- Advertisement -
Отиващата си година вече беше оценена от списание „Тайм“ като най-ужасната досега за съвременните хора. Беше ли възможна за прогнозиране преди 12 месеца? Успя ли някой да предвиди политическата криза? Четете равносметката за 2020 г. в дните до Новата година, а очакванията за 2021 г. – след 1 януари. Днес ви предлагаме отговорите на доктора по социология Боряна Димитрова, управител на агенция „Алфа рисърч“, за отиващата си 2020-а. Още обобщения – четете тук.
Сбъдна ли се някое от очакванията Ви за 2020 г.? В какво се излъгахте?
– В политически план се потвърдиха две мои очаквания: за изостряне на политическите притворства и противоборства през изминалата година, като прелюдия към 2021 с нейните двойни избори – парламентарни и президентски.
И втората прогноза, за край на лесното хвърляне на премиерска оставка от Борисов. Не можех да предвидя горещото протестно лято на 2020 г., както и странната субектна конфигурация, която избра президентът, за да проецира върху него политическите си очаквания.
Ако пандемията от коронавирус беше невъзможна за прогнозиране, така ли беше с политическата криза?
– И да, и не. Както вече споменах, лесно предвидимо беше, че година, предхождаща два вида избори, няма да бъде спокойна. Стремежът, от една страна, на парламентарната и извънпарламентарна опозиция да придобие силна политическа видимост и да заяви хъс за победа, а от друга, на управляващите, да отстрелят с властови инструменти политическите си съперници, не можеше да не доведе до сблъсък.
Същевременно, такива катализатори на кризата като брилянтната акция на Христо Иванов в Росенец и последвалата я мощна обществена реакция, предизвикателно-зрелищното влизане на прокуратурата в президентството и изненадващо структурираният политически сбор зад президента, нямаше как да бъдат прогнозирани.
В крайна сметка, и досега не знаем дали кризата ще пренареди един пъзел, в който всички фигури ще намерят своето място, или ще изиграе партия шах, в която най-силните фигури ще бъдат матирани.
Имаха ли смисъл протестите и постигнаха ли нещо?
– Всеки протест има смисъл. Най-малкото за хората, които участват в него. Протестите са шанс да се чуе различна гледна точка, да се осветлят и изговорят премълчавани факти, да се разклатят прогнили опори и опорки. Експлицитната цел, която си бяха поставили – оставка на правителството – беше много трудно постижима, особено в ситуацията на пандемия, когато за мнозинството от хората екзистенциалните въпроси изместват политическите.
Не това обаче беше най-слабото им място. Най-голямата им слабост си остава фактът, че не успяха да излъчат лидерство, нито единна платформа за промяна, която да се припознае от широки социални групи.
Как оценявате поведението на президента през изминалата година?
– Амбициозно, но обидчиво, неубедително и разочароващо.
- Advertisement -
Какво Ви изненада през 2020 (в политическата среда)?
– Колко дълбоки, разноцветни, безскрупулни и цинични са икономико-политическите обвързаности като конкретика.
А какво не Ви изненада?
– Пак същото. Но като общ принцип.
Коя е думата на 2020 според Вас?
– COVID-19.
Има ли позитивни ефекти от тази криза и какви са те?
– Осъзнахме, че неща, които сме смятали за даденост – като свободно пътуване, общуване, споделяне на най-важните моменти в живота с близките хора – не са даденост. И трябва много повече да ги ценим и пазим – не само от здравни, но и от политически посегателства.
А погледнато по-прагматично, придобихме неподозирани умения за реорганизация на личното и работното време, за адаптация към онлайн средата, по-висока отговорност и строгост в управлението на ресурсите, повече инициативност в солидарността и взаимопомощта.
Как оценявате състоянието на гражданското общество?
– Съществува една заблуда, че гражданското общество е най-активно, когато хората са на улиците. Протестите са безспорно едни от важните демократични права и лостове за натиск. Гражданското общество обаче е толкова по-зряло, колкото повече успява не спорадично, а перманентно да изисква контрол, отчетност, промени в работата на управляващите, които и да са те; когато след протестите не просто се прибира по домовете си, а се обединява около ценности и поставя стандарти, от които не отстъпва.
От тази гледна точка българското гражданско общество напредва, макар и бавно – младите хора по-бързо научават правата си, хората натрупват опит, учат се в движение, преминават от емоционален афект към по-рационална и ефективна организация, която е способна да постига цели.
Автор: Боряна Димитрова
Източник: „Дневник“
- Advertisement -
