- Advertisement -
Тежък политически натиск над журналисти, дискредитиране на гражданския сектор и обругаване на съда са част от изводите в годишния доклад на организацията
Има тежък политически натиск над журналисти и медии, наблюдава се дискредитиране и възпрепятстване на дейността на гражданския сектор, има обругаване на съда, законодателни промени, поставящи под въпрос логиката на правото, и скандален избор на нов главен прокурор. Това са само част от акцентите и изводите от годишния доклад за състоянието на правата на човека в България за 2019 г. на Българския хелзинкски комитет. Документът беше публикуван и може да бъде намерен на сайта на БХК, съобщава в. „СЕГА“.
Според правозащитната организация се наблюдава регрес в почти всички наблюдавани области на правата на човека. Констатирано е, че само за периода има 13 осъдителните решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург срещу България, други 497 са висящите жалби, а 169 са неизпълнените от страната ни решения от същия съд, които се наблюдават от Комитета на министрите на Съвета на Европа.
От БХК изрично отбелязват някои от най-проблемните области. Сред тях е свободата на изразяване. „През 2019 г. България продължи да е страната с най-несвободни медии в ЕС и Западните Балкани, запазвайки 111-о място от общо 180 страни в Индекса за свобода на изразяване на „Репортери без граници“ (RSF)“, отбелязват експертите на организацията.
Те припомнят, че в доклада на RSF се посочва, че България е обект на постоянни критики заради ендемична корупция и неефективност на съдебната система, а журналистите са мишени както на организираната престъпност, така и на властите. Страната ни попадна като негативен пример и в докладите Media Sustainability Index („Индекс за медийна устойчивост“) на международната организация IRЕX и международния Комитет за защита на журналистите (CPJ).
„2019-а беше и година на увеличаваща се арогантност в натиска срещу журналисти“, пишат от БХК и отбелязват, че две от трите най-гледани телевизии са получили „ново, благосклонно към управляващите ръководство“. Според правозащитната организация и на двете места смяната на мениджмънта е била „последвана от радикални промени в екипа и редакционната политика„.
Като позитивно развитие е отбелязан стартът на радио „Свободна Европа“.
БХК констатира и големи проблеми в друго човешко право – правото на сдружаване. „За първи път в най-новата демократична история на страната ни управляваща партия поиска от главния прокурор да внесе в съда иск за прекратяване на неправителствена, правозащитна организация (БХК), а заради друга съсловна НПО (Съюзът на съдиите в България) беше внесен законопроект за ограничаване на възможностите за финансиране на магистратски организации“, пишат от правозащитната организация.
Според нея е проведена активна медийна кампания, целяща да дискредитира гражданския сектор като цяло и да нормализира отказа на институциите да кооперират и да се отчитат пред граждански организации.
„На безпрецедентно охулване бяха подложени организации, работещи в подкрепа на деца и жени, пострадали от насилие, което значимо навреди на работата им и намали възможността им ефективно да помагат на засегнатите и уязвимите групи. В резултат на тази кампания беше оттеглена Стратегията за детето и беше отложено влизането в сила на Закона за социалните услуги (ЗСУ), което добави нови рискове пред най-уязвимите деца и жени„, смятат от БХК.
От организацията отделят специално място на съдебната власт. Оттам припомнят, че правосъдният министър Цецка Цачева е била сменена „след един от най-значимите скандали, свързани с конфликт на интереси през последните години – „Апартаментгейт“. После разказват и за това как два пъти е била искана оставката на заелия през пролетта поста правосъден министър Данаил Кирилов. Изборът на нов главен прокурор беше извършен в условията на безпрецедентни граждански протести, смятат от БХК.
„Не беше уважено и заявеното от президента желание процедурата да бъда извървяна отново, като се даде възможност кандидатът да докаже качествата си в конкурентна среда. Бившият заместник главен прокурор Иван Гешев встъпи в длъжност предсрочно, а предшественикът му Сотир Цацаров беше избран от НС за председател на КПКОНПИ“, припомнят от организацията и добавят: „Годината беше белязана от публични нападки срещу съдии, оспорващи действията на тандема Цацаров-Гешев. Яростна медийна кампания беше организирана срещу съдиите по делото за предсрочното условно освобождаване на австралийския гражданин Джок Полфрийман.„
- Advertisement -
През цялата 2019 г. България бе управлявана от коалиционното правителство на проевропейската дясноцентристка политическа партия Граждани за европейско развитие на България (ГЕРБ) и „Обединени патриоти“, сформирано след изборите през март 2017 г. „Обединени патриоти“ са на свой ред коалиция от три малки крайнонационалистически партии от неототалитарен тип: „Атака“, Национален фронт за спасение на България (НФСБ) и Вътрешната македонска революционна организация – Българско национално движение (ВМРО-БНД), твърди БХК и добавя, че според нея „тези партии в различни периоди в миналото подбуждаха към омраза, дискриминация и/или насилие към ромите, мюсюлманите, мигрантите и ЛГБТИ общностите.“
2019 – човешките права в цифри според доклада на БХК
– 10 401 лица са настанени в специализирани институции за възрастни, още 2468 са чакащи за настаняване
– Реформата в домовете за възрастни предвижда 3,3 млн. лв. да бъдат вложени в услуги в общността, а 38 млн. да отидат за създаване на нови резидентни услуги
– Три НПО внесоха иск в Съда на ЕС срещу ЕК за финансиране на инициативи, които водят до сегрегация на хора с увреждания в България
– 2338 са издадените заповеди за незабавна защита от домашно насилие по реда на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН)
– България пада от 18-о на 49-о място в индекса за равнопоставеност на половете на Световния икономически форум
– 99,14% от ползващите обезщетение за гледане на дете до 2-годишна възраст са жени, както и 90,3% от ползващите обезщетение за гледане на болен член на семейството
– Най-малко ¼ от всички родили през годината жени са били обект на дейност, класифицирана като насилие, в доклад на специалния докладчик на ООН по въпросите на насилието над жени
– В няколко антиромски акции (с. Войводиново през януари и в гр. Габрово през април) стотици хора, включително деца, възрастни и хора с увреждания, бяха прогонени от единствените им жилища, без да им бъде осигурено никакво алтернативно настаняване.
– 26 на сто от анкетирани задържани са се оплакали от полицейско насилие по време на задържане; 20% – от насилие вътре в полицейското управление
– 661 души са прекарали над 6 месеца в арестите без присъда и често пъти в нехуманни и унизителни условия на живот. За годината в арестите са регистрирани 5 опита за самоубийство и два смъртни случая
– Българското правителство пропуска да засече и задържи приблизително между 10 000 до 15 000 чужденци годишно, с цел да се избегне поемането на последваща отговорност по Дъблинския регламент или по споразуменията за реадмисия.
– Никакви интеграционни мерки или дейности не бяха достъпни за признатите бежанци или чужденците с предоставен хуманитарен статут. Така ситуацията на нулева интеграция на бежанците в България продължава вече шеста поредна година.
- Advertisement -
