- Advertisement -
Четвъртата годишнина от президенството на Румен Радев със сигурност не звучи така безлично, както предишните три. За добро или за лошо, в последните 12 месеца президентската фигура доби политическа плът и кръв. Това стана най-вече чрез подкрепата на Радев за протестите, призива му „Мутри, вън“ и противопоставянето на Борисов.
Според някои политолози това е неправилно, защото президентът трябва да е обединител, а не да взема страна. Подобна теза е вярна, но само теоретично. Би било правилно президентът да е неутрален, ако две групи от обществото се бяха изправили една срещу друга. В случая срещу протестиращите се изправи само една временна агитка на ПИК. Ако почитаемите политолози визират нея, може и да са прави. А може би те самите се чувстват по някакъв начин от другата страна – нещо като противници на протестиращите. Какво пък, и политолозите са хора…
И какво би означавало в случая обединител?
Да каже – абе има тука едни мутри, те контролират властта на всички нива, ама ние трябва да се обединим с тях? Всъщност проблемът не е в това, че един президент се е осмелил за пръв път в най-новата история на страната публично да заяви, че мафията у нас управлява. Напротив, това е похвално.
Проблемът е, че се случи твърде късно.
И тук е редно да припомним някои неща на правещите се, че не помнят, на замитащите го под килима и на разчитащите на късопаметния избирател. Румен Радев беше президентът, който подписа указа за назначаването на Иван Гешев. Разбира се, знаеше кой е, беше се срещал даже с него, пък и преди това имаше кръгла маса по темата с участието на президента. Разбира се, знаеше, че Гешев е единствен кандидат и можеше да върне процедурата. И разбира се, със сигурност е чувал протестите срещу този избор – те кънтяха под прозорците му, но тогава явно Гешев все още е бил приемлив за Радев вариант. Под същите прозорци кънтяха и протестите срещу Цацаров. Тогава пък Радев строго се придържаше към неутралитет – той си знае защо.
Човек като него в никакъв случай не би могъл да бъде страхливец.
Тоест, причината явно е другаде. Би било наивно да подозираме, че е политическа неопитност. Край Радев има достатъчно хора, които компенсират тази неопитност, защото са врели и кипели в политическите игри. Те със сигурност знаят за съществуването на Борисов и на Пеевски поне от 20 години. Тогава Радев си е правил лупинги в небето, без да му дреме за политиката, но същите тези президентски съветници са имали поглед върху нещата.
- Advertisement -
Ако трябва да бъдем коректни и да върнем лентата малко назад, точно в края на първата си година като държавен глава Радев попита Борисов има ли бизнес с Пеевски. Освен словесни престрелки друго не последва. И сега, както и тогава, Борисов си управлява. Дори се готви и още да управлява. Борисов действително си плаче за фигура, която да се изправи срещу него. От три мандата си плаче. Радев може да бъде тази фигура. Можеше да бъде още преди три години. Не че днес е късно – за битка с мафията никога не е късно, стига тя да е въплътена в действия, а не само в изявления.
Последната година от мандата на Радев ще покаже дали той може да стане истинска алтернатива на Борисов или ще си остане просто негов опонент.
Политическите му изяви, колкото и да дават повод за критика, са по-скоро обещаващи. И е малко вероятно Радев да се откаже от по-нататъшна битка. Дали като кандидат за президент втори мандат или като лидер на политическа сила – отговорът ще бъде по-ясен след парламентарните избори.
Ако реши да уплътни политически петата си президентска година, Радев има доста възможности. Правомощията на президента може и да са ограничени, но все пак има инструменти, с които може да постига целите си. Така, както свика КСНС за „Апартаментгейт“, така може да го свиква и по други подобни поводи – скандали и разкрития има всеки ден. Така, както обяви, че у нас има мафия, така може да изиска осветяване на мафиотските структури. Така, както свика КСНС за корупцията, може да го прави, докато се постигне някакъв резултат. Разбира се, може и да влияе върху политическите процеси.
Последните консултации за парламентарните избори бяха отлично използван инструмент в това отношение.
Стратегическият съвет към президента също е добър инструмент. Тоест, би могъл да бъде, ако работеше по-активно. С днешна дата Радев като че ли има малко по-големи шансове да бъде алтернатива на Борисов, а не просто опонент, както беше доскоро. Това е трудна задача. Не само заради ограничените правомощия на държавния глава, но и заради всеобщата бруталност на политическите нрави у нас. На тази бруталност обаче първо трябва да се противопостави обществото.
В този смисъл парламентарните избори ще бъдат една добра репетиция за президентските.
Автор: Евелина Гечева
Източник: Actualno.com
- Advertisement -
