Божков брои 35 милиона лева за Телефонната палата, планирал да изложи сбирката си от ритони

Хазартният бос брои 35 милиона лева за Телефонната палата, планираше там да изложи впечатляващата си сбирка от ритони

Законна ли е впечатляващата антична колекция на Васил Божков? Този въпрос бе повдигнат публично от главния прокурор Иван Гешев, който се усъмни, че голяма част от находките може да са изкопани от иманяри, изнесени нелегално в чужбина и впоследствие купени от аукциони от хазартния бос.

Обвинител №1 в България намекна, че предстои разследване на сбирката на Божков и припомни, че шефът във фондацията на милиардера „Тракия” – Кирил Христосков, преди това е бил шеф в Държавна сигурност, след това на звено в НСБОП, което се е занимавало с културно-историческите ценности. Мълвата, че като униформено ченге Христосков е

конфискувал антики от иманяри

и колекционери, които по-късно е прибирал за себе си, или за Васил Божков, циркулира от десетилетия у нас. Навремето нумизматът Митко Станков – Бузата бе обвинил властите, че са заграбили и подменили голяма част от колекцията му, като едно от визираните имена бе това на Кирил Христосков.
Познавачи на закона за културно-историческите ценности обаче са категорични, че Васил Божков няма основания да се притеснява, че държавата може да му отнеме античната колекция.
„През октомври 2009 г. по искане на тогавашния омбудсман Гиньо Ганев, Конституционния съд със свое решение на практика узакони колекцията на Божков. Със 7 на 5 гласа съдиите отхвърлиха текст в Закона за културното наследство, според които притежателят трябва да доказва произхода на антиките си. След решението притежателите могат да доказват правото си на собственост не само с официален документ, а и да се позовават на петгодишна придобивна давност. Тази давност за всички 3000 предмета от сбирката на Васил Божков вече е изтекла”, твърди познавач на закона.
Васил Божков

колекционира антики отпреди 1989 г.,

а сбирката му е оценявана за стотици милиони. Според близки до хазартния бос, преди около 4 години той е отхвърлил най-съблазнителната оферта за своята антична колекция. Предложението дошло от Абу Даби, където бе отворен филиал на френския Лувър. Лично началникът на местната служба за култура и туризъм Мохамед ал Мубарак отправил оферта от 600 милиона долара за колекцията на Божков, която обаче категорично била отхвърлена от милиардера. По ирония на съдбата Васил Божков бе задържан именно в ОАЕ, където днес можеше да бъде изложена колекцията му.
Разследването и повдигнатите обвинения за тежки криминални престъпления срещу най-богатия българин обаче със сигурност ще отложат откриването на частния му музей. През пролетта на 2018 г. Божков брои 35 милиона лева и придоби от БТК Телефонната палата в идеалния център на София, като намерението му бе там да създаде бляскав дом за уникалната си антична сбирка.
Отдавна е известно, че най-богатия българин разполага с

най-богата колекция от антично изкуство

в страната, но до този момент малцина бяха виждали всички експонати от събираната повече от 40 години сбирка.
През януари  2007 г. Васил Божков повдигна частично завесата на античното си богатство, предоставяйки малка част от своята колекция за показ в Европейския парламент в Брюксел по повод приемането на страната ни в ЕС. След 2010 г., когато на колекционерите бе даден шанс да узаконят сбирките си чрез регистрация в Министерството на културата, Васил Божков изложи на няколко пъти свои антични ценности в Националния исторически музей и основа фондация „Тракия”, която се занимава с издирването и опазването на културни ценности.
Макар цялата колекция на Васил Божков да се оценява на 600 милиона долара, босът на НОВЕ холдинг не е инвестирал смайващата сума накуп, а методично и търпеливо е изкупувал антики от нумизмати в продължение на почти 4 десетилетия.
Като легенда се разказва как в средата на 90-те години на миналия век действащ министър имал уговорена среща в офиса на НОВЕ холдинг. Минути преди държавникът да влезе за рандевуто, секретарката на Божков въвела в кабинета му трима опърпани селяни с кални маратонки и шушлякови якета, нарамили огромни найлонови торби. Министърът чакал повече от 2 часа и си помислил, че хазартния бос се гаври с него, предпочитайки да се срещне първо с мърлявите представители на ниСшата социална прослойка. Оказало се, че при Васил Божков дошли иманяри, открили ценни тракийски предмети, а баровецът дълго време проверявал антиките предмет по предмет, за да отсее ценното от плявата.
Казват, че най-богатият българин притежава

над 20 000 сребърни и златни монети

на градовете Месамврия (днешен Несебър), Анхиало (Поморие), Дионисополис (Балчик), Аполония Понтика (Созопол), Деултум (Бургас), Филипопол (Пловдив), както и редки монети на тракийското племе дантели, което е населявало земите от Рила до Пирин. Античните сребърни  монети са сечени 3-5 век преди новата ера. Божков къта и златни статери на македонските царе Филип II и Александър Велики, както и уникалните бронзови монети на скитските владетели на земите на днешна Добруджа – Хараспес и Елис, от 3 век преди новата ера. Само стойността на колекцията от антични монети на Божков надхвърля 50 милиона евро.
Монетите обаче са най-невзрачната част от скъпоценностите на хазартния бос. Той разполага с антични шедьоври, пред които бледнее даже Панагюрското златно съкровище, съхранявано гордо и зорко вече 68 години в Националния исторически музей.
Голямата слабост на Васил Божков са 20-те златни антични ритона – древни чаши за вино, като цената на всеки отделен експонат варира между 3 и 5 милиона евро. Най-скъпи са двата златни ритона с протоме на елен от 4-ти век преди новата ера, преди няколко години Божков е отклонил оферта от 15 милиона евро за комплекта от две антични златни чаши, отправена му от неговия съдружник в хазартния бизнес – гръцкия магнат Сократис Кокалис. Според траколози,

най-ценните предмети в смайващата сбирка

на Васил Божков са златен венец – уникат на тракийски владетел от 2-ри век преди новата ера, както и сребърна глава на овен с позлата от I-ви век преди новата ера.
„Реално никой не може да каже колко струват, тъй като това са уникати, които биха били достойни за всеки музей по света. Такива шедьоври нямат цена, богатите музеи за антично изкуство биха платили толкова, колкото им се поиска…”, коментират експерти. Във фамозната сбирка на Васил Божков се открояват десетки златни венци, мраморни, бронзови и електронови (сплав от злато и сребро – бел. авт)  статуи и фигури, вази-уникати, златни маски, украшения, съдове и всевъзможни драгоценности на тракийски владетели. Пред колекцията на хазартния бос сбирката от антични предмети в Националния исторически музей изглежда като малка сергийка на амбулантен търговец…