Ако хлапе се плези на батко си, а той му отвърти шамар и то ревне – на кого ще се скарате? Вероятно на по-големия, защото от него се очаква по-разумно поведение. Ето ви картината на българската дипломация в ЕС, където тече възпитателна процедура как да се държи с малкия кандидат за членство РС Македония.
България драматично заяви, че налага вето на старта на преговорите за членство на Северна Македония, защото е угрижена Скопие да не внесе в ЕС нерешени двустранни проблеми, с които после да се занимават останалите държави. Имало такова правило и тя го спазва. Вицепремиерката и външна министърка Екатерина Захариева каза на пресконференция в София на 3 ноември: „С нерешени двустранни въпроси няма как да се влезе в Европейския съюз. Нито една държава не желае нерешени двустранни въпроси да влизат на кръглата маса – не само България, не само Германия“. Като висш български дипломат, тя би трябвало да познава правилата на външната политика. Не пада по-долу и вицепремиерът и военен министър Красимир Каракачанов, който на 7 ноември заяви в интервю за телевизия „България он еър“: „Самият ЕС си има достатъчно много проблеми и мисля, че на самата Европа не й трябва още един проблем на Балканите – с формираните на базата на кражбата на история измислени претенции към България. Това не може да съществува повече“.
Ще излезе, че България прави голяма услуга на Европа чрез превантивна дипломация, за което следва да получи благодарност. Само че по странна причина нито една европейска държава не се солидаризира с нейната позиция, а някои дори започнаха да я натискат да се откаже от ветото си, което впрочем още не е официално, а е изразено само като намерение преди срещата на Съвета по общи въпроси на ЕС на 8 декември.
Защо се получава такова недоразумение?
Както подсказва семантиката на думата – поради недостатъчен разум. Българската дипломация не разбира на какви европейски правила се позовава, а действа според принципа да гони целите си, пък после да търси подходящи правила за оправдаването им. Какво означава да не се инжектират двустранни проблеми в ЕС при приемането на нови членки? Това правило бе споменато за пръв път като добавка към Копенхагенските критерии от 1993 г. за очакваното отваряне на ЕС за държавите от Централна и Източна Европа. В Заключенията на срещата на високо равнище в Копенхаген (21-23 юни 1993 г.) се казва: „Европейският съвет обсъди френското предложение за инициатива от страна на ЕС в подкрепа на Пакт за стабилност в Европа. Тази инициатива е насочена към гарантиране, че в практиката ще се прилага принципът, договорен между европейските страни, относно зачитането на границите и правата на малцинствата“.
От този Европейски съвет и до днес се помнят трите критерия от Копенхаген за членство в ЕС, но е позабравена френската инициатива, наречена тогава Пактът „Баладюр“ – по името на френския премиер Едуар Баладюр, който я лансира с встъпителната си реч на 8 април 1993 г. Тя имаше значителна роля, за да се отпушат преговорите за Петото (голямото) разширяване през 2004 г. с десет държави плюс добавените през 2007 г. България и Румъния. Пактът за стабилност бе одобрен на конференция в Париж на 21 март 1995 г. За да се покаже неговият смисъл, Унгария и Румъния в навечерието на конференцията направиха декларация, че ще сключат договор за отказ от териториални претенции и за защита на унгарското малцинство в Румъния. Два дни по-рано Унгария подписа такъв договор със Словакия. Постепенно пактът изигра своята помирителна роля и надзираването му бе прехвърлено на ОССЕ, но неговият основен принцип бе възприет като предварително условие за начало на присъединителни преговори с ЕС.
На него се опира сега и българският натиск над РС Македония
Като заявява, че той изисква доказателства за добросъседство, България настоява, че Скопие не изпълнява Договора за приятелство, доросъседство и сътрудничество, подписан на 1 август 2017 г. Само че самата тя трябва да даде в Съвета на ЕС доказателства за нарушаването на договора. За доказателства съгласно Пакта за стабилност се приемат териториалните претенции и потискането на национално малцинство.
Ако РС Македония показваше с нещо, че се опитва да откъсне територия от България или че потиска българско малцинство у дома си, щеше незабавно да получи колективен отказ за начало на преговори. Но още с промените в македонската конституция от 2 декември 2018 г. бе записано, че „Републиката зачита суверенитета, териториалната цялост и политическата независимост на съседните държави“. Следователно аргументът за териториални претенции не би издържал. Що се отнася до българско национално малцинство в Македония, България не казва нищо за негово потискане, защото твърди, че македонците са от български произход, т.е. става дума за мнозинство, а не за малцинство. Пред Народното събрание Каракачанов заяви: „Говорът на омразата е част от една политическа практика, която цели изграждането на една нова, различна от българската идентичност, но въз основа на омраза на българския народ и всичко българско“. С други думи,
проблемът е, че ни се плезят, иначе са нашенци
Няма как с такъв дипломатически аргумент да се търси европейска солидарност – особено с позоваването на исторически и езикови съображения. От позицията на големия батко Каракачанов самонадеяно заяви на 7 ноември: „Надявам се този студен душ да им подейства да излязат от своите илюзии, да доведе до отрезвяване, сядане на масата и честен диалог между хора, които имат обща история и говорят един и същи език. Това очаквам. Ако не – няма проблем, ние не бързаме (…) 28 години спориха с Гърция. Ние сме готови и на такъв дълъг разговор“.
Идентични ли са казусите на Гърция и България с Македония и защо Гърция срещаше разбиране в ЕС, а България – не? Когато Атина претендираше Република Македония да си смени името, изтъкваше, че съдържа териториални претенции към нейната северна провинция Македония. При наличието на териториален спор нямаше как ЕС да започне преговори със Скопие, макар че Македония има статут на кандидат за членство още от 2005 г. България тихо недоволства, че новото име Република Северна Македония, което има географска определеност, изключва претенция към гръцката провинция, която е на юг, но оставя двусмислие по отношение на Пиринска Македония, която е на север. Скопие се кълне, че няма такива задни мисли и София не поставя остро този въпрос.
С какъв дипломатически багаж отива Екатерина Захариева на преговорната маса в Брюксел? Колкото и да рови в дамската си чантичка, няма да изкара нито един аргумент, който да звучи по европейски. Иначе за вътрешна употреба може да намери всякакви принадлежности.
Автор: Светослав Терзиев
Източник: „СЕГА“