Проститутките и коронавируса – как се спазват мерките?

След навлизането на каронавируса в страната усилията на държавата бяха насочени към светкавичното затваряне на училища, молове, кина, театри, фитнес зали, магазини и козметични салони. Никой обаче не каза какво става с бизнеса на проститутките, които работят нелегално в покрайнините на градовете. Техният бранш определено е важен за малък процент от българите, може би затова по тази причина той продължи дейността си въпреки изискването за социална дистанция.

Проститутки – основно от квартал „Изток” в Пазарджик, от години работят в покрайнините на Пазарджик, но с обособяването на бизнес инфраструктурата между Мирянско шосе и главния път за Пловдив I-8 дейността им се е разраснала. Репортерска проверка на в. „ЗНАМЕ“ показва, че покрайнините на града масово са осеяни не със стотици, а с поне хиляда неразграждащи се стари и нови мокри кърпички и салфетки, използвани презервативи, опаковки от вода за уста и овлажнители, чашки от кафе и шишета минерална вода.

Бизнесът на проститутките е отколешен и досега не е имало категоричен ангажимент на държавата да се справи с него. Така обаче те създават опасност от разпространяване на COVID-19. Битови остатъци от платената любов има навсякъде. Работещи в предприятията в индустриалната зала на Пазарджик коментират, че още преди да е паднал мрак някои от по-смелите жрици на любовта застават на пост. По думите им, проститутките в последно време са се увеличили и сега са поне десетина.

„В Районното управление в Пазарджик преди време са получавани сигнали за проституиращи жени около кръстовището за пътя към Огняново, както и за пътя Пазарджик – Пловдив. Имаме и съставени актове, а при някои случаи и досъдебни производства, коментира пред „Знаме” говорителят на ОД МВР-Пазарджик Мирослав Стоянов. Актове са съставяни за липса да документи за самоличност, защото доказването на неморалното деяние е трудна задача – още повече, трябва да се докаже системност. Чл. 329. от НК гласи, че пълнолетно работоспособно лице, което продължително време не се занимава с общественополезен труд, като получава нетрудови доходи по непозволен или неморален начин, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация. За сводниците пък е предвиден чл. 155, който предвижда до 3 години затвор и от 1000 до 3000 лева глоба за този, който склонява друго лице към проституция или свожда към блудствени действия или съвкупление.

В Наказателния кодекс  няма текст, който да я провъзгласява за престъпление. В същото време няма и закон, който да регламентира търговията с плът, макар че от 1991 г. периодично се подновяват призивите за легализиране на проституцията и въвеждането на ясни правила. Оттогава досега дебатът си остава вербален, реални стъпки в тази посока няма. Но и категоричен отказ проблемът да се уреди нормативно не е налице. И докато проститутките съществуват на ръба на закона, сутеньорството е обявено за престъпление още от 1968 година.