Общество и политика: След ГЕРБ – и най-дългият път започва с малки стъпки

Времето на Борисов и ГЕРБ изтича неумолимо и необратимо. Не просто в персонален план, а като част от процеса на необходимо оздравяване на политическия живот и публичното управление. На всички е ясно, че така повече не може, включително на самите гербери. Промяната започна и ще продължи, но това съвсем не означава, че ще протича плавно и неотклонно. Възможни са временни забавяния и дори блокажи. Силите, създали и крепящи досегашната система, са не само силни, а вероятно ще потърсят и по-рафинирани форми да запазят властта си. Така че реализмът изисква да се готвим за продължително и търпеливо лечение, а не за еднократна изцелителна хирургическа операция. По-точно, операция е абсолютно необходима, но няма да е достатъчна за възстановяване на нормалното функциониране на обществено-политическия организъм.

Както казват мъдрите източни народи, и най-дългият път започва с няколко малки стъпки. Тук можем да прибавим и старата европейска аксиома, че политиката е изкуство на възможното. Не е важно какво ни се иска, а какво можем да постигнем сега, след месец, след година. Иначе казано, какви са осъществимите малки, но в същото време реално допринасящи за хода на промяната стъпки.

Първите необходими действия

трябва бъдат извършени от служебното правителство (което е практически неизбежно), макар че възможностите му са ограничени от особения му статут и брутално прилаганата в момента от управляващите тактика на „изгорената земя”. Служебното правителство със сигурност може да създаде две важни предпоставки за по-нататъшния ход на нормализацията – да блокира значителна част от схемите за фалшификация и манипулация на демократичния изборен процес и да покаже, че може да се управлява по друг начин (открито, диалогично, с аргументи и в режим на постоянна и пълноценна отчетност). По тази тема има какво да се дискутира, но нека преминем нататък.

Множество съмнения и опасения (вкл. откровени спекулации) се завихрят около следващия парламент, неговия състав и възможностите да излъчи стабилно и ефективно правителство. Тук, преди да обсъдим хипотетичните благоприятни и неблагоприятни варианти, трябва непременно да покажем, че сме разбрали поуките от приключващия период на „стабилност, гарантирана от ГЕРБ”.

През последния мандат на управлението ни бе поднесен класически пример за „лоша стабилност”, изразяваща се в бранене на властта с всички средства, при пълно незачитане на базисните принципи на демокрацията. В името на използването на властовите позиции за користни интереси управляващите и присъдружната им част от опозицията бяха готови на всякакви сделки и създаваха впечатление, че никой не може да им попречи да го правят. Но това се оказа лъжлива стабилност, тъй като водеше до натрупване на проблеми и необратима ерозия на общественото доверие. Това не само подкопа конкретната управленска схема, но и лиши от политическо бъдеще повечето от участниците в нея.

Казаното се отнася не само до ГЕРБ и патриотите, но и до ДПС. Движението има само две възможности – или ще „влезе в правия път” на съобразяване на претенциите с реалната си електорална подкрепа, или ще бъде изтикано в периферията на политическия процес.

Такава токсична стабилност не е нужна, а по всяка вероятност вече няма да е възможна. Обществото ще наблюдава внимателно и няма да толерира крепене на правителството заради консумиране на облагите от властта. Но възниква сложен въпрос –

какво би могло да консолидира

един по всяка вероятност силно фрагментиран парламент (със седем-осем, а може би и повече партии, а и при ясно нежелание за договорки с тези от досега управлявалите, които успеят да попаднат вътре)?

Разумният отговор е само един – споразумяване относно програма за неотложни и абсолютно необходими стъпки за преодоляване на всестранната криза и най-вече кризата в отношенията между властта и обществото. Трябва да сме реалисти – при вероятния състав на следващия парламент и състоянието на повечето от партиите, трайно, продуктивно и почтено спазвано програмно споразумение едва ли е възможно. Но напълно осъществимо е предприемането на ясно обосновани и отчитани мерки за борба с корупцията, оздравяване на изборния процес и изборната администрация, премахване на деформациите в съдебната система, премахване на репресивния натиск върху бизнеса и структурите на гражданското общество. Определен пакет от такива мерки е напълно осъществим без промяна в Конституцията, а самият напредък към по-добро управление и възстановяващо се обществено доверие ще открие перспективи за по-нататъшни законови и конституционни промени, каквито несъмнено са необходими и трябва да бъдат внимателно обсъдени.

Ако поне една част от партиите в следващия парламент проявят здрав разум и подкрепят такава ясна и обозрима

програма за нормализиращо управление,

те не само ще извършат добро дело за обществото, но и ще натрупат ценен политически капитал. Тези, които се справят с подобна задача, ще имат добри по-нататъшни перспективи, тъй като ще оправдаят основателните обществени очаквания. Другите, които ще се опитат да пеят старата песен на нов глас, ще сбъркат и ще бъдат наказани, вероятно за последно.

Една от полезните последици от такъв подход ще бъде постепенното възстановяване на значението на принципния политически компромис. През последните години самата идея за компромиса бе тотално дискредитирана, тъй като бе сведена до безсрамни пазарлъци и задкулисни сделки за облаги. Така не може да продължава, не само защото в обозримо бъдеще управленията почти сигурно ще бъдат коалиционни. Дори да има силно еднопартийно правителство, това не означава, че не е за предпочитане да се търси възможното съгласие по пътя на компромиса. Въпросът е този компромис да е ясен, открит, обоснован и поради това ползващ се с доверието и подкрепата на обществото, тъй като има за цел не частни изгоди, а по-добър обществен ефект.

Разбира се, постигането на споразумение за програмно управление е не само трудно, но и рисковано. Разпределението на отговорностите и политическата цена не е толкова просто, колкото деленето на пачки и кюлчета. Винаги има риск някой да понесе по-големи политически щети, отколкото заслужава. Не бива да се подценява и изкушението някои партии и политици да се опитат да извлекат едностранни изгоди –

лошите стари навици не отмират толкова бързо.

Поради тези и много други причини е напълно възможно предполагаемото програмно управление да не е нито продължително, нито много ефективно. Но, както се казва, перфектното е враг на доброто. Ако следващият парламент и излъченото от него правителство направят няколко, може би не толкова впечатляващи, но реални стъпки в необходимата на обществото посока, това ще е добре за всички.

Подобни разсъждения са били развивани и в предишни години. Разликата е в това, че сега има реална възможност те да се окажат нещо повече от добри пожелания.

Източник: „Банкеръ“