Беглецът Цветан Василев – българският Пабло Ескобар (Удивителен анализ)

Роден и отгледан в бедно семейство, натрупал богатството си от мръсни афери, загробил хиляди човешки съдби, издирван от властите, докато се крие по луксозни имения и хотели, известен с политическите си амбиции и факта, че е нареден от списание „Форбс“ в класацията му за най-влиятелните личности. Мислите, че говорим за колумбийския наркобос Пабло Ескобар? Всъщност това е само малка част от биографията на издирвания от българското правосъдие банкер Цветан Василев. Биография, която обаче се припокрива почти като под индиго с живота на латиноамериканския гангстер.

Интересното е, че този факт е убегнал от персонала на банкера беглец във „Фрогнюз“, които в опит да очернят основния враг на задкулисието у нас – депутата от опозиционната ДПС и издател на „Телеграф медиа“ Делян Пеевски, буквално извадиха очите на ментора си. Просто защото явно не познават биографията на Пабло Ескобар или удобно са забравили тази на Цветан Василев. Некадърност или слагачество, няма значение причината, важното е, че жабите на банкера беглец очевидно са се провалили в това да изпълнят поръчката на шефа си. От години „Фрогнюз“ на

доносника от Държавна сигурност

Огнян Стефанов

работи като пресцентър на банкера беглец, който бълва ежедневно фалшиви новини срещу Пеевски. Причината освен в мракобесната биография на агента от ДС, който е свикнал да пише кагебейски активни мероприятия, може да се търси и в друго – Пеевски силно е ядосал Цветан Василев и останалите олигарси. Със законодателните си инициативи, спиращи грабежа на активите на КТБ, и разследванията на „Телеграф медиа“ срещу аферите на сенчестите босове Пеевски автоматично се превръща в мишена за клеветническа кампания. Която за пореден път се проваля, защото издънките на банкера беглец очевидно стриктно спазват руската повеля за чукчата, който е писател, а не читател. И явно на жабите от блатото на банкера не са им достигнали способности да проверят кой е Пабло Ескобар. И кой е шефът им, разбира се.

Затова ние ще изброим фрагменти от биографиите на двамата, които показват, че животите им са просто огледални. Да започнем с началото. Краля на кокаина е син на беден колумбийски фермер, но по времето, когато е на 35-годишна възраст, е смятан за един от най-богатите хора в света. Българският му еквивалент е израснал в бедно работническо семейство, но напористият младеж успява да изплува от мизерията и ограниченията на габровската махала със звучното име „Гъзурници“, за да стане най-богатият българин. И двамата стартират „блестящата си кариера“,

опипвайки закона и проучвайки

къде са пробойните му

Пабло Ескобар започва криминалния си живот като крадец на коли в Меделин още като тийнейджър. Според слуховете той също краде надгробни камъни от гробищата и ги продава в други села от областта Антиокия (това твърдение обаче никога не е доказано). Впоследствие се захваща с бизнеса с кокаин и през 70-те години започва да изгражда огромна наркоимперия.

2 години след като в България официално е съборен комунистическият строй, в един сив офис на централния столичен булевард „Васил Левски“ 45 пък Цветан Василев започва да налива основите на бъдещата си златна империя. Първото съобщение за раждането на пирамидата, която 22 години по-късно ще завлече хиляди вложители с внушителните 5 млрд. лв., се появява на 15 декември в неофициалния раздел на брой 101 на „Държавен вестник“. В него е записано, че Софийският градски съд регистрира под номер 25 744/92 фирмата „Фина С“ ООД, която ще се занимава с покупко-продажба на валута, ценни книжа, валутен арбитраж и други валутно-финансови сделки, незабранени със закон. Дружеството с капитал 1 000 000 лв. е със съдружници „Сирбанк“ АД, „Бромак“ ООД и Цветан Радоев Василев, който е и негов управител. С това кратко известие броени дни преди Коледа на 1992 г. в центъра на София поема дъх финансово отроче на банкера беглец. Години по-късно прокуратурата ще установи, че всъщност „Фина С“ е генерална репетиция за грабежа на века, а схемите и участниците в тях са буквално прекопирани по-късно в КТБ. От документите по делото „Василев“ става ясно и друго –

машината за пари на българския

Ескобар започва реално да се върти

2 години след създаването си, като през 1994 г. тя вече се движи като добре смазан механизъм.

Приликите обаче далеч не спират дотук – и колумбийският бос, и Василев натрупват несметно богатство, буквално прегазвайки човешки животи и съдби. Единият, продавайки тонове с кокаин, а другият – източвайки сметките на нищо неподозиращите вложители в собствения си джоб. Докато въртят мръсните си афери обаче, и двамата попадат под прожекторите благодарение на списание Forbes. Ескобар влиза в класацията на сп. Forbes, при това седем поредни години – от 1987 до 1993. През 1989 г. той е поставен на седма позиция сред най-богатите хора в света. Цветан Василев също е удостоен с почетното първо място в класацията на българския Forbes за най-влиятелните българи през 2013 г. Ироничното е, че и при двамата това става по-малко от година, преди да се наложи да се крият от властите, които започват да разследват престъпленията им.

А като споменахме престъпления, се сетихме и за убежищата, които двамата ползват, докато бягат от властите. Наркобаронът си построява собствен затвор в съглашателство с колумбийския президент Сезар Гавирия. Затворът на име Катедралата на практика е луксозно имение, от което Ескобар ръководи бизнеса си. Благодарение на връзките си с Кремъл и със сръбския президент Александър Вучич, чиято партия финансира, Цветан Василев пък се урежда с „домашен арест“ в Белград – първоначално в луксозен хотел, а след това в имение край града. По модела на Ескобар от шикозното си убежище банкерът беглец дирижира схемите по вторично ограбване на активи, купени с пари от КТБ и пиар акции в своя защита.

Друга прилика между Краля на кокаина

и Фараона на пирамидата КТБ

е политическата власт, за която и двамата са копнеели. И докато Ескобар успява да се докосне до нея, ставайки заместник-депутат в Камарата на представителите на Конгреса на Колумбия като член на Колумбийската либерална партия, то за Василев властта си остава мираж. Амбицията е последното убежище на неудачника, казва Оскар Уайлд, и няма причина да не се доверим на афоризма му, още повече че един от най-ярките примери за истинността му безспорно е олигархът Василев. Подобно на синовете на лейтенант Шмид (измамници и аферисти от романа “Златният телец” на Илф и Петров – б.р.), Василев има нужда от власт, за да успее да си осигури индулгенция – обществена, финансова, че дори и наказателна. Точно затова амбицията му да се види премиер на България не трябва да учудва никого. Всъщност финансистът от „Гъзурници“ е вложил доста време и пари именно в тази посока, като буквално дори е посещавал лидерски курсове. Има дори писмени доказателства, че Василев е мечтал да бъде премиер. По време на проверката на финансовото състояние на забегнали банкер и семейството му разследващите се натъкнали на няколко доста красноречиви документа, доказващи плащането на такси за участие в две лидерски конференции в Ялта и Ню Йорк. За да се отърква в световния политически и икономически елит,

банкерът, който ограби хилядите

вложители в КТБ, е броил десетки хиляди

при това в долари. В пъти повече пък е струвал друг негов каприз – посещението на курсове по лидерско говорене зад Океана. Допълнителният ценз финансистът от Габрово получава само няколко месеца преди източената от него КТБ да се сгромоляса като кула от карти в дупката от близо 5 млрд. лв., която Василев остави след себе си. По време лидерският курс съмнително съвпада и със слуха, че банкерът беглец има сериозни политически амбиции и се гласи да сваля от премиерския пост тогавашния министър-председател Пламен Орешарски. В последното си интервю пред медиите на кръга “Капитал” самият Василев индиректно потвърждава тези слухове, като заявява: “В един момент през април-май 2014 г. започнах да получавам сигнали от всички политически лидери, че са вдигнали ръце от мен, защото аз съм щял да ставам премиер, искал съм да свалям Орешарски”.

Един от най-показателните опити на забегналия зад граница банкер Цветан Василев да угоди на амбицията си за власт е случаят, при който пишман финансистът решил да се сдобие с костюм, ушит от шивача на английското кралско семейство. По време на финансовите проверки на имането на Василев разследващите попаднали на документ за платена петцифрена сума на въпросния моделиер. След направено запитване обаче се оказало, че шивачът е върнал поръчката на Василев, тъй като

при него “няма случайни клиенти”

и всички, за които е шил дрехи

са със синя кръв. Въпреки първоначалния тактичен отказ на моделиера да облече банкера от Габрово сътрудниците на Василев изпратили тлъста сума на шивача. Въпреки че парите надвишавали няколко пъти стойността на костюмите на англичанина, в основанието за плащане хората на Василев посочили, че сумата е капаро за изработването на дреха. Дори така обаче шивачът на английското кралско семейство не се съгласил да изработи костюма и върнал парите на Василев, смеят се разследващите.

Всъщност еснафщината е сходна черта и за двамата. Според информация на колумбийската преса, докато бягал от властите, Ескобар запалил огън с банкноти на стойност 2 млн. долара, за да стопли дъщеря си. Василев пък напазарува на отрочето си апартамент, приличащ на луксозен бункер на пъпа на София. Жилището е кацнало на пилони над емблематичната градинка на „Кристал“ и е старателно ремонтирано и обзаведено от Цветан и Антоанета Василеви за дъщеря им Радосвета.

Огромният имот с размери на игрище,

простиращ се на мястото

на бившия ресторант „Тамбукту“, допреди малко повече от година по документи се води на семейната фирма „Инвест мениджмънт“. За да може мястото да е достатъчно обширно, през 2013 г. тя откупува от КТБ имоти, водещи се на 3 номера на столичната ул. „Аксаков“ – №10, №12 и №14, за цената от 704 000 лева. Според информациите в публичното пространство реконструкцията, ремонтът и обзавеждането са глътнали почти 20 млн. лева, като сред „бонусите“ са бронирани стъкла, които да пазят обитателите от всякакви прояви на „народна обич“.

Последното пък ни връща към приликите с Ескобар. Латиносът се опитва да се представи за Робин Худ, като дарявал пари на бедните, строял жилища на бездомните, а също така зоопарк и над 70 футболни игрища. Василев е по-скромен откъм дарения, но по-изискващ откъм признателност – беше изографисан в църква, след като дари сума (от КТБ) за ремонта й. Затова пък от показанията на бившата му дясна ръка Бисер Лазов и списъците с гости в кабинета му лъсва, че е раздавал пари срещу услуги. Така за драскача от „Фрогнюз“ Огнян Стефанов Василев може и да е Робин Худ, защото редовно е получавал от него солидни суми. Това пък напомня последната прилика между двамата – и Ескобар, и Василев са владеели скрито медии, чрез които да калят враговете си.

Банкерът беглец пак протегна ръка към БТК,

за да обслужи руския си покровител Малофеев

Само за ден агент Академик на ДС Огнян Стефанов заработи надницата си за цялата седмица, след като обслужи Цветан Василев освен с фалшивите новини, писани под диктовката му, и с интервю с банкера беглец. В него Василев отново протяга ръка към БТК. Опитва се пак да се изкара невинен и за фалирането на КТБ, и за вторичния грабеж на трезора, организиран и проведен от него и от ортаците му. И напада отново основния си враг – депутата от ДПС и издател на „Телеграф медиа“ Делян Пеевски, превърнал се в такъв именно заради законодателните си инициативи, с които беше спрян вторичният грабеж на фалирания от Василев трезор и дадена възможност за връщане в масата на несъстоятелността на банката на откраднатите активи.

Лайтмотивът на интервюто, дадено, а като нищо и написано от самия Василев (авторството не става ясно, защото е подписано свенливо само с „Фрогнюз“), е срещу одобрена преди няколко дни от Европейската комисия сделка. С нея Брюксел дава зелена светлина на регистрираната в Холандия компания „Юнайтед груп“, доставяща телекомуникационни и медийни услуги в Югоизточна Европа, да придобие активите на БТК от настоящия й собственик – консорциум, воден от Спас Русев. Той придоби телекома преди три години на публичен търг в Лондон срещу 330 млн. евро и задължение да покрие борчовете на БТК на стойност 400 млн. евро.

Макар и тази сделка, и настоящата – с „Юнайтед груп“, да са напълно прозрачни, Василев се пробва да изкара, че не можело да се реализират, защото съществували запори на КПКОНПИ. Те обаче не са върху телекома, а върху фирми, свързани с банкера беглец, чрез които той точеше КТБ. Това обаче няма да го прочетете в интервюто. Вместо това в него БГ Мадоф най-нагло атакува държавата, че отхвърли срамната сделка, лансирана именно от него през 2015 г. чрез бандата за 1 евро на белгийския мошеник с руски паспорт Пиер Луврие. Въпросната сделка беше първата от цяла поредица схеми, чиято единствена цел бе Василев да открадне под носа на държавата златните кокошки, финансирани от КТБ – сред които БТК, НУРТС, „Дунарит“ и Авионамс“. Както можем да се досетим, и банкерът беглец, и анонимният интервюиращ спестяват този факт. А каква всъщност е причината за поредната доза лъжи, които лансират чрез „Фрогнюз“? Прозаична. БТК е един от активите, които Василев беше обещал на руския си покровител олигарха Константин Малофеев срещу подкрепата му. Именно затова, след като първо пробва да открадне телекома през пионката на Малофеев Пиер Луврие, след това подпомагаше друг човек на руския олигарх – Дмитрий Косарев, да сложи ръка на БТК. Косарев обаче първо беше порязан от българските институции, а в края на миналата година и от Лондонския арбитражен съд.

БТК далеч не е единственият актив, който Василев се пробва да открадне заедно с руския си покровител. При избухването на шпионския скандал миналата година, по който беше подведен под отговорност председателят на движение „Русофили“ Николай Малинов, лъсна, че планът за подмяна на геополитическата ни ориентация от проевроатлантическа в сателитна на Москва е трябвало да бъде финансиран именно от банкера беглец. За целта той обещал на Малофеев и ортака му – бившия генерал от ГРУ Леонид Решетников, няколко от златните активи, финансирани от КТБ. Освен БТК и НУРТС в списъка беше също военният завод „Дунарит“, който вече години се контролира и източва от Василев през ортака му Емилиан Гебрев, въпреки че оръжейният търговец няма каквото и да било законово право да е във военното предприятие.