Наши и чужди педагози обменят опит в Белфаст

0

- Advertisement -

Участниците в конференцията в Белфаст бяха запознати с новите моменти, които ще се отразят върху работата на българските школа по света във връзка с предстоящите промени в Националната програма „Роден език и култура зад граница“ и ПМС № 90 за българските неделни училища в чужбина. 130 училища се подпомагат финансово по програмата „Роден език и култура зад граница“, а по ПМС №90 – 224 през настоящата учебна 2019/2020 г. , пише в новия си брой в. „Аз Буки“

„Предвидили сме увеличение на средствата по Националната програма „Роден език и култура зад граница“ от 1,608 млн. лв. на 2,308 млн. лв.“, каза пред участниците в онлайн конферентна връзка Наталия Михалевска – директор на дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“ в МОН. Програмата вече включва три модула: „Подпомагане на обучението по български език и литература, по история и по география на България“, „Обучение на учители от българските неделни училища в чужбина“ и „Партньорства“. Тя е публикувана за обществено обсъждане на сайта на МОН.

„Новостите по тази програма предвиждат финансирането за наем на помещения, необходими за провеждане на обучението по български език, история и география на България до 1500 лв.“, обясни Михалевска. Тя уточни, че по нея не се допуска финансиране на школа, които са включени в Списъка на българските неделни училища в чужбина по ПМС № 90. Може да бъде отказано финансиране по Програмата и ако се кандидатства с проект в населено място, където вече има друго българско неделно училище, финансирано от МОН.

По втория модул – „Обучение на учители от българските неделни училища в чужбина“, от Националната програма „Роден език и култура зад граница“ МОН ще сключи договори за сътрудничество със СУ „Климент Охридски“ и ПУ „Паисий Хилендарски“ и ще информира българските неделни училища в чужбина за темите на обученията и планирания период на провеждане, за да могат да подадат заявления до съответното държавно висше училище за включване на педагогически специалисти в конкретно обучение.

Що се отнася до третия модул – „Партньорства“, по него ще бъдат финансирани обмен на училищни практики и мобилност на ученици от български неделни училища на територията на балканските държави Албания, Гърция, Румъния, Сърбия, Турция, Хърватска и Северна Македония. Те ще могат да организират съвместни мероприятия, както и посещения на исторически, културни и/или природни забележителности в България, включително да гостуват на наши училища в тези области.

„До 31 януари 2020 г. в МОН са кандидатствали още 43 нови училища за вписване в Списъка на българските неделни училища в чужбина, които се финансират по ПМС №90. От тях сме одобрили 12, тъй като част от тях са финансирани от „Роден език и култура зад граница“, каза Михалевска. Тя добави, че скоро промените в ПМС също ще бъдат качени на сайта на МОН. Част от тях са свързани с това при какви случаи министърът на образованието и науката може да прави предложения за заличаването на съществуващи училища, както и с това, че могат да се откриват филиали в други населени места само при наличието на поне 10 ученици там, и то ако няма друго действащо школо в този регион.  

Своя опит в преподаването на българска история на децата от
V до VII клас в чужбина по интересен начин, който да ги накара да се гордеят, че са българи и да мислят критично, сподели пред своите колеги д-р Валентина Александрова от БУ „Иван Станчов“ – Лондон. Тя самата е участвала в създаването на помагало по „История и цивилизации“, което е адаптирано за нивото на владеене на езика на малките ни сънародници в чужбина. Яна Тодорова, която преподава история дистанционно към БУ „Кирил и Методий“ в Париж, каза, че вече ползва помагалото, издадено през 2019 г., и е много доволна. Тя предложи към него да се приложи и речник на непознатите думи.

Подготвя се и помагало за учениците от III – IV клас, което е с достъпен език, синтезирана информация и много практически задачи, информира още д-р Александрова. Тя използва интерактивни методи на преподаване, видео уроци, документални филми, презентации,  тестови и ролеви игри, дискусии и стимулира учениците да правят самостоятелни разработки, за да поддържа интереса им към предмета. Децата работят заедно и по различни практически задачи и възстановки, което ги насърчава още повече да общуват на български.

- Advertisement -

„За по-лесно възприемане на материала направихме и „Сравнителна средновековна история: България – Англия“ и „България – Германия“ с Маргарита Русанова – ръководител на БУ „Васил Левски“ във Франкфурт на Майн“, каза д-р Александрова.

Тези помагала са подготвени и отпечатани от Национално издателство за образование и наука „Аз-буки“.

Тя призова колегите си от другите държави да направят същото и за Франция, Италия, Испания и т.н., защото е интересно за учениците и им помага по-лесно да запомнят приликите и разликите в историческите развития на България и страната, в която живеят и учат.

Практически помагала, които улесняват преподаването на българския език като чужд за най-малките деца от I и II клас, са подготвили проф. д.п.н. Румяна Танкова – зам.-ректор на ПУ, и Зорница Гоган – ръководител на БУ „Азбука“ в Дъблин. Те са разделили помагалата по теми, като храна, облекло, домашни предмети и т.н., и включват слушане, отбелязване на предмети, рисуване, повтаряне, говорене и т.н. Подготвят се такива помагала и за по-големите деца.

Официалната част от конференцията се проведе в белфасткия университет „Ълстър“, където Валентина Стефанова прочете поздравителен адрес от министъра на образованието и науката Красимир Вълчев. В него той казва, че изучаването на български език в чужбина дава национално самочувствие на младежите зад граница да говорят на един от 24-те официални езика на ЕС. Министър Вълчев подчертава, че неделните училища са важни, защото са културни посланици, обединяват българите в чужбина и популяризират нашите традиции. Затова МОН води последователна политика за тяхната подкрепа.

Председателят на Асоциацията на българските училища в чужбина Ирина Владикова говори за многоезичието в Европа и за значението на малките езици, които трябва да се запазят.

Редица чужди специалисти също изнесоха интересни лекции, сред които Антони Мак Клой – председател на „Инженери за Ирландия Северен регион“, и д-р Робърт Ийди говориха за нуждата от СТЕМ образованието и за недостига на инженерни кадри. Своите методи на преподаване на чужд език споделиха и Патриция Хардиман от Френското неделно училище по майчин език в Белфаст и Барбара Сноварска от Полското неделно училище в Белфаст. Сред най-интересните беше лекцията на д-р Федерика Фериери – преподавател в Open Learning, Queen’s University и почетен консул за Италия в Северна Ирландия, която сподели, че за нея преподаването на италиански език в Белфаст е голямо предизвикателство и истинско приключение. Тя използва интерактивни методи на преподаване и индивидуализиран подход към студентите, който може да е свързан с музика, опера, бизнес, храна, пътуване, кино, изобразително изкуство, музеи, четене, известни личности или мода в зависимост от техните интереси. Според нея ученето е форма на копнеж и е много важно учещите да бъдат въвлечени в процеса, за да се мотивират да научат чуждия език.

Валентина Стефанова разказа за историята на „Иван Вазов“ в Северна Ирландия, което стартира през 2015 г. с 15 деца, а днес в него се обучават 150 деца и ученици в градовете Арма и Енискиленму. За добрата организация на конференцията ректорът на ПУ проф. д-р Румен Младенов ѝ връчи почетен плакет на „Паисий Хилендарски“.

- Advertisement -

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече