- Advertisement -
Това е въпросът, на който Корнелия Нинова трябва сама да си отговори преди да халоса властта на избори
Имам „обосновано предположение“, че едни хора, между които Румен Радев, Корнелия Нинова и Румен Петков, независимо и разделно един от друг, получават сутрин оргазъм при прочита на бройката трупове според ковид-статистиката. Радев и Нинова, заради убеждението си, че кабинетът използва пандемията за да удържи властта до редовните избори, а Петков заради демонстративно близките си отношения с феноменалния д-р Мангъров.
Да използваш здравната криза като политически инструмент е нещо прекалено цинично за да бъде оправдано, независимо дали си на власт или в опозиция.
Кризата с кадровия потенциал
на здравната система нито е започнала с управлението на ГЕРБ, нито ще завърши с него. Тя беше заложена далеч преди 1989 г. когато на лекарите беше отнето правото на частна практика и от лекари станаха „докторчета“, задълбочена по-късно с пословично ниското заплащане в сферата и като контрапункт – с безразборното откриване на десетки частни клиники и болници, които изтощават единствената здравна каса, а сега, когато се стигна до критичната точка, все едно че ги няма.
В този смисъл Нинова е донякъде права в едно – с колебливото си, да не кажа страхливо поведение,
ГЕРБ добавя „хаос в хаоса“
- Advertisement -
И щеше да е напълно права, ако се съобразяваше с максимата на желязната лейди Тачър от 1983 г., че „социализмът се проваля тогава, когато свършат парите… на другите.“
Защото е тъпо да критикуваш дори тегленето на изгодни кредити от една страна, а от друга – да не посочваш различен източник на средства, освен фондовете на Евросъюза. Преди време тя посъветва управляващите да отворят държавния резерв за лекарствата. Ей така, на готово. Бъркаш и взимаш. Спасяваш положението.
Добре – но после откъде?
И откъде пари за нови? И откъде средства за ваксините?
Така героичното, изцяло популистко решение на г-жа Нинова /искрено й желая да е жива и здрава!/ да се включи лично като санитар в битката с вируса, се превръща в гротеска за обществото и в кошмар за болничния директор, на когото ще налети барабар с депутатите си. В последното съм сигурен. Не случайно има стара мъдрост – „всяка жаба да си знае гьола“, пък бил той и парламентарен, добавям.
Като цяло поведението на БСП и компания е абсолютно неадекватно. Дори човек да приеме въпреки неяснотите, че те поне знаят какво искат да постигнат, отговорът на въпроса „как да стане“ тъне в непрогледна мъгла, а източникът на средства остава енигма. Налага се изводът, че хаосът е не само в управлението, но и в главите на опозицията. Това вече е страшно, защото говори за липса на алтернатива.
Само за да просветля малко мрачните краски, ще ви припомня
един брадат виц,
но подходящ за политическия ни пейзаж:
Завършен е прототипът на нов автомобил, идва време за изпитания. Ще тестват всички уреди и механизми в купето – табло, кормилна система, колани, еърбеци, стъкла… всичко. Шефът на екипа отива при баш шефа и докладва: Решихме да вкараме вътре три маймуни – няма начин да не разбъзикат каквото ви дойде на ум… Баш шефът му рекъл: Какви маймуни бе, колега. Вкарай вътре три хлапета и им забрани да пипат каквото и да било!
Та така и ние – да вземем да вкараме в колата и Нинова, и Радев, и Петков, да прибавим Слави, Мая, Копейкин и другите мераклии, да им кажем много внимателно да огледат всичко и да не пипат нищо… Е тогава ще видите истински стрес-тест за държава по време на криза.
Краят остава за… нас.
Автор: Иван Ибришимов
Източник: Faktor.bg
- Advertisement -
