Психиатърът проф. Вихра Миланова: Страховете ще ни преследват по-дълго, отколкото коронавируса

Проф. Вихра Миланова е доктор на медицинските науки. Завежда Клиниката по психиатрия в УМБАЛ „Александровска“ и е национален консултант на България по психиатрия. Завършила е медицина в София през 1979 г. Специализирала е във Великобритания, Ирландия и Гърция. За близо 40 години стаж като психиатър тя има над 220 публикации в реномирани рецензирани издания, а научните й трудове имат над 6000 цитирания в български и чуждестранни списания. Ето какво казва тя пред „Уикенд”

– Проф. Миланова, страдат ли повече лекарите и медицинските специалисти от депресия и професионално прегряване в сравнение с общата популация. Какво показват изследванията?
– Лекарите и другите медицински специалисти боледуват от депресия подобно на всички останали хора. Особеното е, че лекарите по-рядко търсят помощ. Депресивният лекар смята, че е необичайно да боледува и се опитва сам да се справи – прилагат различни терапевтични методи, предписват си медикаменти (около 5%), организират си ваканции, процедури, променят местоработата си и т.н. Други, за съжаление, се лекуват с алкохол. Когато лекарите видят свой болен колега, те отбягват да го диагностицират или се дистанцират от него. Лекарят с депресия страда в самота.

– Кои са причините за депресия при лекари?
– Първо, самото естество на работа – лекарят взима много решения за кратко време и поема голяма отговорност. Второ, промените в системата на здравеопазването и въвеждането на толкова много нови технологии, също го подлагат на напрежение. Стресът на работното място е ключов. Срещата с трудни случаи. А липсата на подкрепа от страна на средата е или малка, или липсва напълно. Това са все фактори, които отключват депресията. Най-често стреса е в началото, следва неудовлетвореността от ежедневната дейност, професионалното прегаряне и депресията. Професионалното натоварване допринася и за други телесни заболявания, като хипертонична болест, диабет.
Според изследванията анестезиолозите боледуват най-често от депресия, но уязвими към нея са и хирурзите, и онколозите.  Специализиращите млади лекари, особено в Европа, са много натоварени. Установено е, че депресията в последните години по време на обучението по медицина се е увеличило съществено, в сравнение с общата популация – при тях се среща с 15-20% по-често.

– А как днешната ситуация – натоварването свързано с речението на Covid-19, променя тези констатации?
– В разгара на глобалната пандемия хората говорят за екипировка, за аспиратори, за тестове и т.н. Насърчават се  да спазват социална дистанция. Но много малко се говори за потенциалната криза на психичното здраве, пред която се изправят голяма част от здравните работниците от така наречената първа линия. Опитът, който е добит от епидемията със SARS, показва, че здравните работници развиват много по-често реакции на стрес, депресия, злоупотреба с алкохол. Даже три години по-късно посттравматичното стресово разстройство у здравните работници се  свързва с преживяванията по време на епидемията. В резултат на това някои от тях развиват поведение на избягване, ограничаване на контактите си. А други могат да стигнат дори да там, че да сменят професията си.

– Лекарите на първа линия със сигурно са изтощени и изнервени. Как обаче тази криза се отразява на онези медици, които в момента нямат работа и трябва също да си стоят затворени вкъщи?
– Тези медици със сигурност са силно фрустрирани, разпънати между желанието си да изпълнят професионалния си дълг и обективната невъзможност да го сторят.

– Имате ли някакви наблюдение за световния опит? Как се справят останалите по време на кризи и изолация?
– Има публикувани резултати от направени вече проучвания в областта, където се намира град Ухан в Китай. Изследвани са 1257 здравни работници от 34 болници на възраст 26-40 години, като 2/3 от тях са били жени, 40% – лекари. Установено е било депресия при 50% от тях, тревожност – при 45%, а безсъние – 34%. Това ме навежда на мисълта, че за да се подкрепят здравните работници трябва да се намесят експерти, които да защитят не само физическото, но и психическото им здраве. Точно това е направено в Китай и ние трябва да ги последваме. Има вече разкрити горещи линии, обучителни материали, включително консултации от специалисти. За жалост страховете ще се влачат много по-дълго, отколкото самият вирус.

– Според проучване на агенция „Алфа рисърч”, активните млади хора са по-уплашени и тревожни, в сравнение с по-възрастните. Какви са Вашите наблюдения?
– Нормално е, по-младите и съответно по-неопитни хора да се чувстват по-несигурни в необичайна и в известен смисъл екстремна ситуация, като тази в която се намираме в момента. Първо, бих ги успокоила с думите на моята баба, която казваше: „Зло, когато е за всички, не е зло“. Адекватната реакция в този случай е да приемем бедствието като предизвикателство и да обединим усилията си, за да го преодолеем.

– Каква е ситуацията в Клиниката по психиатрия, която ръководите? Как реагират пациентите с психични заболявания в кризисни ситуации, каквато е настоящата изолация?
– Ситуацията в клиниката е напрегнато спокойна. Напрегната, защото всеки момент може да се появи пациент с инфекция и всичко свързано с това: осигуряване на изолация, оборудване на персонала с необходимите предпазни средства, организация на потоците за движение, за да се предотврати предаването на заразата, организация на консултациите със съответните специалисти и прочие.
Спокойна, защото разполагаме както с млади и енергични, така и с опитни специалисти, които са в състояние да се справят с това предизвикателство.
Що се отнася до пациентите, като изключим най-острите случаи, всички реагират удивително адекватно на ситуацията. Имам чувството, че сякаш нахлулото отвън напрежение притъпява и даже измества доминантата от собственото им страдание към външната заплаха и ги мобилизира за отпор на бедата.

– Ако това извънредно положение се проточи твърде дълго, това как ще се отрази според Вас на хората като цяло, т.е. на тези, които принципно нямат психични отклонения, но пък са по-чувствителни?
– Възникването на психичен проблем при стресово натоварване зависи не от „чувствителността“ на индивида, а от неговата предразположеност. При войни, природни или други бедствия не се наблюдава ръст в броя на тежките психични заболявания в дадена популация. В този смисъл няма основание да очакваме нещо по-различно и в настоящата ситуация. За болни с тежки психични заболявания е важно да приемат медикаменти, да се придържат към предписаното лечение. Но трябва да се отбележи също така, че настоящата пандемията може да доведе до нарастване броя на тревожните разстройства и на депресиите. Икономическите последици също са важен фактор в генезата на тези разстройства.

– Какво бихте ни посъветвали да правим, докато сме затворени у дома, за да не „изпушим”?
– Да се концентрираме върху неща у дома, които толкова дълго сме отлагали, да си доставим удоволствие с приятни занимания, да не се  прекалява с  информацията за разпространението и последиците от инфекцията. Да общуваме с нашите деца и близки, макар и дистанционно.
Разбира се, без да губим надеждата, че и това „чудо“ един ден ще свърши и ние всички ще се върнем към нормалния си начин на живот. Както, впрочем, ни учи и историята.