- Advertisement -
След като в продължение на седмици напрежението около недостига на ваксини срещу Ковид-19 в Европа се покачваше, накрая се стигна до открит сблъсък.
Европейската комисия премина в открита атака срещу фармацевтичната компания „АстраЗенека“, но така и не успя да я накара да поеме ангажимент да предотврати масивния недостиг на нейни ваксини –
75 милиона дози по-малко
от предвиденото за първото тримесечие на годината.
„Съжаляваме за продължаващата липса на яснота по графика за доставка и искаме ясен план от „АстраЗенека“ за бързата доставка на резервираните от нас количества ваксини“, заяви еврокомисарят по здравеопазването Стела Кириакидис след среща в сряда вечерта (27 януари) с директора на „АстраЗенека“ Паскал Сорио.
Кириакидис поиска ЕК да работи с компанията с цел „намиране на изход и бързо доставяне на ваксини на гражданите на ЕС“. Думите й обаче не прозвучаха убедително, след като същия ден Брюксел заплаши „АстраЗенека“ с правни действия, повдигна въпроса за налагане на ограничения върху износа на ваксини и обвини Сорио и компанията му, че не изпълняват „договорните си, обществени и морални задължения“ .
Неуспехът да се договорят конкретни стъпки с компанията със сигурност ще засили напрежението сред 27-те държави членки, чиито лидери трябва да обяснят на съгражданите си
защо ЕС изостава
във ваксинирането след Израел и Великобритания.
Особено високо е напрежението във връзка с Обединеното кралство, където е базирана „АстраЗенека“ и където компанията произвежда ваксини в два завода, както изглежда – с пълен капацитет. В момента на Острова получават всички очаквани количества от двата завода, след като първоначално имаше затруднения с доставките от предприятията на компанията в Нидерландия и Германия.
В интервю за италианския „Република“ от вторник (26 февруари) Сорио обвини ЕС, че е сключил договорите за разработените съвместно с Оксфордския университет ваксини три месеца по-късно от британското правителство, така че в Лондон с право разчитали произведените на британска територия ваксини да останат там.
В отговор Кириакидис директно обвини „АстраЗенека“ в нарушаване на договорните си задължения и поиска компанията да свърши всичко необходимо, включително да пренасочи произведени на Острова ваксини, към Континента. „Великобритания няма право да настоява за приоритет над произведените на нейна територия ваксини“, заяви тя и отсече: „Принципът „Първи дошъл, първи обслужен“ може и да важи за
кварталните месарници,
но не и в договори и в никакъв случай в нашия договор“.
Британският премиер Борис Джонсън ясно показа, че не смята да се намесва в спора. Но… даде да се разбере, че не възнамерява да помага на Брюксел в трудния момент. „Уверени сме за нашите доставки и в сключените от нас договори“, обяви той. А повод европейските затруднения заяви, че „това“ бил проблем между „нашите приятели в ЕС и „АстраЗенека“.
А на Острова са доволни от „Астра Зенека“
- Advertisement -
Големият препъникамък е, че ЕС на практика няма лостове за влияние над компанията, въпреки че й е предоставил 336 млн. евро, за да й помогне да разработи продукта си и да го произведе в достатъчни количества още преди официалното му разрешаване от Европейската агенция по лекарствата.
Значителна част от тази сума още не е предадена на „АстраЗенека“, а и европейски представители вече споменаха, че Брюксел може да си поиска обратно вече предоставените пари. Това обаче ще е
слаба утеха,
тъй като в момента европейските правителства и граждани очакват не друго, а ваксини. А изглежда, че Брюксел не може да направи кой знае какво в дадения момент, за да осигури повече дози.
Представители на Еврокомисията признаха, че евентуални съдебни дела ще отнемат години. „Фокусът на вниманието ни е изпълнението на договора сега, защото ваксините са ни нужни сега, не след две години“, посочиха те.
Междувременно председателят на комисията по здравеопазване на Европейския парламент Паскал Канфен изяви намерение да извика на изслушване ръководителите на „АстраЗенека“, „Пфайзер“ и „Модерна“.
ЕС планира да наложи и допълнителен
контрол над износа
с цел установяване колко точно ваксини се произвеждат на територията му и къде възнамеряват да ги изпращат производителите им. Прекаленото втвърдяване в тази посока обаче може да доведе и до негативни ефекти.
Лидери на страни от други части на света – като южноафриканския президент Сирил Рамафоса, вече обвиняват ЕС и богатите страни, че презапасяват с ваксини и спират достъпа до тях на развиващите се страни. Има и други партньори и съюзници на ЕС като например Канада, които в някаква степен също разчитат на произведени в ЕС ваксини.
Вместо поне малко да се стреснат, от „АстраЗенека“ просто повториха изявленията си, че ще доставят ваксини „възможно най-скоро“. Компанията, която има производствени мощности в целия свят, не прояви загриженост и от евентуалните ограничения на износа й от територията на ЕС. И докато от Комисията си служат с остра риторика и осъдителни термини за поведението й, компанията поддържа вежлив тон, сякаш става дума за някакви дребни неуредици, заради които не бива да си разваляме доброто настроение.
В усилията си да излезе от трудната ситуация Еврокомисията пък показа, че е готова
да обърне на 180 градуса
позиции, на които до неотдавна държеше. След като в продължение на месеци от Брюксел настояваха, че поверителността е абсолютно необходима за успешното сключване на договори за доставки на ваксини, сега заявиха, че искат да направят договора с „АстраЗенека“ публичен, като по този начин ще докажат, че твърденията на ръководителите й са обслужването на Великобритания с предимство са безпочвени.
Представители на Комисията също признаха, че са подписали договорите с „АстраЗенека“ за производство на ваксини на европейска територия с конкретната цел да бъдат избегнати ограниченията върху износа, наложени от бившия американски президент Доналд Тръмп. Сега обаче самата Европа се оказа в позицията да налага ограничения. Но както е ясно на всички – в момента нищо друго няма значение освен ваксините, само да ги има. А обявената цел за ваксиниране на 70% от населението на съюза до лятото изглежда все по-химерна.
Автор: Иван Гуляшки
Източник: „Банкеръ“
- Advertisement -
