Гражданското неподчинение ще свали правителството или ще маргинализира протеста

Антиправителствените протести се радикализираха. На третата седмица всекидневните демонстрации се увенчаха с гражданско неподчинение. Вече няколко дни импровизирани палаткови лагери удържат възловия „Орлов мост“ и част от знаковите жълти павета в центъра на София, а всяка вечер продължава блокирането и на други ключови кръстовища.

През първата нощ на „окупацията“ на двете места имаше едва по няколко палатки и десетина смелчаци, но след това броят на доброволците чувствително нарасна. Зачестяват блокадите и на други национално значими обекти като автомагистрала „Тракия“, Дунав мост при Русе, „Аспаруховия мост“ във Варна.

Възхвалявано от „партията на протеста“, охулвано от потърпевшите граждани, все още гледано с интерес, но и с безразличие от мнозинството българи, гражданското неподчинение може да свали правителството и да накара главния прокурор да подаде оставка. Борисов и Гешев са подложени на силен психологическия натиск от улицата, който се превръща в цунами в социалните мрежи.

В тях привържениците на протеста печелят пропагандната война срещу говорителите, активистите и троловете на ГЕРБ. За капак кореспонденциите на все повече световни медии дискредитират силно управляващите в международен план.

Милионната им аудитория научава, че протестиращите – предимно млади и интелигентни хора, настояват и за честни избори с машинно и дистанционно гласуване, обявяват срещу „превзетата“ от олигархични интереси държава и търсят сметка за потъпкването на върховенството на закона и политизирането на прокуратурата.

През последните дни във фокуса на гнева са арогантният стил на управление на кабинета „Борисов 3“ и циничният език на премиера, за който се предполага, че е главният герой във вече няколко компрометиращи го аудиозаписа, както и в „поредици“ от снимки.

Ако обаче властта удържи още няколко дни на натиска на блокираните улици и кръстовища, голяма е вероятността през традиционно „мъртвия“ август протестите да се изпарят под жежкото слънце и в епицентъра им да останат само няколкостотин участници. Възможно е недоволството и съвсем да свие знамената си.

Две взаимносвързани опасности дебнат протестите.

Първата е напорът към идейна честота. Още преди да се радикализират, от тях бяха „прогонени“ по-голяма част от и без това немногобройните участници, които симпатизират на БСП и Нинова, на други леви формации, на Мая Манолова, Слави Трифонов. Въпреки постоянните призиви за „единство“, че „няма ляво, няма дясно“, а обединени действия срещу властта и задкулисието на Пеевски, протестът вече не е онова пъстро идеологическо множество от първите дни след морския „десант“ на Христо Иванов пред „Догансарай“ и нахлуването на тежковъоръжени служители на прокуратурата в президентството.

На този фон успокоително е, че на улицата са главно активни и критично мислещи млади хора: студенти в чужбина и България, хора със свободни професии и собствен бизнес, млади семейства с деца, бебешки колички и кучета. Мнозинството от тях заявяват, че не са привърженици на конкретна партия. Но ще устискат ли те и през август или ще се сбъдне пророкуваната опасност протестът да еволюира в копие на свилото се до нещо като секта недоволство от 2013 г. след оставката на Пеевски като шеф на ДАНС?

Протестът в София и печели, и губи от липсата на единна организация, щаб и план за действие.

От една страна това състояние на нещата позволява той да бъде брандиран като „непартиен“. Душата му е „Отровното трио“: адвокат Николай Хаджигенов, политическият ПР Арман Бабикян и скулптурът проф. Велислав Минеков. Те вече са морални победители в сблъсъка с властта след като няколко години провеждаха донкихотовски акции срещу различни нейни зулуми. Все по-силно става обаче усещането за липсата на достатъчно взаимодействие и направо – за наличието на разнобой между отделни звена по веригата с участници „Отровното трио“, извънпарламентарната партия „Да, България“, Инициатива „Правосъдие за всеки“, ГД „Боец“.

Не е напълно ясна и ролята на президента Радев. На два-три пъти той слезе при протестиращите и ги окуражи като не забравя да настоява за оставки на Борисов, правителството и Гешев. Един от знаковите лозунги на протеста – „Мутри, вън!“, са негови думи. „Хората са на площадите, скандират „Мутри, вън!“, набира се огромна обществена енергия и аз не виждам сила, която може да и противостои“, каза в четвъртък държавният глава. Според него процесът е необратим и упорството на кабинета и на главния прокурор само ескалира кризата.

В същото време поради спецификата на институцията, която представлява, той няма как да има организационно взаимодействие поне с някое от крилата на протеста. На всичкото отгоре една немалка част от привържениците на т.нар. градска десница, които протестират активно, държат да се разграничат от личността на Радев.

Те подчертават, че важна за тях е защитата на независимостта на президентската институция.

По-голяма опасност, която дебне протеста, е радикализацията му да отблъсне умерените участници в него и да му придаде сектантски характер в очите на и без това лабилното обществено мнение. Ако гражданското неподчинение не бъде опорочено и получи по-солидна подкрепа от протестиращите обаче, тъкмо то може да извоюва победата срещу властта.

Гражданското неподчинение е мощно пречистващо средство на демокрацията. Тази форма на мирна съпротива, минаваща по границата между незаконните и толерирани от закона действия, има по-голямо влияние за политическата мобилизация от една класическа демонстрация. Чрез него се нарушават закони и наредби, което води до погазване на правата на някои групи граждани.

Същевременно то черпи силата си от правото на суверена – народа, да се надигне срещу управление, нарушаващо конституцията и законите. Такава ситуация имаме днес, когато все повече българи считат десетгодишното управление на Борисов за нелегитимно.

А от юридическа гледна точка съпротивата срещу нелегитимността е израз на народния суверенитет.

Идеолози класици на гражданското неподчинение са Хенри Дейвид Торо, Махатма Ганди и Мартин Лутър Кинг. То оставя силен отпечатък върху движението за мир в Западна Европа в края на 70-e – началото на 80-е години на миналия век. Днес е в авангарда на движението срещу климатичните промени и противодействието на крайнодясната вълна.

В България гражданското неподчинение има сравнително богати традиции в годините на демократичния преход. „По канон“ антикомунистите и всякакъв вид недоволни блокират „Орлов мост“ и други възлови кръстовища в София. Така беше в края на 1996 – началото на 1997 г. при мащабното недоволство срещу правителството на Жан Виденов, на протестите „#ДАНСwithme“ през 2013-2014 г., когато бяха „окупирани“ и университети, подобни действия са патент и на екологичните протести.

Гражданското неподчинение се родее с гладните стачки, например на 39-е депутати от СДС през 1991 г. срещу приемането на новата Конституция. Не трябва да се бърка с насилствените протести като палежа на Партийния дом през август 1990 г. или погрома на парламента на 10 януари 1997 г.

Замисълът на практикуващите и на поддръжниците на гражданското неподчинение може да бъде резюмиран с текста на голям транспарант, разпънат на една от шатрите на „Орлов мост“:

„Ремонтираме държавата, извинете ни за неудобството“.

На свой ред във връзка с нестихващите протести и блокирането на улици президентът Радев напомни, че винаги е призовавал за спазване на закона, но че „когато самият министър-председател гази системно и законите, и Конституцията, и обществения договор, Вие какво очаквате от гражданите, които са решили, че повече така няма да живеят и искат да си върнат държавата?“. В същото време от столичната полиция подчертаха, че блокадите са незаконни и ще водят интензивен диалог с протестиращите за пускане на движението по възловите места.

Срещу гражданското неподчинение в сегашния му вид недоволстват не само хванатите в клопка шофьори. „Блокадите на ключови кръстовища се случват вечер, когато протестът оредява, и по този начин става наистина излишно, бих казал грозно“, каза в предаването „Референдум“ на БНТ младият политолог Калоян Велчев, активен участник в протестите. „Нека не се залъгваме.

За съжаление, на този етап сравнително малък процент от българските граждани са на площада. За да спечелим повече сърца и души, не трябва да блокираме граждани, а властимащи и тези, които носят отговорност“. Това пък е гледната точка на друг млад политолог, Димитър Димитров, също вземащ дейно участие в протестите.

Макар и уплашена, властта дава вид, че неглижира недоволството в София и страната.

Същевременно се опитва да убеди хората отвъд „жълтите павета“, че не спира да мисли и работи за тяхното благо. Борисов вече „раздаде“ на различни групи над 2 млрд. лв. от „мaзнинкaта oт бюджeтa“, а насред отпуската си Гешев поднови показните акции на прокуратурата, защото „хората ги интересува основно битовата престъпност“.

При тази асиметрична конфронтация, ако не постигне бързо целите си, гражданското неподчинение скоро ще се обърне като бумеранг срещу протестиращите.

Автор: Иво Инджов

Източник: „Дневник