Европа се вълнува за демокрацията в САЩ. А за Орбан и Борисов?

Повечето европейски лидери заеха недвусмислена позиция за случилото се на 6 януари 2021 г. във Вашингтон, когато разгневени поддръжници на президента Доналд Тръмп щурмуваха Капитолия.

Според тях бе атакувана цитаделата на демокрацията.

„Това трябва да прозвучи като аларма за събуждане“ на защитниците на демокрацията, написа в редовния си блог водещият дипломат на ЕС Жозеп Борел. „Незабавно трябва да се изправим срещу всяко нарушаване независимостта на демократичните институции… срещу всяко подстрекателство говорене с омраза от страна на демагози, срещу всяка дезинформация и фалшиви новини“, допълни той.

Ех, само ако лидерите на Европа постъпваха точно така!

Колкото по-дълго те не критикуват открито и категорично онези правителства в ЕС, които подронват ценностите и принципите на съюза, толкова по-голяма е вероятността европейските демокрации да бъдат необратимо отслабени. На карта е заложено ерозирането на онази Европа, коята се роди от разрухата на Втората световна война.

В годините след 1945 г. бе сложен край на продължаващи векове наред вражди и войни между Германия и Франция. С огромната подкрепа от САЩ в Европа се насочиха към мир, интеграция, съюзяване и демокрация.

Едно от най-важните постижения в периода след 1945 г. беше как ЕС успя да интегрира страни, уплашени от военни хунти, фашистко управление и комунистически диктатури. Това беше монументален триумф, основан на оптимизъм и вкоренен в демократични принципи.

Но през последните години беше отделено толкова много внимание на САЩ и особено на Китай, но не толкова на случващото се със собствената демокрация на Европа. Ако ЕС наистина е изцяло предан на демократичните принципи и институции, подобен морален компас би трябвало да е достатъчен, за да се справи с авторитарни режми като тези в Китай, Русия и Турция.

Когато ЕС прави бизнес с тези режими, същите тези ценности би трябвало да му дават достатъчно лостове за натиск, така че да сключва сделки, основани на върховенството на закона, човешките права и ценности. Точно обратното се случи в края на декември 2020 г. в ЕС, подтикван от германския канцлер Ангела Меркел да сключи голяма инвестиционна сделка с Китай. Интересите взеха връх над ценностите по начин, който става все по-характерен за ЕС.

Сделката демонстрира, че най-големият проблем за Европа е собствената ѝ неспособност да защити това, което самата тя е изградила след 1945 г. – процъфтяващи демокрации, основани на върховенството на закона, отговорността на институции и служители, независимо правораздаване и най-вече на конкуренцията на идеи.

Не е неизбежно тези безценни качества да бъдат заместени от псевдоавторитарни правителства с лидери, които използват инструментите на демокрацията, за да се доберат до властта и да я използват така, както искат.

Начинът, по който лидерите на институциите на ЕС и страните членки толерират случващото се в България, Унгария, Полша и Румъния, показва колективна слабост и нежелание да се прекрати ерозията на демокрацията.

Лидерите на ЕС в Брюксел наблюдават как Ярослав Качински, лидерът на полската партия „Право и справедливост“ – нелепо име за тази партия, систематично и стъпка по стъпка ограничава независимостта на полското правораздаване, откакто дойде на власт през 2015 г.

В Унгария „Фидес“ – управляващата партия на премиера Виктор Орбан, безнаказано консолидира властта си от 2010 насам като злоупотребява с еврофондове, задушава независими академични институции, притиска гражданския сектор и контролира медиите чрез хора на Орбан.

Тези европейски лидери, които са взели властта – и опитващи се да премахнат политическата конкуренция, а в крайна сметка и демокрацята – са оставени от ЕС да правят каквото си искат. Да, лидерите на ЕС най-после се договориха на среща през декември да свържат отпускането на евросредства с това доколко съответната страна се придържа към върховенството на закона. Но това е процес. И изобщо не е сигурно, че подобни мерки някога ще бъдат приложени.

Европейската народна партия – обединението в Европейския парламент на консервативни партии, например, продължава да отказва да изгони от редиците си „Фидес“.

В неотдавнашно интервю по този въпрос председателят на ЕНП Манфред Вебер прехвърли топката към този, който наследи Ангела Меркел начело на ХДС – най-големият член на ЕНП. Той „има голяма отговорност“ за това дали „Фидес“ ще продължи да стои в редиците на ЕНП, заяви Вебер. „Определено, това ще е едно от първите решения, които трябва да се вземат.“

Сериозно?

Не можаха ли Вебер или Меркел отдавна да заявят ясно и силно, че Орбан и други подобни лидери разкъсват тъканта на демокрацията?

Има смисъл да се изправиш и да заемеш позиция. Гражданите правят това през ден в Беларус от 9 август насам, когато президентът Александър Лукашенко обяви изборна победа за шести пореден мандат след вот, който масово бе определен като манипулиран. Според правозащитни организации след това над 30 хиляди беларуси са били задържани заради мирни протести.

Все едно, че Рене Фазел, президентът на Международната федерация по хокей, не знае за това? На 11 януари 2021 г. Луканешко го посрещна с мечешка прегръдка в Минск. Сякаш двамата са уверени, че Беларус няма проблем да е домакин на световния шампионат.

По същия начин Орбан и Качински са убедени, че ЕС ще си мълчи за непрекъснатото отслабване на демократичните му ценности.

Коментарът е за фондация „Карнеги“ под заглавие „Слабата европейска защита на демокрацията“.

Автор: Джуди Демпси

Източник: „Дневник“