Трифонов ли ще е новият Волен Сидеров?

Покрай втръсналите ни новини за ваксинацията всекидневно слушаме и затова, че изборите чукат на вратите ни. Пандемичната обстановка ни лишава от познатата гюрултия около тях, изразяваща се в срещи и агитации. Сега всичко е онлайн. Ужасеният и изплашен от пандемията и от кризата електорат ще гледа, слуша и ще решава може би в последния момент за кого да даде гласа си.

Виждаме какво показват социологическите изследвания: ГЕРБ е пак начело, до него е БСП, там е и неизменно ДПС, но има и нови играчи – Слави Трифонов и Мая Манолова. След толкова голямото недоволство от политиката на ГЕРБ и продължителните протести в страната и чужбина преднината му е учудваща.

Епидемиологичната обстановка даде възможност на лидера му Борисов да се отърси от страха, да си върне самочувствието и да продължи да оценява с „отличен“ управлението на държавата и на мерките срещу коронавируса. А да сте чули някой от неговите хора да е надигнал глас срещу него, да го упрекне за снимките от спалнята, за нелепите му изказвания, за това, че два пъти на ден мен и мнението си, че раздава парите на държавата сякаш са негови собствени.

Издигнати благодарение на него на висоти, които дори не са сънували някога, те са готови да застанат на амбразурата, за да го защитят. Чудно е наистина, че Бойко Борисов създаде една партия, толкова прилична по структура и методи на управлението на БКП, само че без нейната идеология – вместо защита на пролетариата, защита на собствените интереси.

В в същото време столетницата, истинската наследница на БКП, се разкъсва от проблеми и от удари по лидера й, който спечели избора си с 80 на сто от членовете. То не бяха атаки от Станишев, който замина за Брюксел, оставяйки партията си в реанимация, то не бяха шамари отнаследниците му, а перманентно и бой от Гергов. А ако електоратът сега не вярва на БСП, то е именно защото в нейните редици има Гергов-ци олигарси, участвали в разграбването на България през прехода.

Знайно е, че за всяко голямо богатство, лежи някаква голямо престъпление или кражба. Богатият ще се грижи за своите интереси, а не за интересите на партийците си, но ще им подхвърля и на тях по някой кокал, за да го подкрепят. Така и ставаше в Пловдив. Всичките тези атаки в БСП водят до там, че електоратът да си каже: „Всички са маскари!“.

Слави Трифонов беше много критичен към властта, проведе популистки референдум и набра скорост да влезе в политиката, но все пак е шоумен, а не политик и на мен ми се струва, че в политиката партията му ще бъде нещо като АТАКА на Сидеров.

Мая Манолова си завоюва доверието на хората още като омбудсман, когато наистина се бореше мъжки, но както е достойна за възхищение, тъй срещу нея непрекъснато се мятат различни компромати. Тя барем е политик и се надявам, че ще защитава принципи.

Войводите и Националния фронт не спасиха България,а само себе си и оставането си на власт. Спечелиха битката, но загубиха войната. Тъжно е, но наистина се очаква, че в бъдеще ще имаме широко коалиционно правителство и дано не е като в баснята за орела, рака и щуката. Дано най-после изберем правителство, което да защитава националните интереси на България и интересите на своя народ. Все пак много е важно всеки от нас да преодолее страха си от вируса и да отиде до избирателната урна, за да даде своя глас за онзи който го е убедил именно в това.

Автор: Янка Масленска, Стара Загора

Източник: в. „Минаха години“