- Advertisement -
Отиващата си година вече беше оценена от списание „Тайм“ като най-ужасната досега за съвременните хора. Беше ли възможна за прогнозиране преди 12 месеца? Успя ли някой да предвиди политическата криза? Четете равносметката за 2020 г. в дните до Новата година, а очакванията за 2021 г. – след 1 януари. Днес ви предлагаме отговорите на проф. Анна Кръстева. Още обобщения – четете тук.
Сбъдна ли се някое от очакванията Ви за 2020 г.? В какво се излъгахте? Ако пандемията от коронавирус беше невъзможна за прогнозиране, така ли беше с политическата криза?
– Постдемокрация и подигравка с конституцията са двете лица на кризата у нас. Първата наблюдавам от години, втората ме втрещи.
Постдемокрацията е тенденцията на постепенно, но задълбочаващо се ерозиране и подкопаване на демокрацията. Институциите й формално съществуват, но са празна черупка, изпразнени от съдържание и подчинени на корпулентни бизнесмени, чекмеджета, хазартни босове…
След като приватизира държавата, Бойко Борисов посегна и на конституцията. Пародията с новата конституция беше не просто червена лампичка, а сирена за непрогнозирана опасност – че постдемократичният елит вече не се спира пред абсолютно нищо, че посяга на самите основи на демокрацията, на темелите на правовия ред.
Социалните мрежи се забавляваха, че след като премиерът забрани на правосъдния си министър да пише във „Фейсбук“, в освободеното си от „Фейсбук“ недомислици време той написа конституция. Политолозите с известна изненада констатирахме какви имиджови щети са готови да понесат управляващите от подобен фарс, за да дочакат и се хванат за златния Брюкселски дъжд.
Имаха ли смисъл протестите и постигнаха ли нещо?
– Протестите постигнаха изключително много. Първо, скрепиха развода между върхушката на прихваната държава и най-активното отговорно гражданство. Както чудесно резюмира млад протестър: „За нас мутрите, олигарсите и корумпираните политици не са герои. Ние се отнасяме към тях с погнуса или насмешка.“
Формираха се две коалиции – коалицията на критиката и коалицията на гражданствеността.
Коалицията на критиката има три стълба – Вашингтон, Брюксел и мнозинството на българските граждани. Те говорят с един език. Вашингтон е експлицитен – „ендемична корупция“, площадът – още по-категоричен: „Мутри вън“. Брюксел с по-дипломатичен език продължава да подчертава системните проблеми в съдебната система, правосъдието и правовата държава. Мнозинството от българските граждани – над 60% – подкрепи исканията на протестиращите.
Коалицията на гражданствеността събра най-високото в българския дух, диаспората и младите. Най-високото в българския дух – Георги Господинов, Теди Ушев, Явор Гърдев, множество достойни български творци и интелектуалци – разбиха на пух и прах опорките на властта. Диаспората в много европейски градове се мобилизира срещу прихванатата държава. Мислещите и ангажираните млади пожелаха: „Искам бъдеще“ и „Искам да искам да остана в България“.
Протестите демонстрираха, че са основният антидот срещу пълзящата постдемокрация. Ярката им проява, но слабият им политически ефект изкристализира в два парадокса. Сред младите протестъри има истински потенциал за ярко визионерско лидерство, но не и желание да се нагази в калта на родната политсцена Управляващата върхушка – и без легитимност, и без капацитет – се огъва, но не отстъпва.
Джипът на премиера символизира ХХ век, интернет на протестърите – ХХI век. Разминават се и в ценностите, и във времето.
Тук говоря само за масовите протести през късното лято, чиито лица – и като преобладаващ профил, и като енергия – бяха младите, образованите, ангажираните.
После младите отлетяха или се отляха от площада, протестиращите намаляха, а политическите амбиции на организатори започнаха да стават по-видими. От този етап нямам включени впечатления, а и той е предмет на друг анализ.
Как оценявате поведението на президента през изминалата година?
– Любопитна е гъвкавата геометрия на политическата дистанция на президента спрямо гражданите, особено протестиращите граждани. Един от топосите на протеста е именно площадът пред президенството – откъдето и тези пространствени понятия.
Дистанцията президент – протестиращи беше скъсявана от два противоположни източника. Първият е самият президент, който се самоопредели на страната на протестиращите: слизаше при тях – със свит юмрук или не, говореше с лозунгите на недоволството – „Мутри вън“.
Парадоксално, другият източник беше противоположен – най-върлите критици и на президента, и на протестите, ги обвързаха неразривно в една путиновско-конспиративна завера, в които на младите на площада, родени след комунизма и отнасящи го към миналото на родителите си, а не към своето бъдеще, беше приписан криптокомунизъм.
Логично, дистанцията беше реалистично увеличена от самите протестиращи. По два категорични начина. Дори когато не одобряваха масираното прокурорско нахлуване, те подчертаваха, че защитават институцията, а не непременно самия президент. Протестърка – студентка по право, ясно формулира разликата: „Определено не споделям прокрадващата се идея, че протестът е в подкрепа на г-н Радев. Протестът е в подкрепа на президентската ИНСТИТУЦИЯ и против потъпкването на принципа за разделението на властите. Но за мен г-н Радев не е с нищо по-различен от управляващите ни в момента и не ми се иска да ставаме пионки в неговата политическа стратегия.“
- Advertisement -
Втората форма на дистанциране е позицията, че протестиращите не искат да заменят един бащица с друг, премиер с президент, нито който и да е, поискал да си присвои от протестърската енергия: „БСП, ДПС, Божков, Слави, Мая, Цветанов…. Не се опитвайте да ни яхвате! И вас не ви щем!“
Какво Ви изненада през 2020 (в политическата среда)?
– Кой стана най-ентусиазираният защитник на върховенството на закона и правовата държава? С искрена изненада открих нашия премиер в тази неочаквана роля. Не че започна да гради правова държава и върховенство на закона у нас, но колкото повече ги разгражда тук, толкова по-пламенно ги защитава в Брюксел. Умело – и напълно успешно – ги превърна в магическото „Аладин, отвори сe“, за да му открият входа към Ковид-евро-милиардите.
Назначил си е гласовит депутат, който гръмовито да лее собствените си открити – и на назначилия го по-прикрити – адмирации към Орбан. Но на срещите в Брюксел родният премиер се кълне в Меркел, фон дер Лайен и коалицията на праведните.
А какво не Ви изненада?
– Тандемът премиер-прокурор става все по-арогантен. Юристи ясно доказват двойния аршин – при един и същи тип записи премиерът се оказва чист като агнец, президентът – удостоен с показни силови акции на прокуратурата. Обединените усилия на Венецианската комисия, Христо Иванов, юристи, нарастваща маса от граждани засега не успяват не просто да разбият, но да осигурят поне малко приличие в неприлично близките отношения премиер-правителство-прокуратура.
ГЕРБ отне постдемократичното лидерство от ДПС. Процесът на приватизиране на държавата тече отдавна, но до сравнително неотдавна най-яркото й партийно лице беше ДПС. Самото ДПС никога не е криело, точно обратното, парадоксално се брандира с постдемокрацията – от обръчите на фирми на Доган до публичните хвалебствия на Мустафа Карадайъ относно известен бизнесмен депутат.
Новото в нашествието на постдемокрацията е вече откритото й обвързване с ГЕРБ. И 700-те милиона невнесени данъци при широко затворените очи на финансов министър и премиер, и пачките в чекмеджета, и къщите за тъщи – ГЕРБ вече е неоспорим лидер в приватизирането на публичния ресурс.
Национал-популистката трансформация на ГЕРБ или малкият партньор като по-голям. Падна смокиновото листо и ГЕРБ започна да отстоява външна и вътрешна национал-популистка политика, диктувана от националистическите му партньори.
Коя е думата на 2020 според Вас?
– Конспирация. Тя е невероятно мощно, всеобхватно и ефикасно празно означаващо. В САЩ успява да приюти милиони „фейк“ гласове, които дори „личното“ републиканско мнозинство на Тръмп във Върховния съд не съумя да види. У нас не остана сфера, която да не попадне под всеяждащата универсалност на конспирацията – от вируса, специално създаден за таргетирано поражение през ваксините – със същата цел, до протестите….
Конспирацията усвои Covid-19 по подобие на джендъра – микс от страхотии, зли глобалисти, пъклени планове. Фактът, че джендърите не успяха да откраднат децата ни, а ковидът отнема животи, не успява да разклати конспиративните кули.
Как оценявате състоянието на гражданското общество?
– Продължават с мощна сила опитите за превземане отвътре на гражданския сектор – роят се НПО, създадени от близки до властта, за усвояване на фондове и за размиване на истинските граждански гласове.
Жизнеността на автентичното гражданско общество има две лица – на немногобройни, но устояващи във все по-враждебната среда граждански организации около разнообразни каузи и социални дейности; на доброволци и ad hoc инициативи и мобилизации – зелени, хуманитарни и други.
Има ли позитивни ефекти от тази криза и какви са те?
– Кризата на постдемокрацията намира израз в активно търсене на нови партийни субекти, на които гражданите да възложат доверие и мандат. Предлагането все още е далеч от търсенето.
Кризата на пандемията приоритизира истински важното – здравето, солидарността и отговорността към близките и другите, докосването като дар.
Автор: Анна Кръстева
Източник: „Дневник“
- Advertisement -
