Доведе ли Covid-19 до фалит българите?

На 13 май 2020 г. българското общество излезе от двумесечното официално извънредно положение. Поводът за извънредното положение, поне по официални обяснения, бе не толкова тежкото стихийно бедствие и опасност от последващ хаос, колкото необходимостта да се даде възможност чрез ограничаване на физическите контакти здравната система да обработи най-тежко заболелите от новия вирус COVID-19. У нас това е първото след Втората световна война обявено общодържавно извънредно положение. Дори само по тази причина двата месеца изискват равносметка, се казва в официалното статистическо проучване на „АФИС“ – Агенция за количествени и качествени социални и пазарни проучвания.

Какво разкриват данните?

15.6% от анкетираните пряко или косвено познават поне един човек, който е направил тестове за коронавируса и се е оказал „чист“. Далеч по-малко – 4% – са научили, че техен познат е потвърден носител на вируса. Още 8% знаят за хора, които биха искали да се проверят, но са възпрепятствани заради непосилната цена на услугата. И други 8% имат в кръга на своите преки и косвени контакти от първи порядък хора, които подозират, че вече са го прекарали, защото си спомнят за неразположение с признаци, сходни на тези при COVID-19.

Темата за тестирането е най-силно обсъждана в столицата. В нея между 33% и 47% познават (пряко или косвено) човек, на когото е правена проверка. Въпреки, че част от анкетираните на този въпрос са посочвали повече от една възможност за отговор, обхватът на направените антивирусни тестове не надхвърля една пета от населението, като се има предвид и това, че мнозина от тестираните са преминали през тази процедура повече от един път.

До какво доведе социалната дистанция?

Поддържането на т. нар. „социална дистанция“ ограничи пътуванията, възможността за работа в малки помещения, цял ред услуги, в това число и на свободното време, с което се отрази на заетостта. Общо 59% споделят, че в крайна сметка техните доходи са намалели, като 24% от тази група сочат намаление наполовина и повече. Обратно, 38% констатират, че приходите са останали същите, както преди. Най-вече обаче това важи за хората в пенсионна възраст. Само 3% са си докарали повече приходи, поради естеството на тяхната дейност. Сред тях вероятно са пряко ангажирани в кампанията медици, полицаи, аптекари, производители на някои предпазни средства, разносвачи на готова храна, куриери, IT сектора като цяло и други.

Същият въпрос зададохме още в началото на извънредното положение, но формулиран в бъдеще време: „Как очаквате да се отрази на Вашите доходи извънредното положение?“ Към края на периода можем да констатираме, че опасенията сред 31%, че драстично ще обеднеят, са се сбъднали не за всички, а за 24%, тоест със 7% по-малко. Очакващите не само запазване, но и увеличение на доходите са били 1%, а в края на периода се покачват на 3%.

Данните показват значителна разлика между столицата и останалата част на страната. Загубилите голям дял от доходите в София са далеч по-малко (15%), отколкото в провинцията. Почти всеки втори изпитва намаление „донякъде“, а онази, които са увеличили доходите си, са 6%, което е двойно над средното.

Различава ли се ковид кризата от останалите досега?

По повод на това обобщение не е излишно да направим сравнение с обществените нагласи по време на предишни икономически кризи. Затвърждава се впечатление, че сега преживяваме по-рязко драстичен ефект върху цялостния живот на обществото и индивида. Затова след два месеца силно ограничена активност очакваме, че дори ако биха изчезнали всички прилагани ограничения, заетостта и производството вероятно дълго време няма да се възстановят поради елементарна липса на пари у хората и привързването към крайно пестелив стил на потребление.

Според официалните данни до момента малко над 60 хиляди граждани на страната са проверени за наличие на COVID-19, като той е открит в малко над 2 хиляди души. Тъй като не са намерени нито ваксина, нито бързо лечение, почти сигурно е, че още дълго обществото ще трябва да понася някакви форми на извънредно положение, към което не е приспособена нито нашата масова психика, нито повечето елементи на социалната структура – тревогата, ограниченията и забраните, растящата роля на администрацията във всекидневния живот и още по-голяма условност за реализация на всевъзможни житейски планове. Това все повече се разбира от населението и вещае ръст на социалното напрежение и потенциален разрив между масовите нагласи и властта.

Очакванията след края на извънредното положение

През март 52% от хората очакваха да видят края на епидемията до няколко месеца и едва 15% очакваха ситуацията да продължи повече от година. Първото от посочените числа спадна през април на 48%, а през май достигна 35%. Второто плавно нарасна със 12 пункта и достигна 27%. Като цяло в момента малко под половината (45%) от страната очакват животът да се върне към нормалното до месец или няколко месеца, а 55% насочват взор към края на годината или след нея. Сега вероятно ще се сблъскаме с нарастващото масово убеждение, че няма нищо по-трайно от временното положение.