Родни абсурди: Две петилетки размотаване за справедлива такса смет

Принципът „замърсителят плаща“ беше приет в ЗМДТ в края на 2017 г. Оттогава до днес практическото му прилагане беше отлагано неколкократно

Две петилетки усилено мъдруване май няма да стигнат, за да се направи едно просто нещо, отдавна факт в белите държави – такса смет да се определя на принципа „Замърсителят плаща”. Скоростта и обратите, с които се движи решението на този проблем, може да се конкурира само със „статегията” за АЕЦ Белене.

От 2013 г. насам ГЕРБ се опитва да въведе нова формула за определяне на такса смет според количеството изхвърлен отпадък, а не според данъчната оценка на имота, каквато е масовата практика в момента. Оттогава насам обаче мярката непрекъснато се отлага. Дълги години отне самото ѝ гласуване в парламента, а впоследствие започнаха поредица от отлагания на влизането в сила на текстовете. Първоначално тя трябваше да заработи от 1 януари 2019 г., но тъй като общините поискаха още време,  депутатите я отложиха за началото на 2020 г, тоест след местните избори през 2019 г.

В края на 2018 г. обаче бе решено да се изчака и националното преброяване през 2021 г., както и редовните парламентарни избори същата година. Така, в закона бе записано  навата формула да влезе в сила от 1 януари 2022 г.

Преброяването обаче се отлага заради пандемията и общините намериха в това железно основание да отложат за пореден път срока.

Асоциация на организациите на българските работодатели (АОБР) обаче категорично възрази срещу предложенията на Националното сдружение на общините в Република България за поредно отлагане на прилагането на новата основа за определяне на тасса битови отпазъци. Позицията им бе изпратенa днес до председателя на Комисията по бюджет и финанси при 44-то Народно събрание Менда Стоянова.

„Според нас такса битови отпадъци трябва да бъде обвързана с данните от преброяването и прилагането ѝ на базата на количеството изхвърлен отпадък да стартира в срок от 12-18 месеца след излизането на доклада от преброяването“, заяви преди дни изпълнителният директор на сдружението Силвия Георгиева. Тя уточни, че общините вече се готвят за промяната и най-вероятно необходимата наредба ще бъде приета в срок, но влизането в сила на начина на определянето на таксата трябвало да се отложи.

Промяната предвижда такса смет да се определя по избор на общината според три бази – индивидуално измерено количество отпадък за имота (включително чрез покупката на торби), количество битов отпадък за имота (определено според броя и вместимостта на съдовете за събиране на боклука и честотата на тяхното транспортиране) или броя ползватели на услугата в имота.

Общините много държат на обвързване с преброяването на населението най-вероятно, защото отново смятат да се измъкнат от изчисляването на количеството отпадък и да определят таксата според броя на ползвателите в имота. Това е най-лесният за администриране вариант.

Другото притеснение на местната власт е, че новата формула драматично ще завиши таксата на голяма част от домакинствата за сметка на бизнеса, който в момента поема основната тежест на плащанията за събирането, извозването и третирането на сметта. Смята се, че в момента бизнесът генерира около 30% от отпадъка, но за негова сметка са 70% от постъпленията от таксата. След въвеждането на новата формула се очаква съотношението да се преобърне, което да доведе до поевтиняване на таксата за бизнеса и поскъпване за гражданите.

Независимо от всички останали фактори, дори и да беше проведено в срок преброяването на населението, резултатите от него биха могли да бъдат ползвани не по-рано от 12 месеца след приключването му, след средата на 2022 г., пише в писмото. Очевидно е, че предвид изключително интензивната вътрешна и външна мобилност на населението, валидността на получените данни е изключително кратка и вероятно не надхвърля повече от един-два месеца. Поради тези причини данните не могат да бъдат използвани по адекватен начин от общинските съвети при вземане на решения за определяне на основата и размера на такса битови отпадъци (ТБО) до следващото преброяване, т.е. след 10 г., в съответствие с действащите процедури в ЕС. Що се отнася до жилищния фонд като предмет на наблюдение при преброяването, тази информация няма практическо приложение за анализа и процедурата за определяне на ТБО.

Принципът „замърсителят плаща“ беше приет в ЗМДТ в края на 2017 г. Оттогава до днес практическото му прилагане беше отлагано неколкократно. Обсъжданото сега предложение на НСОРБ е за поредно отлагане, макар и с видоизменени мотиви. Очевидно е, че отлаганията са само средство за отмяна на справедливостта, прозрачността и контрола при събирането на ТБО, категоричнси са работодателите. Наясно сме, че винаги ще се намират претексти  за оправдания за несвършена работа, но целта на прилагането на „замърсителят плаща“ е точно обратната – работата да бъде извършена и то по най-ясния и справедлив начин, който се практикува във всички развити страни. Категорично се противопоставяме на манипулативното твърдение от страна на НСОРБ, „че новата формула драстично ще завиши таксата на голяма част от домакинствата за сметка на бизнеса, който в момента поема основната тежест на плащанията“. С въвеждането на принципа „замърсителят плаща“ всички физически и юридически лица ще бъдат стимулирани да събират разделно отпадъците, а това ще намали както количеството, така и дължимия размер на таксата за битови отпадъци.

Автор: Чавдар Цолов

Източник: „Банкеръ“