Институтът за стратегии и анализи (ИСА) публикува политическия си анализ за събитията в България, в Европа и в света през месец юни 2020 година под заглавие:
Предлагаме ви резюме на основните изводи и прогнози:
Юни бе един от най-тежките месеци досега в дългата политическа кариера на Бойко Борисов. Подложен е на безпрецедентни атаки от свои, и от чужди.
Премиерът е в режим на оцеляване. Със собствени думи той очерта фронта срещу себе си – президентът Радев, БСП, Цветанов, Мая Манолова, Слави Трифонов и „всички ДСБ-та и по земните кълбета“.
Властта на този етап печели войната на интерпретациите, тъй като има по-голям ресурс.
Напрежението се концентрира лично около Борисов (обвиненията от Дубай, аудиозаписи, снимки, пак аудиозаписи) или хора от най-близкото му обкръжение.
Нито един премиер на европейска държава не е правил публично признание, че ще спи с пистолет.
Разместват се пластовете, които гарантираха досега стабилността на модела „Борисов“.
Деинституционализацията е налице. Институциите съществуват формално, без самостоятелност и собствен капацитет.
Широко лансираната теза, че няма алтернатива, може да доведе до състояние на обществото, при което всеки нов проект да бъде привидян като спасение и да привлече мощен наказателен вот.
Президентската институция ще понесе имиджови щети от случая с Пламен Узунов и проверките, които текат срещу лица, близки до държавния глава.
Румен Радев показа двоен стандарт и разминаване между думи и дела. Оставката на Узунов е въпрос на европейски стандарт.
Между правителството и президента има бездна и нулев междуинституционален диалог. Изцяло публичната война е за политически живот или политическа смърт.
В месеца на скандали и компрометиращи записи и снимки (Танева, къщата на Арнаудова, Борисов) главният прокурор се превърна в ключова фигура, към която има очаквания от различни посоки.
Иван Гешев се затвърди като самостоятелен фактор. Отчитаме огромен контраст с предшественика му Сотир Цацаров по три линии – динамика, публичност, мащаб, енергичност.
Българският парламент загуби последните си институционални рефлекси. Приоритет на Народното събрание е да контролира изпълнителната власт тук и сега.
Липсата на дори и формална реакция от страна на Цвета Караянчева след изтеклия аудиозапис с предполагаемия глас на Борисов засегна не само нейния личен имидж, но и на парламента.
Само 35% от българите виждат предимствата на либералната демокрация, основана на демократични избори и многопартийна система (изследване на Globsec). Народното събрание като институцията, която олицетворява модела от последните 30 години, носи основен дял за разочарованието в обществото.
Правителството изпусна контрола върху епидемията в България.
Базовият консенсус около готовността на обществото да се запазят колкото се може повече човешки животи, се разпадна.
Отпускането на мерките на галоп беше огромна грешка.
„Животът с новия вирус“ и овладяването на коронакризата изискват последователност, търпение, постоянен ангажимент. Управляващите подходиха към решаването є по познатия начин – мобилизация на пожар и после – всичко по старому.
Раздялата с финансовата мощ и влиянието, което Васил Божков имаше години наред, се превръща в свлачище за сектори и лица. Излизат нови и нови зависимости, схеми, странни факти и събития.
Проектът „Българско лято“ е повече закана, отколкото реалистичен политически формат. Идеята за партия на обвиняемия Божков навлиза в сферата на политическия фолклор.
В ГЕРБ започва процес на роене. Осем месеца след местните избори ги напускат общински съветници, отделят се цели структури (Плевен, Видин). Сравнение с останалите партии показва, че в момента разцепление има единствено в ГЕРБ.
Партията е в най-сериозната турбуленция от създаването си насам. За първи път кризата е концентрирана около лидера Борисов.
Цветан Цветанов няма потенциал да направи нов смислен проект, но има потенциал да нанесе огромни поражения на ГЕРБ. Това зависи от редица вътрешни и външни фактори. Партията на Цветанов ще конкурира ГЕРБ вдясно и ще го притиска по каноничната антлантическа и антируска линия, която изключва руска газ в Европа.
В БСП има остро противопоставяне и червена линия между две групи – на Корнелия Нинова и на вътрешната опозиция.
Нинова предлага път за самостоятелно развитие на партията, вътрешната опозиция – първо за коалиция, после за собственото развитие.
ДПС стои на дистанция от текущите скандали, които през юни се превърнаха в лавина. Движението акцентира върху тезата, че случващото се подлага на изпитание всички институции и държавността в страната. Партията започна процес на обновяване.
Обединени патриоти крепят и ще крепят управлението за доизкарване на мандата. Очаква се обаче да засилят критичното говорене дори срещу правителството само и само да имат с какво да отидат на избори. Партиите от този сегмент ще направят опит да се откроят, ще излизат с авангардни предложения.
Слави Трифонов е голямата неизвестна. Има голяма популярност, която не е ясно доколко ще се материализира на избори, защото фронтът срещу Борисов стана много голям. Вотът „анти-Борисов“ се разпръсва.
Мая Манолова показва емоционална нестабилност и проектът є сякаш върви към приключване преди да е създаден.
Икономиката на САЩ продължи да поема нови и нови външни и вътрешни шокове. Федералният резерв очаква спадът на БВП през 2020-а да е 6,5%, а безработицата да достигне 9,3%. От най-ниската за последните 50 години преди пандемията, безработицата се очаква да бъде най-високата от 90 години насам.
Заместването на китайски вносни стоки от местни производства стана шумен рефрен на икономическата политика не само в САЩ, но и в ЕС дори и в някои азиатски страни. Така моделът на растеж на Китай, движен от износа, постепенно се сгромолясва, а с това един от основните двигатели на световната икономика дефектира.
Според публикуваните през юни данни на Евростат за 2019 г. по най-важния показател за икономическото развитие – БВП на човек от населението, България продължава да бъде най-слабо развитата страна, чийто БВП е едва 53% от средния в ЕС, докато този на Люксембург е 261% над средното равнище за ЕС.
По другия синтезиран показател за стандарта на живот – фактическото индивидуално потребление, през 2019 г. отново сме последни с едва 59% от средното в ЕС.
Мрачната серия продължава и Докладът за устойчивото развитие – също публикуван през юни с данни за 2019 г. България е на първо място в ЕС по относителен дял на лицата в риск от бедност (32%), Индекс на корупцията, неравенство на доходите и др. и на последно място в ЕС по продължителност на живота.
През юни бяха публикувани двата регулярни конвергентни доклада на ЕЦБ и ЕК, които се подготвят през две години. В своя доклад ЕК е категорична: „На базата на избрани показатели, свързани с бизнес средата, България се представя най-зле от всички държави-членки. Предизвикателствата са свързани още и с институционалната рамка, включително корупцията и ефективността на управлението.“
В край на този месец НСИ отчете оптимистичен тренд – общият показател на бизнес климата нараства с 11,8 пункта през май и с още 11,4 пункта през юни, след като през април спадът стигна до 42%. Подобрението е в резултат на по-благоприятен бизнес климат в секторите промишленост, строителство, търговия на дребно и услуги.
Мерките в областта на икономиката, предприети в отговор на коронавируса, се оценяват от анализаторите като ненавременни, слаби и неефективни.
Вместо ясен план за излизане от кризата и ясни приоритети и мерки за решаване на проблемите на икономиката, се предлагат неочаквани и неуместни политически решения в икономиката, които по никакъв начин няма да решат проблемите на икономиката така, както подробно са разписани от ЕК и ЕЦБ, а по скоро ще ги задълбочат.
Протестната вълна в САЩ може да отнеме от Тръмп точно толкова гласове на изборите, колкото са необходими на глобалните финансисти, за да си възвърнат пълния контрол над САЩ. Ако на 7 ноември бъде обявена победа на Тръмп, не можем да изключим напълно възможността за „американски Майдан“. Репетицията за него през този месец беше успешна.
Светът е изправен пред усилващи се конфликти (Сирия, Либия, Ливан, Украйна и др.) Но те не са единственият риск. Бразилия се очертава като основна пречка в борбата с изменението на климата, което би могло да се превърне в определящото международно предизвикателство на този век. При президента Болсонаро унищожаването на тропическите гори на Амазонка се ускорява. Безотговорността на Бразилия до известна степен е съпътстващ продукт от вътрешните сътресения в страната, дължащи се на бързо нарастващата епидемия от COVID-19 и популистката политика.
Пандемията бушува и в Мексико, Иран, Египет, Русия и Бангладеш, което отразява неадекватни системи за обществено здравеопазване, лошо лидерство или и двете.
На фона на влошаващите се отношения между САЩ, Китай и Русия, редица регионални и глобални предизвикателства се усложняват. Докато Америка е все по-малко способна и желаеща да се обърне към тяхното решение, а нейните партньори и съюзници нямат способности да се справят самостоятелно, то Китай предлага модели и програми, които някои вече намират за привлекателни. В историята няма бутон за пауза, както показаха преди три десетилетия и събитията в бившия СССР.
Преодоляването на трудностите на ЕС ще изисква европейските лидери да направят сериозни компромиси по много широк спектър от политически и икономически принципи.
Най-голямата пречка може да бъде политическата съпротива от страна на Германия – страната, която в краткосрочен план ще загуби най-много от отхвърлянето на досегашното благоприятно за нея институционално споразумение. Меркел трябва да използва оставащия й политически капитал, за да докаже, че по-голямата сила на развиващите се страни от ЕС ще означава по-голяма икономическа устойчивост на развитите. Точно както по-голямата солидарност на развитите ще означава по-малка политическа нестабилност на развиващите се.
Подреждането на вътрешния ред би позволило на ЕС да се превърне в по-ефективна глобална сила в един все по-враждебен свят.
Пазарната сила на ЕС превръща търговията в една от малкото области, в които блокът може да преговаря при равни условия с големи сили като САЩ и Китай.
Материалът е взет от сайта „Епицентър“