Лекарите в политическия харем на премиера Борисов, кой ще е кандидатът за президент Мутафчийски или Мангъров?

Премиерът Бойко Борисов казал на известния инфекционист доц. Атанас Мангъров, че  „ако бях жена, щях да ти пусна“. Тази реплика обиколи публичното пространство и се превърна в симптоматичен белег за случващото се в държавата.  

За този похотлив намек на Борисов се похвали самият доцент в сутрешния блок на bTB и изглеждаше много щастлив. Почти същата срамежлива и любвеобилна усмивка имаше преди време Мутафчийски, когато премиерът охотно обясняваше, че само на него позволявал да го преглежда. 

„Начинът, по който премиерът сменя интимния лекар на нацията, е впечатляващ. Само за месец-два онова, което идва „с невиждана ярост“ се превърна в „обикновен грип“. Все по-ясно става, че от значение е най-вече кое послание е необходимо на Борисов и спрямо него се избира и посланика. Пуска му се, наистина – брифинг, комплимент, вероятно възможност за влизане във властта. Трябва ти изолация – пускаш генерала. Трябва ти икономика – пускаш доцента. Само, че сега стана голямо объркване – кой последно ще е кандидатът за президент: Мутафчийски или Мангъров? Може ли да вървят на ротационен принцип – както вървят в момента? Или пък да е така: при опасност се пуска на Мутафчийски, при плато – Ангел Кунчев, при изчистване – Мангъров. За всяка ситуация си има отговорник, който да даде правилните сигнали. 

Пуска се на още много места – пусна се на ресторантьорите и напълно неоправдано от икономическа и държавна логика намаляване на ДДС – такова за книгите отдавна трябваше да има, но не и за един от най-сенчестите бизнеси, който просто ще лиши държавата от 11 % и ще ги запази за себе си. Пуснаха се моловете, но театрите останаха затворени – първите били важни за „психиатричния статус на българина“, вторите не – театърът е само един от възможните апетайзъри преди ресторант, ще се намери друг“, разсъждава в своя очерк журналистът Райко Байчев в Actualno.com

Той анализира, че в ранните дни на изолацията стана същото – моментално затваряне на цялата култура и колебаене до последно за моловете. Психиатричен статус, сериозна работа. Само че психиатричният статус всъщност никога не е константа – той може да се направлява, пуска, задава: и тъкмо на това сме свидетели в последните няколко месеца. Ясно личи лекотата, с която може да се впръскват различни масови настроения, тези настроения да се тласкат в желаната посока, тази посока да води до желания резултат.   „Това дори не важи само за Борисов. Набийте в медийния поток Световната здравна организация от сутрин до вечер и ще получите общества, които постепенно развиват танатофобия – върховенството на политическите решения внезапно започва да се подрежда по медицински критерий и да оставя всички останали назад. Дайте системно думата на военни организации и постепенно всички ще започнат да изпитват различни страхове от сблъсъци. Инжектирайте медиите с пресконференции за терористична заплаха и с времето погледите в метрото ще станат внимателни и нетърпеливи да избягат оттам. Иронията е, че броди конспиративен страх от чипове, без да е ясно, че те не са и прекалено необходими“, обобщава статията си Байков.