Ваклите агнета с нисък коефициент на полезно действие ли ще съставят отново бъдещия Парламент?

Имаше и ще продължава да има спорове – за броят на депутатите в парламента. Против намаляването им има една теоретично правилна идея. Че колкото по-малко са, толкова повече намалява пълнокръвното представяне както на определени райони, така и на определени професии: за да функционира добре една парламентарнa демокрация, тя трябва да включва разнообразни фигури с различни експертизи и различен ъгъл на мислене и компeтенции. 

Но това е само на теория. Скоро ще завърши цикълът на поредния парламент, който функционираше така: 1/4 от депутати, които спорят, разменят мнения, сблъскват аргументи, къде смислени, къде не, и 3/4 фикусоподобна мълчалива маса, която взема думата толкова рядко, че ако това бяха ученици, то родителските срещи неловко щяха да захващат темата дали все пак детето е добре и може ли да му се помогне с нещо. 

Българският парламент от години насам си спестява една срамна статистика: кои депутати колко пъти са вземали думата, колко проектозакони са внесли, как са участвали в парламентарната дейност в последните четири години, какъв е ефектът от приети по техни предложения закони. Тази статистика би била твърде потискаща – мълчанието на ваклите агнета, които са допринесли с толкова нисък коефициент на полезно действие, че в почти всяка друга обществена сфера отдавна щяха да са декласирани. 

Наскоро проф. Иво Христов от БСП публикува отчет на работата си на народен представител. Прозрачен и ясен, включващ всичко, което е свършил за собствените си избиратели, защото такъв отчет е дълг само и единствено към тях. Такива отчети по правило се избягват и крият, а депутатите, които в последните 30 години са правили това, са критично малко. Причината е ясна: никой не иска черно на бяло да лъсне явният минимализъм, на който са е отдал за изумително дълго време. Това, което направи Иво Христов, трябва да бъде направено от всеки депутат. А ако на някого, разбираемо, му липсва самоинициатива, самият парламент публично да докладва за участието или липсата на такова. 

В противен случай, оставаме с обратното впечатление. То е, че повечето депутати принадлежат към интериорния дизайн на парламента, отколкото към неговата истинска роля. И когато Караянчева дарява „стари килими и календари“ може спокойно да дарява и износени, невпечатлителни депутати. Опитайте се да преброите колко депутати от 44-ото Народно събрание знаете по име и са оставяли някакво впечатление във вас, както Христов.   Ако не можете да се сетите за повече от 10, проблемът не е във вас.  

  Автор: Георги Петров

Източник: Actualno.com