2020 година безспорно е годината, в която най-често използваната дума беше коронавирус. Епидемията, тръгнала от Китай и превърнала се в пандемия само за седмици, не подмина страната ни, затвори я и обхвана целия ни живот, промени действителността ни, а със сигурност и нас самите. И ако епидемията сложи маските на лицата ни, карантинира ни, то със сигурност и свали други маски, съблече и оголи други проблеми в политическата, социалната и обществената структура, в които живеем.
Изводите предстоят да се правят, за това имаме на разположение цялата 2021 година, която така или иначе ще започне под карантина, в очакване на ваксините и връщане към нормалността.
Хазарт
Всъщност 2020 година започна с т.нар. хазартен скандал и мащабна акция в комисията по хазарта и офиси на бизнесмена Васил Божков. Януари и февруари месец донесоха общо 19 обвинения спрямо Божков, който обаче се укри в Дубай, а прокуратурата още чака отговор за властите там за екстрадицията му. Към момента бизнесменът не само че остава недосегаем за българските власти, но дори организира своя политическа формация, наречена „Българско лято“. Покрай тази операция на прокуратурата обаче се внесе и прие закон, ограничаващ частния хазарт и налагащ държавен монопол върху сектора. Като резултат обаче вече може да се откри преборването на една друга, по-скрита епидемия сред българите – масовото търкане на лотарийни и всякакви други билети спря.
Вода
Изминалата година започна обилно напоена с новини за перничани и безводно на практика – с режим на водата и непрестанни аварии, едва в края на пролетта област Перник бе осигурена с вода посредством байпас към софийската мрежа. За източването на язовир „Студена“ има повдигнати няколко обвинения, главно спрямо вече бившия министър Нено Димов, но финален извод за това къде е изчезнала водата на перничани няма. За сметка на това в края на годината новият министър Емил Димитров затвърди прякора си Ревизоро, като предупреди и за бъдещи кризи в други области на страната – засега основно заплашен е Бургас.
Извънредно положение
Първите установени случаи на коронавирус у нас на 8 март, нараснали бързо до 23, предизвикаха обявяване на извънредно положение в страната. По предложение на правителството извънредно положение бе обявено на 13 март и продължи до 13 май – два месеца и критиките и опасенията спрямо него бяха действително много и от различни страни. Въпросното извънредно положение бе заменено промени в Закона за здравето и „извънредна епидемична обстановка„, а по признание на самия премиер Борисов целта е била да се махне думичката „извънредно“, която притеснявала.
Критикуваните на извънредното положение принципни пороци – възможността да се ограничават основни права и свободи – вече и със заповед на министър (а не със закон), което противоречи на конституцията; не съдържа стандарти за пропорционалност и необходимост на тези ограничения; създава предпоставки за произвол на изпълнителната власт без гаранции за правата на гражданите останаха като пороци и на извънредната епидемична ситуация, в която живеем и в края на 2020 г. и с която ще прекрачим в 2021 г. Засега – до края на януари 2021 г.
Дистанционно образование
Извънредното положение предизвика обаче един прелом в българското образование – преминаването на дистанционно обучение. В рамките на изключително кратки срокове учителите, а и учениците трябваше да се пренастроят изцяло. В първите седмици не мина без сривове и трудности, но със сигурност това е характерно за всяка една революция. Учебната година и завърши дистанционно, а от МОН я отчетоха успешно. И макар всички страни да признават, че дистанционното обучение не може да компенсира и замести присъственото, усилията, направени в началото на 2020 г., допринесоха за самообладанието в края на 2020 година, когато отново на учители и ученици се наложи да се виждат през екран, а не на живо. И със сигурност дори и да се върнем към нормалността и присъственото обучение, с възможността за дистанционно такова сме една крачка по-близо до бъдещето. Тук е мястото за аплодисментите за учителите, а и родителите.
Е-здравеопазване
В края на годината отбелязахме една друга революционна крачка – пускането на система за е-направление и е-рецепта. Една малка крачка за пациента и лекаря, една огромна крачка за здравната ни система, може би. Символично е, че в годината, когато е-здравеопазването трябваше да влезе в своето пълнолетие – от 2002 година то е обявено за приоритет и всеки министър го издига като свое знаме – бяха направени първите две крачки към него. Колко лекари и колко аптеки ще се възползват от двете новости, ще се анализира следващата година.
ДДС
Извънредното положение доведе до затваряне на работата на редица сектори, което от своя страна пропука и данъчната система – за първи път от въвеждането на ДДС ставката от 20% през 1999 година за определени сектори бяха направени изключения. Стартът бе даден за ресторантьорите и хотелиерите – сектора туризъм, като най-пострадал от затварянето на коронакризата. Въпреки противопоставянето на тогавашния финансов министър Владислав Горанов и шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова, след поетия ангажимент от страна на премиера Борисов към хотелиерите и ресторантьорите ДДС-то за тях бе намалено. Последва гласуване и диференцирана ставка за книгите, а в последствие бе намалено ДДС-то и за бирата, виното, случаен превоз, спортни съоръжения и доставките на храна за вкъщи.
Жестомимичният превод
Затварянето на държавата и обществото откроиха и един останал десетилетия на най-задния рафт в килера ни проблем, част от процеса на интеграция на хората с увреждания. И въпреки че сме гледали години наред включванията на лидери от целия свят при кризи и по-важни съобщения, а редом до тях на първа линия да стои по един преводач на жестомимичен език, тази иновация до този момент не бе въведена като практика у нас. След като за първи път на 13 март 2020 г. бе включен и такъв превод, в края на годината България може да се похвали вече с приет Закон за българския жестов език.
Прокуратурата в празиденството
На 9 юли представители на прокуратурата, на Министерството на вътрешните работи, на Бюрото за защита на свидетелите и поемни лица влязоха в президентството с разпореждане от Софийски военен съд и определение от Специализирания наказателен съд за претърсване на кабинети в президентската институция. Претърсванията са по две отделни производства, като само едното е за търговия с влияние, тръгнало от телефона на бизнесмена Пламен Бобоков, а другото за работа с класифицирана информация. Акцията на прокуратурата предизвика голямо недоволство и старт на протести в триъгълника на властта с искане за оставката на министър-председателя Бойко Борисов и на главния прокурор Иван Гешев. Протестите с организиране и на няколко т.нар. Народни въстания продължиха с различна интензивност цялото лято. Политически резултат не последва с изключение на формирането на платформа за явяване на изборите на „Отровното трио“, които предстоят през следващата година.
Знамето на „Росенец“
Само ден преди операцията в президентстовото съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов акостира с лодка на плажа „Росенец“ пред летния сарай на Ахмед Доган. Целта му беше да забие българското знаме на плажа, който от години е с ограничен достъп. Акцията му, излъчвана на живо по фейсбук, и най-вече резултатът от нея – изблъскан от гардове и с отнето знаме, захвърлено на боклука, предизвикаха безпрецедентен отзвук и само седмица по-късно отново в социалните мрежи се организира масово плажуване. В Бургас се стекоха хиляди българи от цялата страна, които се сблъскаха с организираната от ДПС жива охрана. Действията на гардовете предизвика поредния спор и размяна на реплики между Дондуков 1 и Дондуков 2 по темата за НСО. Прокуратурата от своя страна обяви, че е открила множество нарушения на плажа и в строителството, конкретен резултат обаче до този момент няма.
Снимки и записи
Температурите се повишиха с наближаването на лятото, а на политическия хоризонт това стана и с изтичането на няколко записа и снимки с участието на премиера Борисов. Макар и с непотвърдена автентичност и по конспиративен начин, материалите доведоха до разклащане на имиджа на премиера, както и до поредния повод за словесна битка между генералите Борисов и Радев. Премиерът Борисов коментира неведнъж записите като „компромати по учебника на КГБ“.
След внесени редица сигнали с искания за проверка на записите в края на годината прокуратурата излезе със заключение, че няма доказателства за извършено престъпление, макар и да не даде еднозначен отговор дали компроматите са автентични. Евродепутатът Елена Йончева обаче обяви, че външна експертиза е показала това и че ще ги направи достояние на Брюксел.
Конституцията
Продължаващите протести с искане за оставката на премиера и главния прокурор доведоха до интересната инициатива на ГЕРБ и лично на премиера Бойко Борисов за промяна на Конституцията и с обещанието, при условие че предложението мине, Борисов да подаде оставката си. Критикувано още в самото начало като несъстоятелно, неаргументирано и целящо потушаване на напрежението и отлагане на оставка, предложението за нова Конституция имаше и своя втори фалстарт със самото внасяне на вариант дори без преамбюл. Вторият „поправен“ вариант, внесен в Народното събрание, намери подкрепата с условия на коалиционните партньори, депутати от „Воля“ и независими, дори бе сформирана парламентарна комисия, която да организира обществени обсъждания. Без нито едно такова по същество, инициативата претърпя пълно крушение в края на годината, тъй като не успя да събере не само нужния брой депутатски гласа, но и първоначалния брой. И така, не без успокоение, ще влезем в новата 2021 година със старата си Конституция.
Ремонтите на кабинета
Несполуката „нова Конституция“ довърши лавината от промени в състава на правителството Борисов – 3. Последната оставка – на 26 август – беше тази на правосъдния министър Данаил Кирилов и макар и немотивирана, освен с лични причини, правосъдният министър преди това беше и с наложена му от Борисов забрана да пише в социалните мрежи. Това след като си позволи иронично-художествен коментар на акцията на Христо Иванов в „Росенец“. Самият Данаил Кирилов беше втори поред правосъден министър в това правителството, след оставката на Цецка Цачева.
В началото на годината екоминистърът Нено Димов подаде оставката си от ареста, а на негово място застане Емил Димитров – Ревизоро. През юли месец бе гласуван и голям ремонт на кабинета, с който правителството напуснаха Емил Караниколов, Николина Ангелкова, Владислав Горанов и Младен Маринов, а здравният тогава министър Кирил Ананиев се върна във финансовото ведомство. В Министерски съвет тогава влезе Костадин Ангелов като здравен министър, Христо Терзийски – МВР, Лъчезар Борисов в икономическото ведомство, а Марияна Николова замести Ангелкова.
ERM II
Европейската централна банка официално съобщи, че от 13 юли България става част от валутно-обменния механизъм ERM II с курс 1.95583 лева за 1 евро. Споразумението за участие на лева в ERM II се основава, inter alia, на ангажимента на България да се присъедини едновременно към банковия съюз и ERM II и на изпълнението от българските власти на набор от мерки в шест области на политиката: банков надзор, макропруденциална рамка, надзор на небанковия финансов сектор, рамката за борба с изпирането на пари, рамката на несъстоятелността и управлението на държавните предприятия. В същото време Европейския банков надзор официално съобщи, че приема България в банковия съюз на ЕС по механизма за тясно сътрудничество, а прекият надзор над българските значими кредитни институции след приключване на процеса на оценка на значимостта, започна на 1 октомври 2020 г.
И за да останем поне отчасти верни на заглавието за финал публикуваме още една снимка, която заедно със заглавната представляват истинските стопкадри на родната действителност тази година – снимка на лекарите, които ни призоваваха да се пазим от вируса, за да не се налага да ни лекуват от него, и снимка на студенти доброволци от болницата в Свищов.
Източник: News.bg