Избори по време на чума: типовете избиратели, политическите договорки и рисковете

Тези дни се разгаря силна полемика как да се организира предстоящото гласуване и особено гласуването на карантинираните избиратели. Преди да разсъждаваме по същество, искам да направя две уговорки.

Първата: Ако някой ви казва, че има готово решение и то е най-доброто, значи не е добре с главата. В това число и аз.

Втората: На предстоящите избори ще има неудобства. От това да сме с маски, до това да пътуваме повече от нормалното, за да гласуваме. Може да се наложи да гласуваме по друг начин. Може да се наложи предварително да се регистрираме някъде, да научим номера на избирателната си секция и да го напишем, за да можем да гласуваме, да заявим, че ще гласуваме с някаква технология. Изборите не са детска работа и

може би ще бъдем натоварени с някакви изисквания, за да гласуваме.

Решаването на проблема с гласуването на карантинираните трябва да започне с една мозъчна атака или експертно обсъждане. Да седнат на една маса 20-ина експерти от областите, които имат отношение, без вратовръзки, както се казва, и да проиграят на тази маса всички предложения и варианти. В това число и най-екзотичните. После да извикат властта и да и кажат какво предлагат.

Властта може, разбира се, да седи на масата, но като експерт. От страна на изборните експерти трябва да седнат хора, които работят с числата, със секциите, с километрите, а не само с лозунгите за правата на българите в Папуа и Нова Гвинея. За всички е ясно, че вирусите не могат да отнемат гражданските и политическите права и управлението на изборния процес трябва да реши този въпрос.

Аз имам някакво мнение и сега ще се опитам да го мотивирам. Изходна база и компоненти на задачата. Избиратели и вируси.

В момента, а и към датата на изборите имаме две основни групи избиратели по отношение на вируса и свободата на движение.

1. Избиратели, които са т. нар. здрави и се движат без ограничения. В тази група има най-малко 3 под-групи.

А. Наистина здрави

Б. Вирусоносители без симптоми, които не знаят, че са такива

В. Вирусоносители, които знаят (имат положителен антигенен тест), но не си правят PCR, за да не бъдат карантинирани. И те са две групи:

В1. Хора, които са принудени от обстоятелствата да се крият, за да работят и се хранят

В2. Хора, на които не им пука дали ръсят вируси и заразяват.

По отношение на гласуването тези групи могат да си гласуват както и досега в секции с рутинните мерки за предпазване (маски, дистанция, дезинфекция, собствени химикалки, еднопосочно движение без смесване потока от избиратели и др. персонал). Рискът в секцията може да се сравни с риска в градския транспорт или в голям магазин, а даже може да е по-малък заради приложените мерки.

2. Избиратели, които с карантинирани за определен срок. Те са две групи:

Г1. Болни, които се диагностицирани и се лекуват вкъщи под наблюдението на лекар;

Г2. Контактни лица на доказано болни, които могат да са здрави или болни и са карантинирани с решения на здравните власти.

Тук има една особеност – карантинирани могат да бъдат напълно здрави хора (контактни), както и здрави, които живеят е едно домакинство с болни, и такива, които вече са се заразили в едно и също домакинство). Някакви, даже приблизителни числа на тези категории биха били много полезни.

3. Особена група представляват БГ избирателите в чужбина, които са предмет на ограниченията в съответната страна на пребиваване, независимо в коя от горните групи принадлежат. По всяка вероятност ще възникнат и ограничения за разкриването на изборни секции, различни от досегашните. И МВнР трябва спешно да проучи как съответните страни биха реагирали при наше искане за откриване на изборни секции.

По отношение на гласуването тази група възниква конфликт между забраната за придвижване и правото на гласуване. Особеното условие, което прави решението трудно, е фактът, че налагането на карантината става непрекъснато във времето и не позволява някакво групиране по срокове. Днес не си в карантина, но утре си. Тази особеност пречи да се предвиди броят на карантинираните към момента на гласуване, за да се планират някакви механизми. Явно, че каквато и техника на гласуване за тази група да се приложи, то мерките за предпазване не могат да бъдат рутинните (маски, дистанция, дезинфекция, собствени химикалки, еднопосочно движение без кръстосване смесване потока от избиратели и др. персонал).

Към тези мерки трябва да се приложат и организационни, с които да се намали до минимум вероятността от смесване на т. нар. здрави и карантинирани. Началото на ваксинацията, което се очаква в началото на 2021 г., ще внесе някаква корекция в поведението на избирателите и в числата на здравите, болните, карантинираните и особено на готовността на хората да работят в секционните избирателни комисии, като застъпници, наблюдатели, в логистиката и др.

Вариантите за гласуването, които се споделят, засега не са малко.

Като се почне от подвижни урни за гласуване по домовете, мине се през гласуване по пощата, изграждане на специални секции за карантинирани или отваряне на времеви коридори в съществуващите изборни секции по примера на коридорите за пазаруване на възрастните хора над 65 години. И се стигне до гласуване в два различни дни и разкриване на пунктове за гласуване „през прозореца на колата“. Всяко от тези предложения заслужава да се обсъди и да се оцени за степен на приложимост и финансова обоснованост. Максимата, че демокрацията е скъпа, е доста просташки подход към решаване на каквото и да било.

Сега да видим числата. На изборите 2017 г. е имало 6 838 235 избиратели по списък, но са гласували 3 682 151 по подписите в секциите. Това е станало в 12 441 секции с тези в чужбина. Само с страната са 12 070 секции. Значи средно в една секция са гласували по-малко от 300 избиратели, или точно 295 човека. Числата са достъпни на сайта на Централната избирателна комисия (ЦИК) по области (многомандатни избирателни райони) – който не го мързи, може да ги сметне по общини, населени места. Може да ги сметнете по средно гласували в селските секции на общините, в градските и т. н. А за „Информационно обслужване“ тези сметки са детска игра за неособено талантлив стажант.

Ако вземем община Бяла. Русенско, ще видим следното: – секциите в общината са 14 и в тях 2017 г. са гласували общо 4217 избиратели по подписите или по 301 гласували на една секция. В 2 секции са гласували по над 500 избиратели, в 2 са над 400, в 3 по над 300 и в другите са под 300 избиратели и ма 3 секции с под 100 гласували. В конкретния случай, ако искаме да намалим натоварването на секционните избирателни комисии (СИК) и да съкратим изборния ден, е необходимо да разделим трите големи секции на по 2. Така изборният ден спокойно би могъл да бъде съкратен.

В ЦИК, ако се хванат, за една седмица ще сметнат характеристиките на всичките 265 общини.

Вторият аспект на проблема е как карантинираните могат да се впишат в изборния ден. Ако приемем, че на датата на изборите в цялата страна ще имаме 150 000 карантинирани граждани, това означава, че средно на една изборна секция се падат по 12 избиратели. Така е на теория. На практика тези карантинирани лица по всяка вероятност са концентрирани в големите и средни градове, където са и големите секции по брой избиратели.

Това налага да се разгледат числата на математиците, които се занимават с вируса, във връзка с числата на избирателите в секциите (с наслагване) и да се види къде може да се очаква концентрация на карантинирани и съответно да се прецени как те биха могли да се поемат за гласуване. Или в нормалните си секции на регистрация, или в специално изградени секции.

Едно от възможните решения е гласуването да се раздели на два времеви потока. До 15.00 (16.00) здравите, след това до 17.00 или 18.00 карантинираните и контактните. При това положение т. нар. здрави ще са предпазени, както и доколкото са опазени пазаруващите сутрин пенсионери например.

Би било добре да се съкрати изборният ден, или по-точно процесът на гласуване в секциите. Едно ранно приключване на гласуването (не по-късно от 18.00) може да позволи изграждането на преброителни центрове в общините и др. подходящи места Там могат да се вземат предпазни мерки, може да се сложат ултравиолетови лампи за обеззаразяване на бюлетините, преди да се броят, а самите преброители и застъпници да са много добра защита (маски + шлемове+ ръкавици+ еднократни горни дрехи).

Второто възможно решение е формирането на секции за гласуване „от прозореца на колата“ в специални места (големи паркинги), в които с технологията „absentee ballot“ (двата плика) карантинираните гласуват без да слизат от колите си в няколко места в градовете. Колко и къде да са тези точки и как ще се обработват резултатите зависи от предполагаемия брой карантинирани, като се вземат мерки против двойното гласуване. Тази технология е добре позната на експертите. Тези варианти могат да се избистрят в експертен диалог на различни специалисти и да се прилагат едновременно в зависимост от конкретната ситуация.

Отделен голям проблем на тези избори е формирането на секционните избирателни комисии. Досега парламентарните партии със зъби и нокти пазеха принципа на партийно номиниране на членовете на изборната администрация от ЦИК, през РИК и ОбИК и най вече СИК. Така даваха някой лев на своите местни активисти и си пазеха правото да го подменят когато си искат. Същата работа е със застъпниците на парламентарните партии. И те са назначени от същия местен партиен началник и затова дремят в секциите, колкото да мине деня и да си вземат надника.

Сега обаче, колкото и да не им се иска, партиите ще трябва да декларират дали са в състояние да осигурят кадри за СИК. Те, разбира се, ще искат да се вдигнат заплатите. И то с много. Въпросът е с колко. И дали парите за заплати и за машини, и за предпазни средства няма да минат здравия разум?

Знаят ли партиите възрастовия състав на активистите си, които стават за СИК? Колко от тях са от „сухите съчки“ на д-р Мангъров? Знаят ли образователното им ниво и имат ли достатъчно млади активисти? Имат ли готовност да проучат колко от тях са готови и съгласни да участват в евентуалното онлайн обучение и в изборния ден? Искат ли да броят в секциите или са готови да предоставят тази дейност на преброителни центрове? Съгласни ли са партиите да се откажат от номинирането и да дадат тази дейност изцяло на ЦИК и РИК? Ако са съгласни, кога ЦИК и РИК ще са готови с кампанията за набиране на членове на СИК? Ще има ли образовани кандидати или ще се наложи гражданска повинност, наложена със закон? Участието в СИК ще носи ли привилегия за по-бърза ваксинация? Ваксинацията ще бъде ли привилегия при назначаване в СИК?

И последно – вече много хора искат гласуване по пощата. Основният риск при него е, че не е ясно кой точно е гласувал и дали не е бил под влияние на някого. Не знаем дали това гласуване е безопасно от гледна точка на пренасянето на вируси.

Ние не сме страна, в която доверието е толкова високо и хората толкова независими, че това гласуване да е масово. Дори и да се приеме, то необходимо е да стане с предварителна регистрация, и то само за определени категории избиратели.

Има страни, в които то се прави за хората със специално потребности. Или само за външните избиратели. В тези случаи достатъчно дълго време преди изборите се прави регистрация, за да се извадят гласоподавателите по пощата от избирателните списъци за избягване на двойното гласуване. Отделен е въпросът с насочването на гласовете към конкретен избирателен район, при което също има различни практики.

Тези въпроси трябва да намерят отговор в рамките на дни, най-много седмица-две. И, разбира се, при каквато и да е промяна на Изборния кодекс, независимо от какво е провокирана тази промяна, трябва да се махнат безполезните машини и да се купят предпазни средства или компютри на децата, за да могат да учат.
Те им трябват и в присъственото обучение в средата на първата половина на XXI век!

Автор: Стоил Стоилов

Източник: „Дневник“