Фаталната 2020 година – България се оказа специфично „превзета“ държава

Отиващата си година вече беше оценена от списание „Тайм“ като най-ужасната досега за съвременните хора. Беше ли възможна за прогнозиране преди 12 месеца? Успя ли някой да предвиди политическата криза? Четете равносметката за 2020 г. в дните до Новата година, а очакванията за 2021 г. – след 1 януари. Предлагаме отговорите на доц. Иво Инджов за отиващата си 2020-а.

Сбъдна ли се някое от очакванията Ви за 2020 г.? В какво се излъгахте?

– Не съм учуден, че продължи превземането на медиите. В края на третия мандат на ГЕРБ концентрацията на собственост в медиите, непрозрачното им финансиране, както и злоупотребата с публицистична мощ вредят все повече на демокрацията и обществения интерес.

Купената от бизнесмените Домусчиеви преди по-малко от две години група на частната „Нова телевизия“ се превърна в отявлено проправителствена машина. Неотдавна в този отбор, в който влиза и най-голямата онлайн група в България, заигра и свързваният с Пеевски „Канал 3“. Интересно сега е да се види каква точно е схемата зад предстоящата продажба на мегаструктурата на собственика на БТК – повече политическа или по-скоро търговска. Не съм изненадан и от налагането на псевдоплурализъм с ясна доминация на проправителствената линия в обществената БНТ.
Всичко, което трябва да знаете за:Годината 2021 (8)

Все пак останаха по-големи или по-малки острови на независима журналистика, които противодействат на правителствената пропаганда в медийното море, която обаче вече залива и социалните медии.

И понеже започнах с медиите, ще продължа с тях. След една проява на журналистическа солидарност по време на кампанията за местните избори през 2019 г. очаквах гилдията да се консолидира поне при явни заплахи и системен тормоз на журналисти от политици и силните на деня, което вече се превръща в устойчива практика. За съжаление това не се случи. Голяма част от журналистите не само си налагат автоцензура, но вече открито обслужват корпоративните и частни интереси на медийните собственици.

Ако пандемията от коронавирус беше невъзможна за прогнозиране, така ли беше с политическата криза?

– Политическата криза, особено в мащабите, в които се разгърна, трудно можеше да бъде предвидена. Очакванията ми бяха за сравнително безметежен, но протяжен завършек на третия мандат на Борисов. Връщането в България на критична маса студенти от западните университети заради коронавирус пандемията, зачестилите скандали около управляващите и познатите ни вече сюжети от началото на юли станаха факторите, благодарение на които количествените натрупвания на недоволството от „системата Борисов“, както я характеризира „Шпигел“, преминаха в качествени изменения.

Имаха ли смисъл протестите и постигнаха ли нещо?

– Макар че не постигнаха основните си цели: оставки на Борисов, Гешев и предсрочни избори, многохилядните протести срещу корупцията, превзетата държава и арогантния стил на управление показаха „по света и у нас“, че царят е гол.

Медии от световна величина се фокусираха върху случващото се в България и почнаха да я причисляват към групата на европейските хулигани Унгария и Полша. Европейската комисия излезе с умерено критичен доклад за България в рамките на съюзния преглед на спазването на върховенството на закона в страните членки. Европейският парламент гласува унищожителна резолюция за влошаване на състоянието на правовата държава, задълбочаване на корупцията, нерадостното дередже на медиите и тормоза над критични журналисти в България. Макар и с необвързваща сила, тази резолюция е израз на новата философия на ЕС за обвързване на еврофинансирането със спазването на върховенството на закона в държавите от ЕС.

Режимът се видя принуден да прибегне до панически и популистки действия, които му позволиха да тупа топката и да не се сгромоляса преждевременно. Борисов взе оставките на няколко ключови министри, свързани с ДПС. Беше вкаран в ход и предварително обреченият проект за нова конституция и свикване на Велико народно събрание. Правителството развърза предизборно кесията и започна едно раздаване на пари без ясен план и стратегия за излизане от коронавирус кризата.

Накрая управляващите, подстрекавани от ВМРО, се хванаха като удавник за македонска сламка и прецакаха започването на преговори за членство на Македония в ЕС с абсурдни аргументи от сферата на историята и народопсихологията.

Как оценявате поведението на президента през изминалата година?

– Като достойно. Дълго време той беше единствената сериозна политическа опозиция на управляващите или, казано по-коректно, най-силният им институционален коректив. Едва през есента БСП, която се опитва да влезе в предизборен модус, като че ли се върна по-агресивно на опозиционния терен. Още в началото на февруари Радев обяви, че сваля доверието си от правителството на Борисов заради „организирано настъпление срещу гражданските свободи“, липса на воля за реформи и борба с корупцията, водната криза в Перник и други сериозни проблеми.

Президентът изигра силно ролята си през лятото, когато окуражаваше – доколкото му позволяват правомощията, антиправителствените протести и исканията за оставка на Гешев. Използваният от него призив „Мутри вън!“ стана един от мобилизиращите лозунги на демонстрациите.

За първи път български президент използва в максимална степен комуникационната власт, с която разполага: право на обръщения към гражданите, диалог с тях и заемане на политически позиции от гледна точка на държавния и обществения интерес. Поведението му по време на протестите повишава съществено шансовете му за втори мандат, за който на този етап той няма сериозен конкурент.

Какво Ви изненада през 2020 (в политическата среда)?

– Неустойчивото състояние на протестния потенциал на българското общество: първоначално го подцених, а след това го надцених. Не очаквах такъв спонтанен взрив на гражданско недоволство на антикорупционна и морална основа. През последните години съм „залагал“ на неизбежното според мен социалното недоволство като фактор за промяна – все пак България е страната с най-ниски доходи в ЕС и с най-висока степен на социално неравенство.

След лятото обаче, когато протестите постигнаха видими успехи, се надявах, че ще станат по-масови. Това за съжаление не се случи. Макар че мнозинството подкрепяше исканията им, конформистите и пасивните съхраниха статуквото. Включително и затова не се стигна до оставка на Борисов, макар че поне един-два пъти тя висеше на косъм.

Основната причина обаче е, че България се оказа специфично „превзета“ държава. „Системата Борисов“ си има олигарси, при това не само за магистралите, оръжейния бизнес, хазарта и др. подобни, но и за футбола, за медиите. Тези олигарси съществуват благодарение на обществените поръчки, еврофондовете и съпорта на държавата, но могат да бъдат заменени с послушни, ако кривнат от правия път, а бизнесът им да бъде одържавен, както стана с хазарта. Всичко това е една мрежова структура.

Считам, че премиерът не подаде оставка най-вече за да запази повечето от преплетените, дори завързаните на възел в нея интереси. Още повече че трябваше да бъдат натаманени схемите за харчене и усвояване на апетитните милиарди евросредства, които ще започнат да идват догодина по линия на новата финансова рамка на ЕС и пакета за преодоляване на коронакризата.

А какво не Ви изненада?

– Българската карантина като една „Пунта Мара“ и особено вторият, „мекият“ локдаун. Още преди въвеждането на извънредното положение казах, че не вярвам на самодисциплината на българите, а неотдавна, че много хора ще саботират карантината, защото е закъсняла и не вярват на властта.

При първия локдаун все пак имаше някакъв консенсус между управляващите и хората да си стоят по къщите, но не толкова заради усещането, че коронавирусът е много опасен, а заради страха от неизвестното. Още тогава обаче си пролича колко много са тарикатите без маски или с маски под носа – както в магазините и градския транспорт, така и в коридорите на властта.

Полицията и ресорните органи пък продължават да осъществяват само по изключение сериозен контрол за спазването на противоепидемичните мерки. Сега всичко е още по-разпасано: уж ресторантите са затворени, а пред тях, очевидно с официално толериране от властта, се вият едни дълги опашки за хапване на крак, че и за лаф моабет в компания дори. МОЛ-овете не работят, но има дни, в които големите търговски вериги извън тях се пукат по шевовете без спазване на каквато и да е здравословна дистанция между клиентите им.

Защо е така? От една страна, българинът е индивидуалист, дори анархист. От друга, няма авторитети, на които да вярва и да се уповава при обществени катаклизми, а властта е делегитимирана и управлява кризата почти на сляпо. Освен това на системно ниво се видя това, което си го знаем отпреди: че у нас „законът е врата в полето“. Уж от години тютюнопушенето в заведенията е забранено, но те необезпокоявано са се обзавели с „аквариуми“, в които се пуши безпроблемно; уж спирането на тротоара е забранено открай време, но правилото никога не е важало за всички, и т.н., и т.н.

Коя е думата на 2020 според Вас?

– Онзи ден написах в профила ми във фейсбук, че дума на годината трябва да бъде словосъчетанието „отваряме- затваряме“. Според мен то отразява най-добре крайно непоследователната, провалена политика на управляващите за противодействие на коронакризата във всичките й аспекти. В дискусията под статуса ми бяха посочени и други думи и словосъчетания, които успешно се конкурират с моята номинация: „тулуп“, „Пунта Мара“, „чекмедже“ и някои други.

Има ли позитивни ефекти от тази криза и какви са те?

– Позитивните ефекти от политическата криза вече ги посочих. Хората наистина видяха, че царят е гол. Мисля, че стана пределно ясно, че по-сериозни промени в държавата могат да се случат при по-висока степен на политическа мобилизация, но и при организационно взаимодействие между основните опозиционни формации. Не може само неформални структури като „Отровното трио“ или пък инициативи като „Правосъдие за всеки“ и др. да носят няколко месеца многолюдни протести на плещите си, ако нямат достатъчно партийна подкрепа, ако липсва устойчиво финансиране.

Време е българската опозиция да вземе пример от Унгария. На местните избори основните опозиционни партии в големите градове се обединиха, излъчиха единни кандидатури и победиха избраниците на Орбан; сега същият формат ще бъде приложен за парламентарните избори през 2022 г.

Освен това мисля, че особено на фона на задълбочаващата се коронавирус криза гражданите вече осъзнават, че са необходими радикални реформи за отвоюване в името на публичния интерес на такива важни системи като здравеопазването, образованието, публичния транспорт, социалната защита на трудещите се.

Как оценявате състоянието на гражданското общество?

– Ако преди неговата енергия припламваше само спорадично – покрай поредния екопротест например, през лятото то се пробуди трайно в „триъгълника на властта“ в София и частично в центъра на големия провинциален град. Видя се, че хора на различна възраст, с различен социален статус и образование са готови да си подадат ръка в името на една голяма обществено-политическа цел.

Българското гражданско общество обаче ще има бъдеще, ако проходи и в заспалата провинция.

Автор: Иво Инджов

Източник: „Дневник“