„За“ и „Против“ властта по време на извънредното положение

Започват смело да се чуват призиви за сваляне на Правителството

В дните на социалната изолация се оказа, че рейтингът е относително понятие. Седмици след налагането на извънредното положение в държавата рейтингът на Националния оперативен щаб за борба с коронавируса и този на премиера Бойко Борисов стигнаха завидни позиции. Президентът Румен Радев бе детрониран от първото място заради неговата пасивност по време на епидемията и постоянното му недоволство към властта.

Пътят от „Осанна“ до „Разпни го!“ обаче е много къс. Харесван днес, си руган и отхвърлян утре. Този библейска участ застигна и министър-председателят Борисов, който въпреки че се стреми да е в епицентъра на вниманието, не може да заблуди обществото.

Социалните мрежи изобилстват от постове с масово недоволство към министъра на здравеопазването Кирил Ананиев, към министър на финансите Владислав Горанов, както и частично към генерал-майор проф. Венцислав Мутафчийски – шеф на Щаба за борба с коронавируса. На ход е лавинообразвия ефект от недоволство, чийто краен обект е премиера Борисов. Причината – тези лица са „негови хора“, които едва ли вземат решения без благословията му.

Ако до преди дни основният лайтмотив беше Страхът, днес вече е Гневът! Гневният българин, подобно на героите от поемата „Ад“ на Гео Милев, надига смело глава и готви революция. Повечето хора не въстават срещу мерките, а срещу тяхната несъстоятелност и крайност. Противоречивите изказвания на експерти за това до колко опасен е коронавирусът обърква хората и търпението им се изчерпва. Започват смело да се чуват призиви за сваляне на властта и носене на персонална отговорност от премиера за хаоса в държавата.

Психолозите са на мнение, че социалната изолация отключва патология у много от нас. Оставането насаме със себе си и с близките има отрезвяващо действие, което води до определен тип непоносимост и непримиримост.

Причините за недоволство са няколко:

1. Изолацията.  За българите социалната изолация продължи доста дълго. Манталитетът ни не можа да се приспособи към извънредното положение и не пожела да го приеме насериозно. Страхът властваше в началото и мерките бяха поносими. Това се изчерпа.Пример станаха тези, които дръзнаха да нарушат мерките и да олекнат с по 5000 лв глоба.

• Мерките и спекулата. Мерките за хората са крайни и потискащи. Освен това, изведнъж носенето на маски стана задължително, под страх от глоба в размер 5 хил. лв. А преди това неведнъж бе обявено за измамно успокоение. По едно и също време полицията обясняваше, че ще глобява, докато в същото време оперативният щаб говореше за гратисен период. Накрая заповедта изцяло бе отменена, което обаче също не убеди в адекватността на властта. Принципът проба-грешка, изключително характерен за управленията на ГЕРБ, не е особено удачен дори когато положението е нормално. В извънредно положение този принцип е направо опасен. Той създава хаос, а хаосът води до паника и произвол. Другият нонсенс за хората остана разпоредбата „с куче в парка – да, с дете – не“. Адекватен отговор от властта не последва.

• Дистанционното обучение.  Тук вече чашата преля, защото родителите трябваше да влязат и в ролята на учители, забавачи и треньори по спорт. Близките на децата се превърнаха в заложници на образователната система, която бързо трябваше да се напасне към ситуацията. Вкъщи ситуацията е коренно различна – повече от 2 часа отнема домашната и урока по един предмет, тъй като децата са неориентирани и трудно работят сами без насоки. Учителите от своя страна станаха виртуални писари, които всекидневно разработват уроци, набират на текст плановете на материала, изпращат го до учениците, след това до вечерта чакат обратната връзка, при която домашните да бъдат проверени. Така работният ден на един учител става близо 12-часов. Допълнителен тормоз за преподавателите са и ежечасните позвънявания от деца и родители с различни въпроси за домашните.

• Безработицата. Колкото и да изглежда невъзможно само за месец от изолация, сривът на трудовия пазар е факт. Много от фирмите прогнозираха изхода от извънредното положение и решиха да посъкратят щатовете си. Хотелиери, рестораньори, фризьори, козметици, забавачници, търговци останаха със затворени кепенци за неопределено време. За тях замразяването на бизнеса е критично, тъй като от там са единствените им доходи. Колкото и Правителството да твърди, че ще обезщети хората, останали без работа, това не носи успокоение, защото този акт ще бъде еднократен, а проблемът с липсата на доходи ще остане и след кризата.

• Паник-новините. Най-висока непоносимост хората развиха към паник-новините рано сутрин. Традиционният брифинг със сериозното изражение на генерал Мутафчийски действа като чаша студена вода на сънения още българин. Изреждането на данни за заразени-починали вся сериозно психоза в изтормозеното и обременено от изолацията българско съзнание. Много от хората вече бойкотираха новините и отказаха да слушат изказванията на „силните на деня“ Мнението за генерал Мутафчийски също се бие в двете крайности. От бъдещ президент на България за едни, до – клоун на Борисов.

Властта прогнозира, че пикът на епидемията в България ще бъде по Великден. В метафоричен план това е и времето на Възкресението, на изхода от кризисната ситуация. Затова напълно очаквано християнският Великден няма да се състои заради извънредните мерки, но Възкресението на гневния българин ще търси изява пред лицето на властта. Времето на смирението мина, дойде часът на разплатата!