- Advertisement -
Който е бил в казармата, знае, че най-тежко става, когато те „подгонят по устав”, т.е. чрез най-подробно и безкомпромисно прилагане на правилата, тъй като винаги ще ти намерят някакъв пропуск. В такива случаи висшестоящият е решил, че няма да си затваря очите дори пред най-дребното нарушение.
Без да правим някаква кощунствена аналогия между ЕС и казармата, българските управляващи силно приличат на войник-тарикат, който се „скатава”, тараши джобовете на другарите си, подмазва се пред командирите, но зад гърба им ги псува. Дълго време това поведение е оставало ненаказано, най-вече, защото вниманието на началниците е било приковано към други, явни бунтари, дръзки смутители на спокойствието. Но в един момент издънките на тариката излизат наяве, чашата прелива и започва „гонката по устав”. Никой не се застъпва за него – нито довчерашните му покровители, нито „наборите”, защото е дотегнал на всички.
В продължение на години, почти от самото начало на членството на страната ни в ЕС, нашите тарикатски номера минаваха почти безнаказано. При управлението на ГЕРБ и ББ снизходителността към прегрешенията на българските власти достигна рядко срещани мащаби. Това се оказа много погрешно поведение с тежки последици както за европейските „началници”, така и за българските „тарикати”. Създаде се илюзията, че на ББ всичко е позволено и че всяка издънка на българските власти може да бъде прикрита с едно драсване на химикалката от някой брюкселски бюрократ. Чувството за безнаказаност до голяма степен се формира поради продажността на българските елити, завладените институции и примиренчеството на мнозинството от българите. Но всяко нещо си има край, най-вече илюзиите, когато се сблъскат с неумолимите реалности на живота. Грабежът също има своите непреодолими „граници на растежа”. Както в Брюксел, така и в София пропуснаха „дребната” подробност, че такъв начин на управление не решава, а задълбочава проблемите и че е въпрос на време мнозинството от българите да осъзнаят сериозността на положението и да откажат да живеят по старому.
Защо идилията на българския клептократичен модел продължи толкова дълго и защо приключи точно сега и точно по този начин, е тема за друга дискусия, както у нас, така и в други европейски столици. Вероятно кризата, породена от коронавируса, изигра ролята на катализатор. Но няма съмнение, че поне от половин година отношението на европейските институции към българските власти постепенно започна да се променя. В началото бяха трудно доловими нюанси и намеци, след това наглостта на управляващите взриви обществения протестен потенциал и алибито на публичното безразличие (представяно като одобрение) се срина. Контролираният медиен мейнстрийм и обичайните трубадури на властта вече не бяха в състояние да налагат измамната илюзия за благополучие.
Точно в това бе най-важният резултат от българските протести – режимът бе окончателно и необратимо делегитимиран у нас и по света. Ако използваме метафоричната словесност на Цветан Цветанов, „Рубиконът бе превъртян”, когато Европейският парламент гласува прословутата декларация за България, преодолявайки с рядко срещана решителност съпротивата на най-влиятелното партийно семейство. В този момент у една част от българите се формира погрешното очакване, че всичко ще приключи бързо и както обикновено е ставало у нас, „свободата ще дойде на щиковете” на поредния чужд освободител. Съвсем логично, не стана така. Вместо незабавно „разжалване пред строя” започна бавна и досадна „гонка по устав”, но придружена от все по-ясни сигнали със смисъл „Не правете като тях”. Такива са „националните особености” на европейския истаблишмънт, а и не бива да забравяме, че брюкселските бюрократи и техните началници в големите европейски столици не обичат (открито) да признават грешките си.
Без излишна експресивност, през последния месец спрямо страната ни бяха обявени официални предупреждения и започнати наказателни процедури по повод на стари прегрешения, колкото добре известни, толкова и отдавна пренебрегвани. Нито един от поводите – измамите с държавните помощи, опазването на околната среда, сигурността на информационните системи, мръсният софийски въздух, аудио-визуалното съдържание, недъзите на съдебната власт, отношението към малцинствата или трагедията на пациентите в социалните домове и т.н. – не е нов или изненадващ. Би могло да се възрази, че ние не сме единствените или че това представление сме го гледали неведнъж – предупрежденията и наказателните процедури тихомълком отшумяват и всичко продължава по старому.
- Advertisement -
Има обаче нови обстоятелства и те са свързани с намесата на авторитетни европейски медии, които не само изразяват позициите на влиятелните кръгове, но и формират общественото мнение. Неотдавна в публикация на „Файненшъл таймс” България бе поставена в една група с три държави (Унгария, Полша и Словения), чиито правителства са обвинявани не в дребни провинения, а в системно нарушаване на основополагащия принцип на върховенството на правото.
Почти по същото време във „Франкфуртер алгемайне цайтунг” (рупор на средите, за които вече е доказано, че са „бабували” на проекта ГЕРБ) бе публикувано интервю на ББ, по ирония на съдбата рекламирано от проправителствените медии у нас като триумф на пиар-майсторството на премиера и помощниците му. Истината е точно обратната – заглавието, снимковият материал и начинът на задаване на въпросите изразяват истинското отношение и представляват окончателна диагноза на българския проблем, поднесена на консервативните германски читатели.
Както основателно отбелязват компетентни наблюдатели, интервюто е публикувано два месеца, след като е било направено. Единственото логично обяснение е, че редакционното ръководство е имало сериозни колебания дали да го пусне, тъй като става дума не просто за лидер на страна от ЕС (спрямо Орбан, Качински и словенския премиер Янша няма подобни задръжки), а за политическа фигура, дълго време подкрепяна и защитавана от върховете на германския елит. Фактът, че в края на краищата е взето решение интервюто да бъде публикувано (и то точно в този вид), означава, че към влиятелните европейски среди е отправено ясно послание относно промененото отношение към властите в България и дори знак за косвено признание на погрешната преценка на германското правителство.
Именно затова може да се приеме, че рязко нарасналата взискателност в отношението на европейските институции към българските власти не е случайно явление, а израз на промяна на курса от страна на най-влиятелните европейски политически и делови кръгове, които разбират, че в днешната кризисна обстановка изострянето на българския проблем може да има много по-тежки последици, отколкото предполага мащаба на българското влияние.
Би било наивно да смятаме, че водещият мотив е загриженост за съдбата на българите, носещи все по-тежки последици от порочния модел на управление. Европейците по свой начин се грижат за своите интереси. Време е ние да се погрижим за себе си и да отстраним причините за сполетелите ни беди.
Автор: Александър Маринов
Източник: „Банкеръ“
- Advertisement -
