- Advertisement -
Заради световната пандемия световнo известни икономисти прогнозират по-тежка от Голямата депресия през 1929-1934 г . Но причините и обхватът на двете кризи са много различни, за да бъдат сравнявани.
Преди век имаме дълбока криза на „чистия капитализъм“ и „свободния пазар“, който се счупва и кризата трае, докато се намери ново равновесие между съвкупното търсене и предлагане с помощта на държавата като икономически агент. И понеже това трае години, всъщност говорим за Голямата депресия, която според различни анализатори трае чак до Втората Световна война. А и тя засяга предимно САЩ и развитите страни (без Япония). В България, примерно, след кратък трус на банковата система кризата почти не се усеща.
Сегашната икономическа криза вследствие на пандемия е криза на глобалните вериги на доставка, с други думи е
криза на глобалната свързаност.
Всичко, което трябва да знаете за:Коронавирусът (4350)
Тя обаче е по-скоро повод и ускорител на дългоочакваната рецесия след рекордния за последните векове възходящ икономически цикъл. Но именно пак глобалната свързаност не предполага дълга депресия, а постепенно пренастройване на веригите на доставка с цел адресиране на бъдещи логистични рискове, затвърждаване на новите дигитални икономически модели в повечето индустрии, засилена роботизация на индустриите.
Макар и на пръв поглед несвързани, те имат един общ знаменател – по-голяма автономност и устойчивост на бизнесите спрямо човешкия фактор, който пострада в тази пандемия и много от тях разруши. Предвид неизвестната продължителност на пандемията, чак след нейното приключване може да се очаква икономически растеж. Но е възможно това да отнеме повече от година, дори две.
До края на пандемията
централна роля за икономиката ще имат централните банки.
Паричната им политика през 21-ви век няма много общо с тази от миналия век и ще отнеме време, докато се разбере нейната нова роля. Обикновено се говори само за опасността от нарастването на паричната маса (количествените улеснения) и много по-малко за нуждите на глобалната икономика и зависимостта й от 3-4 валути. Именно тази зависимост позволява и политиката на големите централни банки – докато има доверие в тези валути. Другият мощен фактор в тази посока са доминиращите транзакциите електронни пари, чиято мобилност позволява използването на мощен инструментариум за въздействие върху икономическите процеси.
Но трябва да се признае, че има и контратенденция, която води до бързо намаляване на стойността на парите във времето. Един такъв фактор е почти безлимитното увеличение на масата на парите. Други фактори са ниската капиталоемкост на технологиите в информационната икономика, увеличение значението на интелектуалната собственост и намаляване значението на материалните ресурси. Важен фактор в бъдеще ще са и криптовалутите и т.н.
Коя тенденция ще надделее ще зависи от перспективите за икономически растеж на страните с най-голяма задлъжнялост, най-вече Италия. Това е така, защото другите двама най-големи длъжника САЩ и Япония имат собствени валути и печатници, а Италия не. Същото важи и за други тежки длъжници в ЕС като Гърция, Португалия, Франция и Белгия.
Т.е. предстоят трудни времена за Еврозоната, защото само растежът на икономиката може да намали нивото на дълговете. А дали и колко ще е икономическият растеж в ЕС след кризата е повече геополитическа, отколкото стриктно икономическа тема. По-конкретно пренареждането на световните вериги на доставки и каква ще е глобалната роля на Китай след кризата: дали ще продължи да нараства или обратно, ще намалява. Също така не по-малко важно е каква ще е политиката на САЩ след изборите. Оставането на Тръмп за още един мандат ще е лоша новина за отношенията на Европа и САЩ.
В този контекст е и отговорът на въпроса:
чака ли ни голяма инфлация?
Без растеж това е малко вероятно, по-скоро е възможна дефлация. В тази посока ще играят и факторите безработица и слабо потребителско търсене. Това не изключва значителен ръст на цените на някои временно дефицитни стоки, за чиято доставка Европа е зависела от други континенти, но едва ли и продължително висока инфлация. А от нейните стойности ще зависи и политиката на „печатницата“ на ЕЦБ.
- Advertisement -
Възстановяването на Европа, включително на България, минава през различни фази и във всяка една от тях ще е нужен различен „коктейл“ от инструменти. В момента ключова е спасителната помощ за ликвидността на фирмите, за да оцелеят, и запазването – колкото е възможно – на работните места.
Аналогията между фирмите и хората не е без основание: за да запазиш човешкия живот е нужна бърза медицинска помощ и всяко закъснение може да е фатално, а за раждането на нов човек са нужни поне девет месеца. Така е и при фирмите с голяма заетост – по-евтино и за държавите, и обществата е да бъдат поддържани няколко месеца по време на кризата, отколкото оставени да фалират и бъдат ликвидирани мениджърски екипи, пазарен дял, технологично и организационно ноу-хау, експертиза и др. Това се разбира добре в повечето страни в ЕС, но не е така у нас – ако съдим по бенефициентите, размера и скоростта на предоставените помощни пакети от правителството.
Тук е критична ролята на ЕЦБ, защото тя разширява слабите фискални възможности на повечето бюджети на държавите да осигурят спасителните пакети. И в тази връзка – най-добрата новина за България в кризата е влизането й в чакалнята на Еврозоната и договарянето на суапова линия за ликвидна помощ на БНБ от ЕЦБ.
След „бързата помощ“, критично за бъдещето на европейската и българската икономика в частност е
политиката за иновациите.
Изоставането на Европа в дигиталните технологии и изкуствения интелект спрямо Китай и САЩ е драстично. На практика информационният обмен в Европа се случва основно през американските дигитални платформи. А ако се наложи китайската 5G технология за пренос на данни – основата на информационната икономика – Европа ще се окаже под двойна зависимост. Дори тройна, ако не вземе ефективни мерки срещу руските фалшиви новини и кибератаки.
Проблемът в момента не е, че няма иновации, колкото че те не могат да станат устойчиви бизнес модели. Причините са много: липсата на адекватни финансови инструменти за подкрепа на стартъпите; възможността на основно американски фирми да изкупуват иновациите още на ранна фаза чрез предоставяне на финансиране и не на последно място – прекалено сложният начин за мащабиране и комерсиализиране на иновациите в ЕС, заради многобройните и тежки бюрократични спънки на уж единния пазар. Не бива да се пропускат и спънките по сливания и придобивания в рамките на ЕС, които да създадат европейски шампиони – компании, които да върнат изгубеното място на Европа в топ компаниите на света.
Освен насърчаване на иновациите, пречките на единния пазар могат да бъдат заобиколени със създаването на компании с европейска юрисдикция, т.е. да не бъдат подвластни на някое национално правителство, а да плащат данъци на и контролират от Европейската комисия. Така много бързо ЕС ще стане адекватен на нуждите за консолидация на ресурсите в частния сектор, за да стане конкурентоспособен в световен мащаб.
Сегашната криза неочаквано ни приближи към осъзнаване смисъла на Зелената сделка. Пандемията ре-аранжира плановете и инструментите за постигане на целите й. Част от мобилизирания бюджет от 1 трилион евро се пренасочи към справянето с последиците от здравната и икономическата криза. Защото здравето и благосъстоянието на хората в устойчива околна среда е именно крайната цел и на Зелената сделка.
Но има и нещо друго важно.
Зелената сделка стана следващата голяма обединяваща кауза на ЕС,
който беше загубил посока след постигането на целта за създаването на обща валута преди 20 години. Сега корона-кризата – въпреки разединението в началото – е един огромен шанс за сплотяване на ЕС около общ дневен ред. Защото, парадоксално, нищо не прави проблемите на всички страни така общи, както една дълбока криза като сегашната. А с това и необходимостта от общи решения и стратегия за реализирането им.
Тези проблеми са осъзнати и в момента вече работят или се подготвят много нови финансови инструменти за подкрепа, които да достигнат до истинските иноватори, прескачайки бюрократичните звена най-вече в националните държави. Проблемите на Европа идват именно от националните държави, а не толкова от Брюксел, който на практика изпълнява волята на националните лидери или чака тяхната решимост за по-тясна интеграция, както по посока на единния пазар, така и по линия на бюджетните политики. В тази посока са нужни кардинални реформи в ЕС по предоставяне на повече правомощия на Европейския парламент и Европейската комисия, които в по-голяма степен да бъдат отчетни на европейските граждани, вместо на националните лидери в Европейския съвет.
Това е и ахилесовата пета на ЕС – липсата на ефективна държава, която да е конкурентоспособна на САЩ и Китай. Досега луфтовете се обираха само от ЕЦБ, вкл. чрез политиката на отрицателни лихви. Но само монетарната политика не стига. Затова и планът за издаването на общи облигации за 857 млрд. евро от името на целия ЕС се смята за един от най-големите успехи в неговата интеграция. Беше постигнато съгласие за предоставянето на близо 390 млрд. евро като помощи, вместо кредити към най-засегнатите от пандемията страни. Това може да се смята за началото на обща фискална политика, чиято липса създава огромни рискове пред самата Еврозона.
ЕС взе това фундаментално за бъдещето си решение във време разделно: дали да продължава с утопията за способностите на отделните национални държави да се справят с все по-честите глобални кризи или да поеме смело курс към ускорена евроинтеграция и квази-федерация, за да бъде конкурентен играч в световната геополитика в защита на собствените си интереси.
Автор: Евгений Кънев
Източник: „Дневник“
- Advertisement -
