Как и защо Covid-19 стана бизнес?
„Тези дни на нашия отец Георгий му се наложи да си прегледа ушите. Поискаха му да си направи тест за 120 лева. Ние не че вярваме в този коронавирус, Господ ни пази, ама му събрахме пари, за да може да мине на основния лекар, който му трябва“.
Това ми разказа преди няколко дни един свещеник. И беше прав за едно нещо – и да вярваш, и да не вярваш в коронавирус, ако отидеш в болница с друго заболяване, ще си платиш като поп за тест, с който в крайна сметка може да те изкарат болен и да те пратят у дома под карантина, вместо да те лекуват от инфаркт или инсулт, какъвто в действителност имаш.
Въобще PCR тестовете се превърнаха у нас в бизнес, който в много държави го няма. И да струва някакви пари, ги покрива държавата, или пък са на доста по-ниски стойности, които в крайна сметка са по джоба на всеки. У нас с тестовете тръгна грандиозна спекулация, особено откакто и южната ни съседка започна да иска такива, преди да отидем да почиваме в нея.
Ловенето на риба в мътна вода разбира се, не е никаква новост по нашите географски ширини.
Проблемът е в друго – в хората със сериозни заболявания, като например инфаркти и инсулти, които трябва да си платят, за да бъдат тествани и едва тогава да бъдат настанени в болница, за да ги лекуват от основните им болести. Хора, които чакат с дни, получават усложнения, за които здравната ни система не иска да чуе, и ако разчитат на едната си пенсия, дори не викат линейка, за да не би някой да ги принуди да си платят за теста с последните пари. Жена с белодробно заболяване да бъде върната вкъщи под карантина, защото е показала положителен резултат на тест – ако почине накрая, как ще я запишат? Като починала от Ковид-19 с придружаващи заболявания ли? Държавата най-накрая уж гласува, с огромно закъснение, да се увеличи клиничната пътека за коронавирус, но хората, които влизат в клиники с други заболявания, все още ще трябва да вадят пари от джоба си, за да плащат сами.
Зад всичко това стои елементарно чиновническо немислене, липса на логика и вземане на решения от хора, които явно са учили счетоводство, когато са си броили стотинките в кучето-касичка като деца.
И не разбират, че без държавата да поеме тези тестове, или поне регулацията на цените им, България умира. Не може в Пазарджик тестът да е 50 лева, а в София 120 – нали уж е един и същ. Не може да се взема такса за превод на английски върху такса тест. Ако някой иска да пътува в чужбина и е направил този избор сам – добре, но поне държавата да гарантира цени, които са в нормални граници, а не скачат като стойността на биткойна сутрин и вечер.
Говорехме за закон срещу спекулата за маски и дезинфектанти – никой не говори за спекулантите на тестове, за които дори често не знаем какви точно данни отразяват.
Впрочем, не знаем нищо и за термометрите, които на матурите отчетоха голямо количество „мъртви души“ – сиреч ученици с температура под 35 градуса. Внесена от Китай партида и продадена на българските училища за по сто лева на термометър, за да можем да имитираме провеждане на изпити в здравословна среда.
По-важното обаче е, че в България всеки човек има право да бъде лекуван от основното си заболяване и всеки лекар има право да бъде защитен от инфекция. И именно затова, ако за пътуващите навън все пак може да бъде логично да си плащат, е немислимо болни да бъдат оставяни без лечение и лекари да бъдат поставяни под риск, защото държавата не мисли за основни техни права. Когато лекар или медицинска сестра на първа линия умре, държавата ги героизира. Когато все още са живи, пести от елементарни предпазни средства или им купува китайски играчки.
Държавата не мисли например и за това, че когато утре отвори училищата, ако има случай дори на един заразен, учителите и семействата на децата трябва да плащат от джоба си правенето на тестове, защото все още никой не е регламентирал това.
Ако бяха IQ-тестове, вече да сте направили поне половин милион проверки. Ама за IQ-тест кой ще плати 120 лева…
Автор: Стела Стоянова
Източник: standartnews.com