- Advertisement -
Допитванията до народа по важни за държавата въпроси никога не са били любима форма на комуникация на българските управници с гражданите. От Освобождението до сега са провеждани цифром и словом само шест референдума, като три от тях са през последните уж демократични 30 години. Което, освен всичко друго, показва и страха на властимащите от волята на суверена.
Показателно е как през 2004 г., по повод исканията за плебисцит за членството на България в ЕС, Соломон Паси – по онова време министър на външните работи, нагло заяви, че българският народ не е „узрял“ за референдуми. Нещо повече, Паси изрече тогава, че „референдумът е най-добрия начин един народ да се самонакаже“. Да оставим Швейцария да „страда“, ама, откъдето и да го погледнеш, само много бос политик подминава с пренебрежение мнението на гражданите, изкривява го или се опитва да говори от името на народа, без да знае какво той мисли в действителност.
Всъщност в следосвобожденска България е
проведен само един референдум.
Имало е идеи за още четири-пет, но събитията са изпреварвали необходимостта от тяхното провеждане. Единственото състояло се допитване е при управлението на Александър Стамболийски и БЗНС. То е проведено на 19 ноември 1922 г. и е с въпрос за съдене на виновниците за трите национални катастрофи. Положителен отговор дават 74,33 % от избирателите.
Вторият референдум е за обявяването на България за република, за свикване на Велико народно събрание и за изработване на нова конституция. Провежда се на 8 септември 1946 г. в обстановка на остра конфронтация между доминираното от комунистите правителство на Отечествения фронт и опозицията, противопоставяща се на постепенното налагане на тоталитарен режим в страната. Въпреки това и двете страни подкрепят
обявяването на България за република.
Резултатът е 95,6% в полза на промяната на управлението, а избирателната активност достига до 91,7 процента.
Конституционен референдум се провежда и на 16 май 1971-а. Гражданите са запитани дали одобряват новата т.нар. Живковска конституция, в чийто чл. 1 е записана водещата роля на Българската комунистическа партия. Обявеният резултат е 99,6 % „за“, с избирателна активност от 99,7 процента.
Любопитното е, че предложението за прословутия член първи не идва от Политбюро или Централния комитет на комунистическата партия, а от студенти от специалност „Икономика и организация на туризма“ при ВИНС „Д. Благоев“ от Варна. Те предлагат „ръководна сила в обществото и държавата“ да е БКП. Оказва се също, че този път не сме прекопирали нещо от Съветския съюз, нито ни е наредено да го направим, а руснаците взаимстват нашия челен опит. В крайна сметка, през 1985-89 г., отново студенти, но вече като членове на Дружество „Нове“ от Свищов, настояват този член да бъде премахнат от българския основен закон.
В най-новата ни история
са осъществени три референдума. Първият се проведе на 27 януари 2013-та и на него гражданите трябваше да гласуват с „Да“ или „Не“ дали да се развива ядрената енергетика у нас чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала. Въпреки витиеватата формулировка, измислена от тогавашното юридическо „светило“ на ГЕРБ Искра Фидосова, на всички бе ясно, че става дума за продължаване на строителството на АЕЦ „Белене“.
Това допитване беше иницирано чрез подписка, организирана от БСП. Но при гласували 1 405 463 души – малко над 20% избирателна активност – и повече от половината отговорили с „Да“ въпросът бе върнат в парламента, който тогава замрази строителството на мястото на „гьола“.
Следващото допитване до гражданите беше на 25 октомври 2015 г. по инициатива на президента Росен Плевнелиев. То се отнасяше за дистанционното гласуване по електронен път и се осъществи едновременно с изборите за местна власт. В него участваха 2 587 593 души, като с „да” отговориха 69.50 процента.
- Advertisement -
През 2016-та референдум успя да предизвика Слави Трифонов, заедно със сценаристите от неговото шоу. Поставените въпроси бяха шест: да се избират ли народните представители мажоритарно с абсолютно мнозинство в два тура; да се намали ли броят на депутатите на 120; да се въведе ли задължително гласуване на изборите и референдумите; да може ли да се гласува и дистанционно по електронен път; да стане ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, един лев за един получен действителен глас и да бъдат ли директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и началниците на районните управления в областните дирекции на МВР избирани мажоритарно с абсолютно мнозинство в два тура?
Според законодателството, за да бъде предложението за провеждане на референдум задължително за изпълнение от Народното събрание, трябва да се внесат не по-малко от 400 000 реални подписа. Създаденият инициативен комитет тогава внесе 572 650 действителни подписа или с почти 200 000 повече от необходимите. Което породи
безпокойство сред депутатите и партиите.
Правната парламентарна комисия спешно предложи промени в Изборния кодекс, които отменят правилото референдумите да се провеждани задължително на една дата с избори, ако такива са насрочени в същата година, в която са инициирани допитванията. Това се прие и в пленарната зала, като само Реформаторският блок беше против.
За да се снижи максимално избирателната активност, от управляващите беше лансирана и идеята допитването да се състои през лятото, а като най-подходящ месец бе посочен август.
Друга промяна, която беше приета от Народното събрание, е ограничаването на възможността за гласуване на българите зад граница – само в дипломатическите представителства на страната ни, а не и в други специално открити за това секции.
Тогавашният президент Плевнелиев наложи вето на обновения Избирателен кодекс с мотива, че изборните правила създават пречки, вместо да мотивират гражданите. Но с дружните усилия на ГЕРБ, БСП, „Патриотичен фронт“, „Атака“, БДЦ и част от Реформаторите ветото беше отхвърлено.
Така или иначе, парламентът пусна референдума на Слави. Плевнелиев обаче сезира Конституционния съд за установяване на противоконституционност на три от въпросите. Според него намаляването на броя на депутатите било от компетенцията на Велико Народно събрание, референдум за електронното гласуване вече имало миналата година по негово искане, а колкото до въпрос № 6 за полицейските началници, те са „държавни служители“ и като такива няма как да бъдат назначавани чрез избори.
След цялата дандания все пак се определи референдум да има, но само с
три въпроса от първоначалното предложение:
Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарно с абсолютно мнозинство в два тура, въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите и годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да е един лев за един получен глас на последните парламентарни избори?
Самото допитване се проведе на 6 ноември 2016-а, заедно с изборите за президент и вицепрезидент. Гласуваха 3 488 558 души, като над 2,5 млн. подкрепиха мажоритарния вот и партийната субсидия да стане 1 лев.
Тази срамна история не свърши до тук. Шмекеруването на властимащите продължи и след получаването на резултата. Бяха положени големи усилия бюлетините да не стигнат с малко и референдумът да не бъде задължителен за изпълнение от Народното събрание. Да не говорим, че позовавайки се именно на това допитване, Бойко Борисов спекулира както си иска и със субсидиите, и с мажоритарния вот.
Автор: Елизабет Дафинова
Източник: „Банкеръ“
- Advertisement -
