- Advertisement -
Три месеца след началото на антиправителствените протести властта на Борисов и ГЕРБ се крепи на страха от възмездие, главния прокурор Гешев и пропагандата на медиите на и около Пеевски. Докато ЕС започна да проглежда за дълбочината на политическата криза в България, ДПС – уж втората по големина опозиционна партия, брани със зъби и нокти безконтролната власт на главния прокурор и вече прокламира, че е направила най-много за свободата на медиите в България.
Това стана ясно от коментари на депутатите от Движението Йордан Цонев и Хамид Хамид по повод на частта за България в доклада на Европейската комисия за върховенството на закона в страните членки. Макар и облечен в дипломатичен език, той очерта основните проблеми у нас: сериозните дефицити на правовата държава, корупцията и задушаването на медиите от властта и олигарсите.
„Ние сме направили най-много от всички партии в посока прозрачност на собствеността, в посока свобода на медиите и свобода на словото… Фактите говорят, че ДПС е партия, която най-малко би имала основание да счита себе си по някакъв начин отговорна, ако има критики към свободата на словото“, каза Цонев. Преди това той припомни промените в ЗЗДПДПОРДМУ, внесен от депутата от ДПС, бизнесмен и медиен бос Делян Пеевски и придобил гражданственост като „закона Пеевски“. Този закон, ревизирал през 2018 г. стария, далеч по-лесен за произнасяне Закон за задължителното депозиране на печатни и други произведения,
трябваше да изпере имиджа на Пеевски като злия барон на българската медийна сцена.
Тогава все още я нямаше коронавирус кризата и обществото нямаше как да научи за напъните за благотворителност на корпулентния бизнесмен.
На пръв поглед законът се прицелва в един от най-сериозните проблеми на медийната сцена в най-бедната и корумпирана страна в ЕС – непрозрачната собственост и финансирането на медиите. Двете взаимосвързани дефекта, чийто ефект в практиката е ръст на зависимостта на все повече медии от благодетели в сивата зона, близки до властта, присъстват трайно в международните критики за дереджето на медиите в България. Те са отправяни периодично към правителстата на Борисов от „Репортери без граници“, други международни НПО и Съвета на Европа. Законът задължава всички доставчици на медийни услуги, независимо дали става въпрос за вестници, радиа, телевизии или онлайн медии, да влязат в режим на изсветляване на финансирането и на „действителните“ им собственици.
Разпространителите и доставчиците на медийно съдържание вече декларират всяка година, най-късно до края на юни пред Министерството на културата всяко получено финансиране без приходите от реклама: договорите, респ. стойността им, сключени през предходната година с държавни или местни органи, с фирми с държавно или общинско участие, вкл. в резултат на обществени поръчки, с политически партии, договорите за финансиране по линия на еврофондовете, международни финансови институции и донори.
Медиите са длъжни да декларират и лицето, което фактически контролира съдържанието им,
ако това лице е различно от собственика.
Привидно добрите намерения обаче бяха родени със силни дефекти и ги обезсмислиха. Светлината на прожекторите не е насочена например към историята на кредитирането на медиите. Така няма как да бъде проследена предисторията на възхода на медиите на Пеевски, захранени с кредитите от фалиралата КТБ, в която се вливаха парите на държавните фирми. Няма минало – няма проблем в настоящето.
Същевременно законът държи в капан сайтовете, които правят опит да подкрепят съществуването си като обогатяват бизнес модела си с финансиране от читателски дарения онлайн. Често тези дарения са еднократни, от скромни суми, например по 5 лв. Законът предвижда лице, което не подаде декларация или подаде такава с невярно съдържание, да се наказва с глоба или имуществена санкция, която може да варира от 10 000 лева до 30 000 лева. С такива глоби
могат да бъдат закрити не една и две малки медии, които се осмеляват да критикуват правителството
и силните на деня.
Съмнително е и как може да се разкрие упражняването на фактически контрол върху медийното съдържание, който често е резултат от комбинация от различни задкулисни и публични фактори. Да оставим настрана дали Пеевски определя редакционната политика на трите пишещи за политика вестника, които официално са негови: „Телеграф“, „Монитор“ и „Политика“. Както и дали до преди броени месеци, преди да фалира „Лафка“, е контролирал разпространението и дистрибуцията на печатни издания. Въпросите са риторични.
Публична тайна е и това, че в България често медии се финансират от компании, които са изрядни пред данъчните служби, а редакционната им политика се определя от други лица. „Медиите може и в основата си да са бизнес, но едва ли за някого е тайна, че концентрацията на собственост в сектора е предимно лост за влияние и упражняване на натиск. В българските условия това се случва още по-видимо и брутално. Това не само не пречи на властта, а напротив – случва се с нейна подкрепа и често изпълнява именно нейните поръчки.
Най-новата сделка в сектора изглежда като поредното проявление на това правило. Под ръководството на братята Кирил и Георги Домусчиеви „Нова броудкастинг груп“ (НБГ) заяви желание да увеличи медийните си активи, придобивайки пакет от телевизии и радиа. Всички те са част от неформалните медийни владения на депутата от ДПС Делян Пеевски, който иначе официално е издател на вестниците „Телеграф“, „Монитор“ и „Политика“, написа неотдавна в „Капитал“ журналистката Сирма Пенкова.
Преди Домусчиеви да пристъпят към сделката, която включва и придобиването на проправителствения „Канал 3“, който вече е нещо като телевизионен лайт вариант на сайта ПИК, самият Пеевски искаше да купи телевизията. После нещо се отказа. През последната година пък
- Advertisement -
знакови ръководни кадри и журналисти от малкия канал поеха ръководството на голямата телевизия.
Законовата материя и нейното приложение обаче са твърде сухи, за да дадат реална представа за същността на „модела Пеевски“, който доминира в медиите вече почти толкова време, колкото и „системата Борисов“ в политиката. Присъствието на Пеевски и на двете полета илюстрира шизофренната представа на босовете на партията на Ахмед Доган за свободното слово и свободата на медиите. Медийно-политическата симбиоза е едно от обясненията защо България е закотвена на 111-то място по свобода на медиите в класацията на „Репортери без граници“.
В коментар на евродоклада, че политици в България притежават медии – констатация, която не е придружена с цитиране на имена, Йордан Цонев, който и друг път е влизал в ролята на говорител на Пеевски, каза, че практиката е характерна за цяла Европа – „като почнете от Берлускони, Чехия и развитите западни демокрации“, макар че можело да се мисли за ограничение в тази посока.
Цонев не открива топлата вода. „Медийната империя“ на Пеевски е метафора за неформалната му власт в България, макар че в сравнение с огромната телевизионна империя на бившия италиански премиер Силвио Берлускони, изграждана няколко десетилетия, тя изглежда като дребно балканско джудже. Това, че някакъв си депутат в България притежава медии – практика, характерна и за съседна Румъния например, надали е толкова скандално в сравнение с обстоятелството, че в Чехия не кой да е, а лично премиерът Андрей Бабиш контролира мощна медийна група.
Но Пеевски е силен с медиите, които притежава, и останалите, за които се счита, че ги контролира, не само защото олицетворява симбиозата между политика, медии и бизнес. Той заякчава мощното си влияние и със симбиозата между управляващи и опозиция, която се оглежда в редакционната политика на медиите му.
„у нас го има и този абсурд – издателят Пеевски е
депутат от опозицията, който с вестниците и телевизиите си върти мощна пропаганда в подкрепа на властта
и лично на управляващия премиер“, написа тези дни в е-vestnik журналистът Иван Бакалов. Тези медии вече години наред защитават самоотвержено управлението на Борисов. Те манипулират аудиторията си за неговите успехи, провеждат кампании от сферата на черния ПР срещу критиците му, вкл. срещу организаторите на протестите през последните три месеца. Отклоненията от тази линия могат да се преброят на пръстите на едната ръка.
Изданията на Пеевски бяха взели на мушката Борисов, когато беше в опозиция преди 11 години, в навечерието на парламентарните избори. Макар че до вота те подкрепяха Станишев и „тройната коалиция“, след това за една нощ смениха редакционната политика в полза на „българския Батман“. Борисов изпадна в немилост пред пеевските медии през 2013 г., когато подаде оставка и предизвика предсрочни избори, но само за кратко. Засега наблюдателите напразно четат под лупа съдържанието на „Телеграф“ и „Монитор“, за да открият знак, че Пеевски и Доган вече са прежалили Борисов.
Накрая, за да можете да добиете пълна представа за медийно-политическата симбиоза между ГЕРБ и ДПС, която някак си убягва от високия наратив за свободата на словото на ръководните фактори на Движението, ще припомня две незабравими откровениа на Вежди Рашидов. Депутатът от ГЕРБ и шеф на парламентарната комисия по култура и медии изригна преди година в ефира на държавната БНТ: „Айде стига с тая свобода, бе! Вие луди ли сте? Полудявате вече с тая свобода! Кое не му е свободно? Те ни плюят всички хора като каруцари. Всеки ден е било свободно словото. Какво по-свободно от това?“.
Очевидно Рашидов не визираше медиите на Пеевски като критици на управляващите.
Година по-рано дори защитава депутата от ДПС: „Дeлян Пeeвcки никoй нe гo e ocъдил зa нищo и e грoзнo дa ce пoлзвa кaтo бoздугaн трeтo лицe и кaтo плaшилo. Oбрaзът нa Пeeвcки e дeмoнизирaн в oбщecтвoтo и тoвa нe e чecтнo“.
През лятото на 2013 г. обаче някои медии цитираха съвсем друго мнение на Рашидов за Пеевски и медиите му: „По мое време г-н Борисов направи голяма грешка. Какво направи той – на него му трябваше медиен комфорт. Това са на Доган вестници Тoвa ca пaритe нa Дoгaн и нa двaмa шeйхoвe oт Oмaн. Aкo тoлкoвa нe знaeтe кaквo ceди в бaнкaтa. Бaнкaтa (КТБ – бел. ред.) e coбcтвeник нa вecтницитe, a Дeлян Пeeвcки e бoздугaнът c мaйкa cи oтпрeд. Те перат едни пари“.
Репликите на Рашидов, които очевидно не са били предназначени за широката публика, заедно с аудиозаписа бяха публикувани от агенция ПИК. Записът много отдавна не е в интернет.
Кое тогава не е ясно за свободата на словото в България, ролята на ДПС за свободата на медиите и достлука между Движението и ГЕРБ, скрепен чрез вестниците на един опозиционен депутат?
Автор: Иво Инджов
Източник: „Дневник“
- Advertisement -
