БНТ има кадри, които „познават културата“, както и достатъчно архиви. „Ако някой може да прави такива филми, това е именно БНТ“, казва Кошлуков. Той не споделя колко пари е струвало на обществената медия предаването. Продуцентите също отказаха да назоват цифра. От свои източници в БНТ „Уикенд“ разбра, че за един епизод телевизията е плащала около 23 000 лева. Сумата наистина изглежда висока, но трябва да се подчертае, че „Умно село“ е не просто предаване, а своеобразно документално авторско кино.

„Защо лишавате българите от това, което „Умно село“ им дава? То им принадлежи изначално“, пише скулпторът проф. Емил Попов в отворено писмо до БНТ с копие до СЕМ и парламентарната Комисия по култура и медии. Писмото е подписано още от над 40 интелектуалци, между които директорът на Националната галерия Ярослава Бубнова, председателят на СБХ Любен Генов, Станислав Памукчиев, Павел Койчев, Валентин Старчев, проф. Ивайло Мирчев, проф. Аксиния Джурова, Минчо Минчев, Стефан Цанев, Рада Москова, Деян Енев, Георги Господинов, Божана Апостолова, Боян Биолчев, Нешка Робева…

Главният потърпевш – Владимир Люцканов, е лаконичен: „Тя работата е свършена. Ако искате от мен някаква позиция, не мога да ви кажа нищо повече от това, което пише във фейсбук. Нямам никакво намерение да слизам до нивото на Емил Кошлуков и на Управителния съвет. Имат своето решение – лошо за едни, хубаво си е за тях. Четох изказване на Кошлуков в един от вестниците. Това е елементарното обяснение за всички онези, които искат да повярват в липсата на пари. Не можеш когато имаш такава липса, да обявяваш конкурс за външни продукции, които по закон телевизията трябва да има в определен процент. Знам, че се рекламира някакво предаване „Събота с Дони”, а и други забавни програми. Просто не се интересувам. След като не желаят висока култура, това си е тяхно право. Те не са прекратили предсрочно договора ни, а просто не го подновиха. Що се отнася до умишленото опростачване на българския народ, не съм любител на световната конспирация и не мога да се изказвам в първо лице за това. Въпрос на манталитет”.

В последния епизод на предаването авторите направиха ретроспекция на портретите в него от последните 20 години. И благодариха на всички приятели и зрители за каузата на „Умно село“. Поредицата е златен фонд от над 200 филма.
Владимир Люцканов е от емблематичните лица на БНТ. Режисьорът и актьор, познат на широката зрителска аудитория просто като Бате Влади, през миналата година отпразнува своя 60-годишен юбилей. Точно толкова, колкото отпразнува и БНТ. Кариерата му е неизменно свързана с Обществената медия. 17 години Влади бе и съсценарист и режисьор на „Умно село”, а успоредно с това от 2006 г. е директор и художествен ръководител на Младежки театър „Н.Бинев”.  Към него са насочени и плановете му. Само от 11 септември до 13 декември миналата година от там излязоха 5 премиери, а сега чака одобрението на Минстерство на културата за предложения репертоар за 2020 година.

Режисьор е на култовия мюзикъл „Страхотни момчета” в същия театър, а за известно време поради заболяване на актьора Стефан Мавродиев играе вместо него чернокож стриптийзьор. Така влиза в собствения си капан и изпитва на гърба си собствените си режисьорски приумици.  В театър „199” се играят при пълни салони постановките му „Три дъждовни дни” от Р. Грийнбърг и „Дуети” от П. Куилтър, а спектакълът „Красиви тела” спря само за малко дългия си живот в театър „Сълза и смях” само докато траеше бременността на Нети.

Владимир Люцканов е възпитаник на Френската езикова гимназия в София. Тъй като отраства в семейство на артисти – майка му Александра Игнатиева е била актриса в Бургаския, Сатиричния театър и Младежкия театър; баща му е известният режисьор и  професор в театралната академия Николай Люцканов, пътят му е предопределен – актьор. Амбицията и апетитът за други можения се събужда едва по време на следването му в НАТФИЗ, но за медицина,  дипломация  и авиация вече е късно, затова той успява да вземе поне една втора диплома – режисьорска.

Люцканов преминава през драматичните театри в Пазарджик (1984-85) и Народния театър „Иван Вазов” 1985-89.). Най-много се задържа в Театър Българска армия (1989-2005). Междувременно прави едногодишна специализация в Академията за драматично изкуство в Рим и прибавя към френския си език един добър италиански, незабравими спомени, и се заклева във вечна любов към Италия.
Като външен продуцент повече от 14 години е съсценарист и режисьор на поредицата „Умно село”. Продуцент и закрилник е и на екипа, създаващ самоотвержено и често доплащайки си от джоба култовото предаване „Пътеводител на историческия стопаджия”, което преразказваше през призмата на хумористичния скеч знакови моменти от историята на България.

А в гилдията се разказва една куриозна случка, която звучи като виц, но е истина: докато Люцканов учи във ВИТИЗ, междувременно,  случаен повод го изстрелва до популярността му на „бате Влади”, водещ на най-обичаните детски предавания „Телефеерия” и „Измислици премислици”. Години по-късно известността му прескача до наши дни. КАТ-аджии пред пенсия го спират за превишена скорост но му опрощават глобата, защото „са отрасли с него”.