Вирусът, болниците, историята и други

Един от най-емблематичните главни архитекти на София – арх. Петър Диков, често публикува в блога си анализи по най-наболелите проблеми в страната. Нeотдавна той представи на вниманието ни текста си „Вирусът, болниците, историята и други“, с който за пореден път не изневери на себе си и провокира дебат по същество за проблемите, предизвикани от пандемията от COVID.

Както арх. Диков сам определя своите провокации, дебатът трябва да е за нашето минало, настояще и бъдеще и за това как можем и как трябва да слезем от „камбанарията” на собственото си его и да отидем на „площада” на обществено значимите разговори (римляните са му казвали форум). И то не за да се бием или да ни бият, а за да спорим за решенията за общото ни бъдеще – не за утре или следващата седмица, не до изборите, а за нашите старини, за зрелостта на децата ни и за детството на бъдещите ни внуци. И то тук, в България, тази райска земя, която все повече млади напускат, а тези, които сме тук, като че ли започват да мразят.

“БАНКЕРЪ“ получи съгласието на арх. Петър Диков да публикува този текст без редакторска намеса.

„Коронавирусът освети като прожектор не само проблемите в организацията и кадрите в здравната система, но и проблемите с нейната материална база – сгради, оборудване, обзавеждане, достъпност и др.

Всичко това ме върна години назад, когато със Закона за устройство и застрояване на Столична община (ЗУЗСО), общия устройствен план (ОУП) и поредица от подробни планове, се постарахме (доколкото е възможно при нашите условия) да опазим наличните здравни заведения и да дадем шанс да се развие базата на здравеопазването в София.

В ЗУЗСО във варианта, който бе внесен от нас и приет на 21.12.2006 г. от Народното събрание, в приложение към чл. 3, ал. 2 се записа:

„Не се допуска промяна на предназначението на терени за съществуващи учебни, детски и здравни заведения, освен за нуждите на социалното, здравното, образователното и културното обслужване“.

В изменението на ЗУЗСО от 2018 г. обаче този запис се промени така:

„Промяната на предназначението на сгради за детски градини, училища, висши учебни заведения, лечебни заведения за болнична помощ е допустима при условията на ЗУТ и при спазване на устройствените параметри на зоната“…..понеже пазим терените за болници, училища и детски градини…

За съжаление с промяната от 2018 г. се промениха и параметрите за болничните сгради, както следва:

2006 г. „…за болница П(плътност) до 40 %, Кинт(коефициент за интензивност) 1.2, минимална озеленена площ – 30 %“.

2018 г. „…за лечебни заведения за болнична помощ П (плътност) до 60 %, Кинт (коефициент за интензивност) 3.0,  минимална озеленена площ – 30 %“…защото се борим срещу презастрояването…

С тези променени параметри се дава възможност за недопустимо уплътняване на терените за болници и увеличаване на височината на болничните сгради, което е в разрез с тенденциите в практиката на развитите страни.

Тези промени са направени скоро и за сега почти нямат отражение (с изключение на един-два случая за частни болници), но Ковид кризата показа, че преуплътняването на болничните комплекси и голямата етажност на болничните сгради създават сериозни проблеми.

Главната задача обаче, която се реши след приемането на ОУП, бе изработването на подробния план на Медицинския комплекс в центъра на София. Това стана в периода 2008 – 2011 г. с решаващата подкрепа на тогавашния ректор на Медицинския университет–София – академик Ваньо Митев, тогавашния директор на Александровска болница (и сегашен ректор на МУ-София) – академик Лъчезар Трайков и разбира се на проектанта  – арх. Иван Велчев. С подробния устройствен план спряхме появилата се тенденция за приватизация на отделни части от него и прекъснахме възможността за разпарчатосването му. Освен това се даде възможност за разумно развитие и реконструкция, както и за оптимизиране на транспортното обслужване с алтернативи за входовете и изходите от комплекса с предвидена нова улица. Недопустимо е в такъв конгломерат от национално значими болници с над 6 500 легла и над 9000 души медицински персонал, да се достига (и евентуално да се евакуира) с по един вход и изход. Тази нова улица така и не се случи до днес, но планът осигурява възможността, и може би някога ще се изгради…

С проекта беше предвидено и значително увеличение на толкова необходимите за комплекса паркоместа. В момента заобикалящите комплекса булеварди са задръстени от паркирали автомобили, главно на пациенти и лица, търсещи услугите на болниците, което не само затруднява преминаването по тези булеварди, но и създава проблеми за достъпността до болниците, включително и при спешни случаи. Предвиден бе и етажен паркинг в терена на Военна болница със 700 паркоместа (една трета служебни за персонала на болницата и другите две трети платени за посетители). По идея на тогавашния началник на ВМА генерал Стоян Тонев в сутерена на този паркинг се предлагаше сервиз и автомивка – доктор Тонев обясняваше, как лекарите във френската болница, в която специализирал, можели да оставят автомобила си в сервиза при болницата и докато са на работа, да мислят само за болните, а не как да отидат да проверят двигателя, да сменят маслото или гумите на колата си и да я измият. И този паркинг не се случи, въпреки че бе стартирана процедура за публично-частно партньорство и имаше кандидати да го изградят срещу правото да експлоатират платените паркоместа.

При разработването на плана се опитахме да лансираме идеята в комплекса да се построи хотел, който да посреща пациенти от провинцията или чужбина, пациенти за изследвания, които не желаят да бъдат хоспитализирани в болнични стаи, за придружаващи пациентите лица и за гостуващи лекари и специалисти от провинцията или от чужбина. Идеята бе този хотел да е на мястото на Инфекциозна болница. По онова време Инфекциозна болница бе в пълна разруха, освен това тогава се опитвах да убедя хората, които взимат решения, че няма уважаващ себе си град, който да държи в самия си център  такъв тип болнично заведение, което освен това е в непосредствена (и опасна според мен) близост до много други болници. Предлагахме специализираната Инфекциозна болница да се измести в недовършената Транспортна болница над село Лозен, започната и недостроена, останала в груб строеж още от времето на социализма. Освен това точно тази недовършена сграда даваше възможност за разполагане на 600 до 800 легла, които да са оборудвани и в зависимост от ситуацията да се включват при нужда (на части или изцяло) в действие. По наше разбиране тогава една инфекциозна болница следваше да бъде гъвкава по отношение както на леглата, така и на персонала, защото инфекциите и бройката на болните от тях не могат да се планират. От днешна гледна точка считам, че това беше едно добро решение. А може би е добре и да се случи сега…. със закъснение, но е необходимо…

Тогавашният министър на здравеопазването, при съгласуване на устройствения план, за идеята за изместването на Инфекциозна и изграждането на нейно място на хотел, ми каза: „Архитекте, ти нали си даваш сметка, че ако се съглася да се отреди терена на Инфекциозна за хотел, ще бъда освободен след 24 часа…“. Е, освободиха го след три месеца, и не по този повод….. а беше много добър министър… С него имахме разговори да се учредят 2-3 стипендии за млади български архитекти да стажуват във френски фирми, проектиращи болнични сгради (французите са най-добри в Европа в болничното проектиране, а българските архитекти и инженери имат много слаби, да не кажа никакви, знания за модерно болнично проектиране – моля за извинение, ако нещо бъркам…). Годината бе 2011-та…

В устройствения план имаше решение и за двете сгради в груб строеж, стърчащи в Медицинския комплекс вече над 40 години – недовършената детска болница в южната част и недовършената клиника за вътрешни болести в северната част. Предвидено бе двата бетонови скелета да се съборят и да се изградят модерни болници по съвременните изисквания за болнични сгради. Тогава се водеха разговори за изграждане на клиника „Джон Хопкинс“ в България и идеята бе да бъде на мястото на недовършената клиника по вътрешни болести. Това не се случи и към сегашния момент считам, че именно това място е много подходящо за новата детска болница. То е в непосредствена близост до станцията на метрото и спирките на тролейбуса и автобуса (много добра транспортна достъпност) и има възможност за голям озеленен вътрешен двор към такъв детски комплекс. Освен това премахването на този бетонов скелет, за разлика от другия до АГ болницата, може да стане бързо и без проблеми за съседните сгради.

Описвам всички тези подробности от миналото, за да можем евентуално да си вземем поука. Защото трусът, който ни причини коронавирусът, мисля, че трябва да ни напомни както за пропуснатите възможности, така и за забавените решения и за миналите недомислия… И да ни направи по-мъдри в прогнозите си, по-умни в намеренията си, по-енергични в действията си.

Защото времето не се връща назад, но предстоящото напред ни задължава да действаме правилно сега, понеже грешките и забавянето се плащат скъпо…и в прекия и в преносния смисъл…“

Автор: Мариета Велинова

Източник: „Банкеръ“