Прогноза за 2021-ва: Светът ще се променя, а България ще се върти в кръг

Отишлата си година вече беше оценена от списание „Тайм“ като най-ужасната досега за съвременните хора. Беше ли възможна за прогнозиране преди 12 месеца? Успя ли някой да предвиди политическата криза? Публикувахме равносметката на проф. Стефан Попов д. н. за 2020 г. преди новата година. Днес ви предлагаме прогнозата му.

Какви са надеждите Ви и какви опасенията за 2021 г.?

– Големи надежди нямам, но имам опасения, че светът ще се променя, а България ще се върти в кръг. Ще продължи да обсъжда абсурди като „Белене“, забраната върху Македония, дали да прави нови конституции и все в тоя стил патологии.

Надявам се на известна нормализация на медиите, които потънаха под всякакво дъно. Трябва да започнат да мислят какво става извън България, а всъщност там стават важните големи неща. В България 11 години наред нищо не става.

Пандемията разкри по буквален начин какви преки зависимости има между всякакви фактори, отдалечени места, какви рискове могат да обхванат цялата планета. Затова едно добро развитие в медиите би било локалната публичност да започне да се наблюдава през окото на другия, отвън, да се пласира в по-общ контекст.

В момента българската публичност е интровертна, т.е. вгледана в една вътрешна празнота. В нея главни герои са персонажи, аналогични на тройката кмет, учител, свещеник, една селска тройка.

Как се правят прогнози след година като 2020?

– По-внимателно заради епидемията. Но извън това няма промяна.

Предстоят парламентарни избори през март. Каква е прогнозата Ви?

– Ще се запази състоянието на нещата с леки сценографски корекции.

Дясното ще направи ли пробив на предстоящите парламентарни избори?

– Не, няма да направи „пробив“. Вероятно ще си осигури депутати в малцинство, което не е лошо. Все повече се убеждавам, че „пробив на дясното“ – каквото и да означава това – е въпрос, много по-сложен, не е въпрос на партия, а на зрялост на публичния свят. Така че скоро няма да има пробиви, тази драматична дума е неуместна.

Слави Трифонов, Мая Манолова, Отровното трио – нови политически играчи загряват на тъч линията. Ще влязат ли в мача?

– Ще влязат под някаква форма. Те се вписват в генералната карикатура. Само като ги сложите заедно в снимка и прихвате от смях.

Каква ще е ролята на ДПС след изборите?

– Както досега, брокерска. ДПС е бизнес организация с основен етнически капитал. Нейната задача е да не прекали. Тя прекалява непрекъснато, но не се изживява така, не поражда масово възмущение.

Каква ще е политическата съдба на Бойко Борисов?

– Той се разлага, но много бавно. Може да продължи да управлява, тоест да е на власт, защото той всъщност не управлява. В някакъв момент ще се пукне като балон и остатъците ще се приберат в чекмеджето с пищова и еврата, а чекмеджето ще се затвори завинаги. Но май сме далеч от този момент.

Кое е неизбежното в политическата среда, което ще се случи?

– Въртеливото стоене на едно място. Тази среда е подходяща за въртене на хурка пред камина.

След пандемията очаквате ли животът да потече по старому? Какво ще е различното?

– Не бива да се забравя склонността да се забравя. Тя е силна. Обратно на повечето апокалиптици, които съобщават, че „светът вече не е същият“, аз мисля, че ако епидемията спре окончателно, тя ще бъде забравена. Институциите, национални и международни, предпочитат да забравят, защото това е смисълът на институциите, да се въртят в безвремие. Подобно е положението с масовия манталитет, той също се връща към комфорта си, защото живее във всекидневие, което по дефиниция е консервативно. СПИН е шок преди 30 години, днес на този вирус не се гледа като на катастрофична промяна, дори се подценява. Доскоро повечето хора не знаеха изобщо за епидемиите 1918 година, 1957-58 година и др.

Но ако пандемията под някаква форма продължи неопределено, ще се наложи обществата да се адаптират към своята нова уязвимост. В по-разумните това ще доведе до по-внимателна работа с рискове. В по-селските общества, каквото е българското, полу-урбанизирано, страхът ще властва, може би заедно с ГЕРБ и ДПС.

Не е изключено продължаващо вилнеене на този вирус да доведе до падане на националистическите вълни в Европа. В по-динамични общества ще има нужда да се управлява, не да се възбуждат страсти по несъществени въпроси. Национал-популистите не могат да управляват, както се видя с Тръмп. Изобщо евтините игри с примитивни масови преживявания може леко да се отместят.

Помъдря ли човечеството след тази гигантска криза според вас?

– Човечеството е обхванато от страх. То вижда света през страховете си (включително и през страха, че ще остане без свят). Това стеснява неимоверно хоризонтите, например времевите хоризонти, в които се пораждат жизнени проекти. А ако има нещо като мъдрост, тя е свързана с гледане отвъд всекидневната угриженост. Затова е рано да се каже.

Автор: Стефан Попов

Източник: „Дневник“