Банков казус в най-неподходящия за Борисов момент – водеща банка обвързана с Божков?!

Волно или не, прокуратурата забърка името на една от водещите банки с чуждестранен собственик, опериращи в България, в сагата около бившия хазартен бос Васил Божков. Основният въпрос – след последните подробности по обвинението срещу Божков, изнесени от магистратите, е: доколко този щрих ще отекне в Европа? И то точно когато страната ни се е устремила към членство в Европейския банков съюз. 

Историята на кратко е следната: На два пъти елитният емигрант и бизнесмен, укриващ се в Дубай, публикува в социалните мрежи банкови извлечения от своята сметка. Те показват, че за няколко години Божков е изтеглил от сметката си 67 млн. лева. Неговото твърдение е, че сумата е предадена на финансовия министър Владислав Горанов и премиера Бойко Борисов, чрез посочени от него лица. Неколкократно и Борисов, и Горанов отхвърлиха твърденията на бизнесмена. Вероятно те са казали това и пред държавните обвинители, защото, според съобщение на прокуратурата от 22 юни, премиерът, финансовият министър и шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова са били разпитвани по делото „Божков“ в качеството им на свидетели.

В същото съобщение обаче се намесва и името на „УниКредит Булбанк“.

Банката е вплетена в сагата с Божков заради това, че според прокуратурата: „не е уведомявала САД „Финансово разузнаване“ при извършване на плащания на суми над 30 хил. лв., съгласно Закона за мерките срещу изпирането на пари“.

Изискването е записано в чл. 76 от закона: „Лицата по чл. 4 уведомяват дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ за всяко плащане в брой на стойност над 30 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута, извършено от или на техен клиент в рамките на установените отношения или при случайни сделки или операции.“ Тоест това се отнася за кредитните институции. 

Санкциите, ако бъде доказано нарушение, са повече от солени. Конкретно за банките предвидената санкция е глоба от 5000 до 50 000 лева. При повторно нарушение глобата е от 10 000 до 200 000 лв., а при системни нарушения – „от 20 000 до 10 000 000 лв. или до 10 на сто от годишния оборот, включително брутните приходи съгласно консолидирания отчет на крайното предприятие майка за предходната година, състоящи се от вземания по лихви и други подобни доходи, доходи от акции и други ценни книжа с променлива или фиксирана доходност и вземания от комисиони и/или такси.“

До момента пъзелът, кой носи отговорност за това, че 67 млн. лв. са минали незабелязано и в каква посока са се насочили, не може да бъде нареден. От въпросното съобщение на прокуратурата не става докрай ясно на какъв етап е проверката на ДАНС по случая. Според източници на „Банкеръ“ тя продължава все още, въпреки че някои медии побързаха да сложат заблуждаващи заглавия. 

След запитване на „Банкеръ“ от кредитната институция заявиха, че: „УниКредит Булбанк винаги оказва пълно съдействие на съответните власти като предоставя всички изискани документи, справки и отчети. Банката винаги спазва стриктно законовите и регулаторните изисквания и се ръководи от най-високите професионални стандарти в това отношение“.

Извън конкретния казус обаче, страната ни често търпи критики за ограничения си напредък в борбата с прането на пари. Тази констатация присъства във всички доклади на Европейската комисия през последните години. Нещо повече това бе ключова забележка на ЕК през 2019 г., когато в доклада й бе записано, че потенциални финансови престъпления не се разследват качествено. „2/3 от съмнителните трансакции, докладвани от финансовите институции в дирекция „Финансово разузнаване“, включват местни политически фигури, но към тези случаи не се предприемат необходимите правораздавателни действия„, обясни тогава Брюксел, което логично бе разтълкувано като звучен шамар срещу работата на българските служби.

Интересен нюанс е, че властите ни влязоха в диалог с Еврокомисията и се стигна дотам, че тя коригира доклада си, който зазвуча далеч по-оптимистично. В променения текст изразът „2/3“ бе заменен с „определен брой“, което пък бе последвано от констатацията: „по този начин се потвърждава напредъкът на българските институции по отношение на борбата с изпирането на пари“.

„Извършената промяна е в резултат на предоставената аргументирана информация от българските власти и се отнася до текста по отношение на докладите за съмнителни сделки, изпратени от финансовите институции към Звеното за финансово разузнаване, които засягат местни видни политически личности“, уточни по този повод Министерството на финансите.

Дали обаче тези бюрократични битки и процедурни хватки отново ще „замажат очите“ на европейските институции? По-скоро не!

Защото казусът между „УниКредит Булбанк“ и ДАНС се заплита точно по-време на кандидатурата на България за членство в Европейския банков съюз и потенциално в механизма ERM II, по-познат като чакалнята на еврозоната.

„УниКредит Булбанк“ вече издържа обстойния преглед на качеството на активите и стрес-тестовете на ЕЦБ, които бяха част от този процес. Именно от ЕЦБ зависи дали ще станем член на Банковия съюз. Още повече, че компанията майка на „Булбанк“ е италианската UniCredit. Самата Италия има ключов глас в Еврогрупата, която пък ще прецени дали да ни пусне в еврочакалнята. 

Ето защо опитите на прокуратурата и ДАНС да вплетат банкова институция в сюжета „Божков“ изобщо няма да помогнат за шансовете на България. Напротив – по-скоро ще навредят. Така че бързото разнищване на историята би трябвало да е от изключителна важност за правителството и особено за премиера Бойко Борисов, който в последно време издига в култ членството ни в Банковия съюз на ЕС.

Само преди дни Борисов отново лансира до болка позната и доста спорна негова мантра: „Банковият съюз гарантира, че не можем да изпаднем в Европа на втора скорост и че няма да фалират банки. Означава по-малки лихви и че ако държавата влезе в катаклизъм, другите държави ще ни помогнат“.