- Advertisement -
Отишлата си година вече беше оценена от списание „Тайм“ като най-ужасната досега за съвременните хора. Беше ли възможна за прогнозиране преди 12 месеца? Успя ли някой да предвиди политическата криза? Публикувахме равносметката на Радослав Бимбалов за 2020 г. преди новата година. Днес ви предлагаме прогнозата му.
Какви са надеждите ви и какви опасенията за 2021 г.?
– Живеем твърде дълго в изкривена представа за нормалност. Първо, в момента сме принудени да се държим като социопати. Трудим се, забавляваме се и общуваме в нереално цифрово пространство, в което лицата са екрани, а емоциите – емотикони.
За нас, българите, има и още една „нова нормалност“, налагана от години. Приехме, че е напълно нормално да виждаме безнаказаност за измами, безотговорност, некадърност, корупция или публични лъжи. Но още по-извратено е, че сякаш започнахме да приемаме за допустими ниското образование и ограничения интелект на всички нива в обществото ни. Простащината в България е по-добре организираната престъпност.
Надеждата ми е да сме достигнали до някакъв пределен момент, след който да започнем да запълваме тази черна дупка в обществения облик на България. Тази брутално мощна, заразна и всевластна липса на възпитание, която си позволяваме да наричаме „български манталитет“. Тя проповядва от телевизионни екрани, вилнее в институциите и дори ни представя в Европа. Няма да е лесно да я укротим, ама никак.
Страшното е, че в последните години простащината затлъстя и разполага с ресурси да си купува колкото иска власт. 2021 ще е голям изпит за обществото ни. Дано го вземем.
Как се правят прогнози след година като 2020?
– Би трябвало да е трудно, но явно не за всички. В България е пълно с пророци, които винаги лесно раздават присъди и използват своето влияние върху общественото мнение, за да го манипулират със социологическите си проучвания. Преди избори тези политически врачки плъзват по всички екрани, раздавайки цифри, проценти, настроения и нагласи, сякаш ги вадят от кутия бонбони.
И въпреки че всеки от нас заявява, че не вярва на тези проучвания, дълбоко в съзнанието ни тези графики оставят следи. Без да се усетим дори, това формира нашите решения по време на избори. Най-вече решението дали изобщо да гласуваме. Основната цел на платените пророци на социологията в България тази година ще е да ни внушат, че всичко ще си остане като преди, каквото и да направим със своя вот.
Предстоят парламентарни избори през март. Каква е прогнозата ви?
– Опасявам се, че тези първи избори за годината ще донесат горчилка за много от нас. Като онази през 90-те, когато уж се бяхме надигнали срещу всевластната посткомунистическа върхушка, а тя си спечели отново изборите.
Истината е, че и сега сме изправени пред абсолютно същата уродлива машина за мелене на власт. Сегашната власт не само не си тръгна, но се погрижи да си купи изборни резултати – с нашите пари, пред очите ни.
Не, никой не е раздавал кебапчета. Вече е по-скъпа почерпката за наша сметка. В последните месеци, уж пред прага на невиждана икономическа криза, премиерът лично раздаде милиони, за да увеличи заплатите на огромна част от раздутия административен апарат. Това мятане на банкноти не беше просто популистки акт. Трябваше да се напълнят хранилките на тези хора, които приближават половин милион души. Заедно със своите близки те вероятно формират една внушителна група от над милион българи, привикнали да се хранят от шепата на Борисов. Към тези зависими хора прибавяме и онези, които гласуват под строй, организиран от местни васали в различни крайчета на България.
Съществуват и сериозни основания да се съмняваме в пълната честност на провеждането на изборите – заради всички манипулации, на които сме ставали свидетели през последните години. Няма защо да се заблуждаваме – ГЕРБ вече са купили своите резултати на изборите през март. И нищо че ще са в пъти по-слаби от преди – дори един глас в повече от тези на БСП ще ги накара да закрещят „победа“. Да, тя ще е пирова и ГЕРБ няма да има силите да сформира правителство след тези избори.
Убеден съм, че задкулисието вече работи по договорките за неизбежните предсрочни избори наесен, заедно с президентския вот. И там отново за ГЕРБ най-важно ще е как ще ги настъпи дългогодишният партньор по мръсни танци ДПС.
Дясното ще направи ли пробив на предстоящите парламентарни избори?
– Преди години писах, че в България левите са десни, а десните са лесни. За съжаление т.нар. дясно беше дъвкано и ядено от политическото чудовище, което вилнее във властта повече от десетилетие. Сформирането на нова, ясна и достатъчно силна дясна алтернатива в България е процес, който тепърва ще се развива. Борбата ще е тежка, защото много често „дясното“ я води със себе си – разкъсвано отвътре с междуособици, различия и жажда за надмощие.
Дали ще постигне пробив през март? Да, сигурно бариерата ще бъде прескочена от някои от десните формации, което ще бъде добро начало. Пробив на стената, която ни дели от нормалния свят обаче, ще дойде едва когато дясното намери сили да стане мощно и единно – чрез ясни общи цели и набелязани съвместни действия.
Десните избиратели в България са изморени от предателства и измами. От опропастени надежди, от срутени авторитети. Натрупаната енергия на недоволството в момента поставя прекалено високи изисквания към десните политически формации. Част от тях са прекалено неопитни, неструктурирани и дори малко пообъркани. Това ще засили очакванията към най-опитния играч в дясното опозиционно пространство – „Демократична България“.
Подобно на по-голямото хлапе в едно семейство, от тях ще се изисква да се държат като възрастни и да участват сериозно в една често нечестна игра. Изборите през март са следващият бряг, на който лидерите на ДБ ще трябва да стъпят. И подобно на Росенец – трябва да стъпят сигурно, но най-вече изненадващо. От това зависи не само тяхната съдба, но и съдбата на дясното в България.
Слави Трифонов, Мая Манолова, „Отровното трио“ – нови политически играчи загряват на тъч линията. Ще влязат ли в мача?
– В самия въпрос личи големият проблем на по-новите играчи. Това са популярни личности, ярки и силни. Но не са партии. Тоест все още нямат необходимите структури, организация, ясни процеси и нива на лидерство – все жизнено необходими за изборите неща.
- Advertisement -
Партията на Слави засега е огледало на „Шоуто на Слави“ – познати лица, които умеят да говорят силно и предизвикателно. И толкоз. Да, тази формация явно ще събере внушителна част от негативния вот на разочарованите избиратели на ГЕРБ, както и тези, които са подкрепяли партийните еднодневки с напън за патриотичен облик, които в момента са патерица на управлението. Тези гласоподаватели често пускат бюлетините с мотив „против“ вместо с ясна позиция „за“. Съвсем не са малко на брой и винаги са основна цел на всякакви нови играчи по време на изборите – от комичния слуга на олигарсите Николай Бареков до безумното явление „подсъдим зам.-председател на парламента“ Марешки.
От своя страна новото обединение между „Отровното трио“ и Мая Манолова разчита на акумулирана протестна енергия. Мъжете от триото дадоха много на протестите това лято и наистина заслужават уважение за това. Със сигурност си спечелиха и вярна аудитория, но пък натрупаха и много критики в последно време заради Мая Манолова, която носи доста тежък политически багаж. Това разклащане в доверието към „Отровното трио“ със сигурност ще повлияе на резултата им. Но още по-притеснителното е, че недоволните хора започнаха да насочват гнева си един към друг, а не към общия враг в лицето на управляващите. Подобен разкол в опозиционно настроените гласоподаватели няма да доведе до нищо добро на изборите.
В списъка с новите играчи не бива да пропускаме и безапелационно нахалното присъствие на Цветан Цветанов, преминал някакъв дълбок псевдокатарзис. Завърнал се чист като сълза, с парите и подкрепата на съмнителни организации и хора отвъд океана. Съмнявам се, че на първите избори през март той изобщо ще се доближи до летвата, но си струва да го наблюдаваме внимателно. Подозренията, че зад гърба му стоят определени влиятелни кръгове в Щатите, които са в близък контакт и с ДПС, може да родят доста странна връзка на родна почва.
Каква ще е ролята на ДПС след изборите?
– Сред основните цели на всяка нормална партия е да спечели изборите. Не и за ДПС. Нейната цел е да направи всичко възможно, за да не се налага да влиза официално в управлението. ДПС си купува скрита власт над откритата власт.
Повече от 10 години ГЕРБ е чудесен партньор за тази тънка игра на Доган. Отплатата срещу задкулисната подкрепа е ясна – икономически възход на Доган и неговите приближени чрез серийно усвояване на еврофондове и големи държавни проекти. С тези схеми се пръкна и избуя едрият плевел Пеевски. В момента обаче ДПС е изправена пред сложно решение. Да се опита да помогне на ГЕРБ или да рискува да влезе официално във властта – нещо, което определено не е по вкуса на Доган.
В последните месеци наблюдаваме доста любопитна публична игра между ГЕРБ и ДПС, в която, поне за мен, прозира добре познат политически пазарлък. Първо, Борисов от няколко месеца активно обикаля в районите, които все още се водят за бастиони на ДПС. Там обещава, раздава, асфалтира. Дори си позволява публично на мегдана да се сравнява с ДПС. В същото време Карадайъ официално заявява, че ГЕРБ се проваля вече 10 години и иска ДПС да влезе в изпълнителната власт.
На фона на този водевил турският президент Ердоган изненадващо се изказа на конференцията на ДПС, но не спомена нито веднъж Ахмед Доган, а изрично благодари на „своя скъп приятел Бойко Борисов“. На езика на дипломацията това звучи като гаф, но всъщност е добре обмислена реплика. Подкрепата на Ердоган, загубена драматично от ДПС преди години, е много важна, особено за огромната част от избирателите им, които живеят постоянно в Турция. Цената на тази благословия явно включва и запазването на статуквото и най-вече на неговите ангажименти към Ердоган.
Как обаче ще се запази статуквото при слаб следизборен ГЕРБ? Това е големият въпрос и предполагам, че това поставя на масата вероятна възможност ДПС да приеме участие във властта. Защо не с някаква нова франкенщайнщина на ГЕРБ, в която основният дразнител Борисов е отстъпил премиерския престол на по-млад герой, представен като „носител на промяната“. Например Николай Младенов, който учудващо преди седмици отказа пост в ООН.
Искрено се надявам тези кошмарни за нас сценарии да не се случат. Злите сили могат да бъдат победени само ако приемем факта, че трябва да опитаме да го направим. А не просто да гледаме и да се гневим от първия ред в залата, от която няма излизане.
Каква ще е политическата съдба на Бойко Борисов?
– Той искаше да приключи третия си мандат парадно. После си представяше един последен тур за овации в ролята на президент и след пет години да предприеме мъдро оттегляне в собствените сараи, подобни на онези в Росенец. От там да продължи да разпределя, раздава, наказва и прибира. Нормална мечта на застаряващ дон, който иска да изживее кротки старини.
Само че е повече от ясно, че това няма да му се получи. Бойко Борисов е зависим от прекалено много сериозни играчи – в България и извън нея. На него и стабилността му са заложени страшно големи интереси и пари. Само че Борисов се превърна в опасна играчка. Личният му срив е факт и е въпрос на съвсем кратко време да прочетем финалните надписи на неговия филм. Това няма да е хепиенд за него. Напротив, ще трябва да се оттегли, отказвайки се от публичната си власт. За патологичен егоцентрик като него това ще е сериозна саможертва, но няма никакъв избор.
За да се опитат да запазят статуквото, кукловодите ще пробват да изиграят някаква нова форма на управление. Чисто пиарски сигурно ще ни го представят като „оттегляне в името на бъдещето на ГЕРБ – да дадем път на младите – заслужена почивка“. От тук нататък основната цел на Борисов е да остане невредим. Това ще зависи от благоволението на партньорите му и чрез омертата, за която всекидневно работи главният прокурор Гешев.
Кое е неизбежното в политическата среда, което ще се случи?
– Най-силната партия в България всъщност не е партия. ГЕРБ е финансова пирамида и нейният крах е абсолютно неизбежен. Не толкова заради желанието на внушителна част от българите, колкото заради тоталната зависимост на тази организация от нейния едноличен лидер. Срутването на ГЕРБ няма да се случи рязко обаче. Тази партия ще премине през един сравнително дълъг период на разпад – докато се наместят пластовете, които са свързани със сериозни олигархични кръгове.
За съжаление претопяването на ГЕРБ само по себе си няма да доведе до необходимата промяна на политическата среда в България. Необходимо е да се изкоренят множество зависимости и процеси, които са в основата на тази пирамида. Това може да се случи само ако българското общество осъзнае своята роля в политическия процес. Ние, избирателите, не сме зрители или обикновени консуматори на държавата. Ние сме държавата.
След пандемията очаквате ли животът да потече постарому? Какво ще е различното?
– Големите световни събития променят много неща, дълбоко. Опитайте се само да си спомните в колко по-освободен свят живеехме преди ужасяващата атака над кулите близнаци в Ню Йорк. Гледахме я на живо, по телевизията. А после бавно, но сигурно приехме ограничения, отказахме се от редица свои свободи или права. Кошмарът на терора се запечата дълбоко в съзнанието ни.
Пандемията ще има сходен ефект. За нас, съвременниците, ще остане беглият спомен от света преди това. За поколенията напред – не. Те просто ще живеят в един доста по-стерилен и малко по-студенокръвен свят. Планета, на която всеки един от нас ще се бори най-вече за своите два метра лично пространство.
Помъдря ли човечеството след тази гигантска криза според вас?
– Ще си позволя да отговоря така – човечеството е преживяло две гигантски войни, но продължава да създава оръжия и да храни армии.
Автор: Радослав Бимбалов
Източник: „Дневник“
- Advertisement -
