Съчетанието между управленско безхаберие и гражданска безотговорност може да бъде фатално

Лъжите на българските управници, че у нас ситуацията с коронавируса е под контрол, са просто престъпни. Ситуацията е хаос и въздух под налягане – днес е едно, утре – друго, лекари и сестри няма, а Борисов се чуди кого да изтипоса пред медиите да говори вместо него и да обира негативите.

Как е в Европа?

Не е трудно да видим. И там на никого не му харесва да живее в изолация, без социални контакти, в постоянно пазене. Но обявят ли се мерки, те се изпълняват. Първо, защото преобладаващата част от хората вярват на институциите. И второ – самите хора сякаш са по-разумни и разбират, че дистанцията и дисциплината наистина могат да помогнат. Първият локдаун ме завари на работа в Берлин.

С ръка на сърцето си признавам, че през март-април все още недооценявах сериозността на проблема. Много добре си спомням деня, в който Меркел каза, че 70% трябва да преминем през вируса и е нужно да забавим процеса, за да не се срути здравната система. Нещата се промениха доста в последните месеци и вече съм напълно убедена, че мерките трябва да бъдат строги, особено у нас. Доста по-строги от сегашните, защото нашето племе българско от дума не разбира – киха и кашля във всички посоки, не смята това за нещо особено, камо ли за болест, а се стряска едва когато попадне на опашка пред някоя болница или чака у дома линейка, която се бави.

Няма го Жорж Ганчев да каже „Не ме гледай тъпо, българино“, което бих перифразирала като „Не се дръж тъпо, българино“.

Ситуацията вече е такава, че огромната част от отговорността дали ще оцелееш в епидемията е лично твоя и на тесния ти професионален, приятелски и семеен кръг. Държавата не може да направи нищо, с което коренно да промени положението. Лекари и сестри няма откъде да се вземат повече, болниците ги омазахме всичките с COVID, вместо да ги диференцираме, лекарствата ги разграбихме и ги набутахме при провизиите и киселото зеле – да има. За кръчмите не може да се каже, че са пълни, но в петък вечер и в почивните дни, поне в София, не са и празни.

Вирусът се разнася по въздушно-капков път, но как ли се разнася масовото обезумяване?

Това съчетание между управленско безхаберие и гражданска безотговорност може да бъде фатално. Ето затова съм ЗА по-строги мерки. Локдаун, затваряне или изолация – под по-строги мерки разбирам всичко, което е обратно на паника и на хаос. На първо място, разбира се, са заведенията и развлекателните събития, предполагащи събиране на много хора, които просто трябва да бъдат затворени напълно, а не само за през нощта – поне за месец. Бизнесите, които могат да бъдат изцяло или частично онлайн, да бъдат стимулирани от държавата да го направят – с данъчни облекчения, например.

Бюджетите на институциите да бъдат преразгледани. Колкото по-голяма част от обслужването на гражданите се изнесе онлайн, толкова по-добре – не само заради епидемията. И натам да се пренасочат средства. Кога да пазаруват възрастните хора се превърна в основен въпрос. Проблемът обаче не е във възрастта, а в броя хора – да не се събират много наведнъж в магазините и аптеките.

В Германия, например, през пролетта супермаркетите изкарваха определен брой колички, например – 15. И без количка не можеш да влезеш. Чакаш да излезе някой, охраната дезинфекцира дръжките, слагаш маска задължително и чак тогава влизаш. У нас – сам се дезинфекцираш или не, ползваш количка или не, охраната пуши отвън или просто избутва някой ненавреме дошъл дядка.

Впрочем, какво му е недемократичното на това да не се блъскаме в навалицата покрай щандове и каси?

Най-нормална практика би било по време на която и да е епидемия. Да, но веригите искат клиенти. Колкото повече, толкова по-добре. Ограниченията може да отблъснат част от хората и веригите да загубят пари. Вероятно така разсъждават, иначе не намирам логика защо самите магазини не въведат истински, а не бутафорни противоепидемични правила. Строгите мерки трябва да включват и друго разписание на градския транспорт. Превозните средства да са по-начесто, за да возят по-малко хора и да има възможност за някаква дистанция. Да сте чули нещо подобно?

Светъл пример на общия мрачен фон са доброволците – медици, кметове и общинари, студенти, които влизат в болниците и училищата, пенсионираните лекари, които буквално с риск за живота си отиват на първа линия.

И срещу тези доблестни хора имаме едно Народно събрание, което не само изгори сума ти милиони, за да влезе в нова сграда, ами и не прави нищо, за да опази собствените си депутати. Имаме една администрация, която изобщо не е в час и освен да плаши населението, друго не може. Имаме и един шофьор на джипка, раздаващ милиони за какво ли не. Но за безплатно масово тестване – няма пари.

По-строгите мерки биха имали огромен плюс, ако включат замразяване на този пир по време на чума. И заделяне на средства за заветните тестове. С масовото тестване Словакия намали с 50% заразените, защото своевременно карантинира позитивните. И никой не рева, че са му нарушени човешките права. В Австрия също. А у нас? Заразените с коронавирус са оставени сами на себе си – да му дирят колая, кой с връзки, кой с плач в социалните мрежи, кой с молитви. Лекарите са оставени сами на себе си. Училищата – също, сами да се оправят кой както прецени. Ето и затова съм ЗА по-строгите мерки. Опонентите биха казали – не е демократично, ограничават се основни свободи и е зле да се затварят хората по къщите. Но по-зле е да те заливат черни рекорди ежеминутно, макар че си щъкаш свободно навсякъде. Затваряне поне за месец би предотвратило колапс на здравната система. Неслучайно беше направено през пролетта. Недемократично е да те разнасят с линейка между 3-4 болници.

Недемократично е също така да плащаш сам тестовете си за коронавирус, ако нямаш симптоми.

И то при научно установено и доказано в практиката разнасяне на вируса най-вече от безсимптомни. Ограничаване на свободата ли е да не останат здрави лекари – напълно свободни ще бъдем да си мрем по къщите. Единственият минус на по-строгите мерки би било това, че настоящото управление няма как да бъде махнато точно по време на локдаун. Но от наполовина болен народ също няма да може.

Автор: Евелина Гечева

Източник: Actualno.com