Полската алпинистка със Скатов под К2: Съдбата прати знаци, че ще се случи нещо ужасно

0

- Advertisement -

В неделя България се прости с алпиниста Атанас Скатов, който на 5 февруари загина при слизане от лагер 3 след неуспешен опит за зимно изкачване на К2 (8 611 м) в планината Каракорум. Бившата полска лекоатлетка Магдалена Гожковска, която от три години е активна алпинистка, заедно с българина беше част от 19-членната международна експедиция за атаката на К2 в началото на този месец.

„Мач Телеграф“ я потърси за интервю, в което полякинята говори откровено за спомените си от Атанас Скатов, за нечовешките условия в планината Каракорум и за разигралата се там трагедия.

 Откога се познавате с Атанас Скатов?

Атанас Скатов, снимка: „Монитор“

– Запознахме се през септември 2019 в в столицата на Непал – Катманду. Той отиваше за Даулагири, аз – за Манаслу. Сегашната експедиция за зимно изкачване на К2 ни беше първата съвместна и както се оказа по-късно, за съжаление, и последната…

– Преди да разпънете палатки в базовия лагер под К2 (5 000 м), къде беше сбирката за тази експедиция?

– В пакистанския град Скарду. Там летището е на 2 230 метра надморска височина и е последното, на което кацат самолети в близост до целта ни – връх К2. На 18 декември излетях от Варшава заедно с моя височинен фоторепортер Освалд Перейра първо за Доха, оттам на следващия ден за Исламабад и на 20 декември пристигнахме в Скарду. Там чакахме четири дни и през това време към нас се присъедини и останалата група алпинисти, в това число и Атанас. На 24 декември, Бъдни вечер, започнахме трекинга до базата. На повечето участници в експедицията агенцията, която организираше всичко, беше „Seven Summit Treks”. На трекинга имахме един директор по организацията, така че тръгнахме всички заедно.

– На 5 февруари Атанас Скатов успя да достигне до лагер 3 (7 350 м). Вие обаче заради здравословни проблеми трябваше да се откажете доста по-рано. Какво се случи?

– Моето участие в експедицията приключи три дни по-рано – на 2 февруари в лагер 1 (6 000 м). Сутринта в деня на тръгването с Освалд нагоре, настроението ми беше оптимистично. За съжаление, с височината положението рязко се промени. Започнах да повръщам всичко, включително вода, лекарства, да не говорим за храна. Пътят до лагер 1 при – 40 градуса за мен се превърна в истинска драма. Освен огромното изтощение, фарът ми спря да работи. Всичко това се случи в ледена зона с наклон от поне 50 градуса. Без да виждам нищо, трябваше да сменя оборудването в пълен мрак, без да съм сигурна дали избирам правилното въже… Знаех, че трябва да стигна до лагер 1 на всяка цена. Бях евакуирана с военен хеликоптер обратно в Скарду. Това сложи и край на мечтата ми тази зима да изкача К2.

 Атанас Скатов също имаше подобни здравословни проблеми. Беше приемал антибиотици.

– Да, знам, че и той като мен имаше стомашно-чревно разстройство, толкова силно, че и при него беше съпроводено с повръщане. Може би една и съща бактерия ни навреди и на двамата… Пък и не само на нас. В началото и други хора от групата имаха подобни проблеми.

 Каква е причината според вас? Може ли някой умишлено да ви е навредил?

– Санитарните условия бяха далеч от изискванията. Все пак от 24 декември живеехме на 5 000 м височина, където няма вода и за да пиеш, трябва да си разбиеш парче от ледника. Ограничено беше също така количеството газ, на която се готви, така че смятам, че натравяния в такива условия, са абсолютно нормални. Не бих искала да хвърлям вина върху някого и никого не подозирам за нищо.

– Колко човека наброяваше цялата група?

Снимка: „Монитор“

– Не знам точно. Но алпинистите бяха 19 човека плюс няколко шерпи.

 Кой тръгна първи към К2 – вие или Атанас?

– Ние с фотографа и шерпата ни. Нашите планове за щурма на върха бяха по-различни. Ние спахме в лагер 1 (6 070 м), а Атанас веднага продължи към лагер 2 (6 760 м). Имаше оставени някакви неща там. Всеки самостоятелно планираше акцията си по изкачването към К2. Трябва да подчертая обаче, че българинът беше невероятно добре подготвен.

– Трагедията с Наско се случи на 5 февруари. Вие как разбрахте?

– Нашият офицер за връзка ми написа на WhatsApp: „Магда, Атанас не е жив, паднал e“. Аз автоматично проверих GPS-а му и на него видях това падане… Просто не можех да повярвам, че това е истинa! Не бях в състояние да повярвам… Пак погледнах GPS-а. Да, беше падане – няколкостотин метра, може би даже 2 км, защото такова е разстоянието между лагер 3 и високия базов лагер, където после Наско е намерен. Такова падане няма как да преживее човек…

Същият ден – 5 февруари написах в социалните мрежи: „Много бих искала да напиша положителна информация. За съжаление, К2 е безмилостен. Днес си отиде поредният невероятен човек – Атанас Скатов от България. Падна от лагер 3 до ABC. Повече от 2 км надолу… Много позитивна и усмихната личност и така ще го запомним. Реализираше проект по изкачване на всички осемхилядници като веган. Имаше в сметката си десет.“

– Всъщност, кога видяхте българина за последен път?

– Видях го в лагер 1 на 3 февруари. Сутринта, когато се събудих там след силни болки в корема, отворих палатката и видях как Атанас със своя шерпа Лакпа Денди достигат лагер 1. Беше около 10 ч. сутринта, което означаваше, че имат много добро темпо, а Атанас е много силен и кондиционно отлично подготвен.

– Сега всички твърдят, че Наско е бил изключително позитивен и добър човек, готов да помогне на всекиго. И вие ли останахте с такива впечатления от него?

- Advertisement -

– То е ясно, че след смъртта на някого се говорят само хубави неща. Жалкото е, че докато сме живи, хейтърите нямат почивка… Аз лично много го харесвах и обичах, въпреки че никога не сме били в особено близки приятелски отношения. Много пъти сме си говорили и още тогава разбрах, че той наистина е такъв човек, какъвто го описват сега след трагедията. Винаги беше готов да помогне на всеки. Бях забравила да си купя нещо за експедицията и го помолих да ми купи на летището като пристигне. И той разбира се, не забрави… Винаги можех да разчитам на него. Искрено мога да кажа за Атанас, че беше човек с голяма и добра позитивна енергия. В базата под К2 водеше занимания по йога. Ще го помня винаги с най-добри чувства. Атанас си имаше своите убеждения. Всички знаем, че беше веган. Имаше си принципи и се придържаше към тях. Именно затова го уважавахме.

– Първата версия, която се появи у нас, е, че Скатов е паднал при слизането си от лагер 3 заради скъсано въже. Така е записано и като причина за смъртта в официалните документи, които бяха получени в България. Вашият коментар?

– Трудно е да коментирам след като не съм била свидетел. Само хора, които са били на мястото и са видели падането, могат да кажат какво точно се е случило и каква е истината. Аз самата чух две версии. Едната е, че Атанас въобще не се е закачил към правилното въже и се е разсеял. Мислел е, че се е закачил и затова е паднал. Това чух в началото – че е негова грешка. Просто се е разсеял за миг… И това може да е правдоподобна версия. Другата версия е, че въжето се е скъсало. Не знам дали това е истинската версия, защото има запис от момента на падането, когато Атанас е с включена камера. Той е стоял, паднал е и това не пасва съвсем на версията за скъсано въже. Би трябвало много да го натовари това въже и да е в акция, за да го скъса. Ситуацията по скоро е близка до вероятността той просто да се е разсеял. Разбира се, това са само мои предположения. Най-добре е да попитате шерпата Лакпа Денди, който в този фатален миг е бил там и е видял всичко със собствените си очи. Само той знае истината.

– Последният, който е видял българина жив на лагер 3, е гръцкият алпинист Антониос Сикарис. Той твърди, че Атанас е имал лоши предчувствия.

– О, Атанас имаше лоши предчувствия още в базата. Скоро след смъртта на Серхи Минготе се запали и изгоря наполовина палатката, която ни служеше за столова. Тогава българинът каза, че това е много лош знак, който не предвещава нищо добро. Не знам в каква физическа форма е бил в момента на трагедията, но не е преспал нормално нощта в лагер 3. Липсата на регенерация е огромен минус. Всъщност, трябва категорично да се каже, че при условията, които той и другите с него са заварили там, едва ли при слизането си е бил в някаква изключителна кондиция.

Снимка: „Монитор“

– Разбра се, че на лагер 3 е имало около 20 човека и само 3 двуместни палатки. За никаква почивка не може и дума да става… Чия е вината?

– В една палатка е трябвало да има по двама човека, а в действителност е имало по седем. В такива условия дори не можеш да си смениш чорапите, камо ли да свариш вода и да пиеш чай… Стигнало се е дотам някои да молят да бъдат допуснати вътре, за да не замръзнат и умрат навън при -40 градуса…. А такава ситуация се е създала заради някакво огромно недоразумение, свързано именно с тези палатки. Истината е, че нужният брой палатки е трябвало да бъде наличен на лагер 3, а въобще не е било така. Дали това е вина на агенцията, на шерпите или на катерачите, защото някой е трябвало да ги занесе, а не ги е занесъл, трудно е да кажа сега, защото мен ме е нямало там тогава. Просто една дезорганизация! Повече от ясно е, че никой не е помислил предварително за това. И поради тази причина не е трябвало да има атака на върха и повечето от хората решават да се върнат. Между тях е и Атанас.

– В интервю за българска телевизия сестрата на Скатов – Нели Димитрова твърди, че се правят опити да се прикрие истината за смъртта на брат ѝ от страна на агенцията-организатор „Seven Summit Treks”. Твърди, че Наско е бил изключително добре подготвен и че не е възможно той да е сгрешил.

– Съгласна съм, но може да си в добра кондиция и настроение и да направиш грешка. Всеки може да я направи във всеки момент. Достатъчно е за секунда да загубиш концентрация, да не се закачиш за правилното въже и това създава опасност от падане. Не знам в какво състояние са били на това място въжетата, защото аз не стигнах до тази височина, на която е бил Атанас. Пак казвам, най-много знае спътникът му Лакпа Денди. Това е човекът, който трябва да каже истината без да лъже. А що се отнася до писанията от страна на агенцията, че навсякъде въжетата са били нови, това абсолютно не е истина! Тази година на К2 новите въжета бяха около 20 процента от всичките. Всеки от нас имаше в договора си с агенцията точка, че ще има парапети по целия път към К2, но в действителност не беше така. Това е факт, който е доказан от моята фирма. В планината Каракорум нямаше парапети с нови въжета. И това е голям пропуск от страна на агенцията „Seven Summit Treks”, защото този пропуск в оборудването пряко застрашаваше живота ни. В същото време дали Атанас е загинал заради своя грешка или скъсано въже, аз не знам. И двете версии са възможни.

– Истината някога ще излезе ли наяве?

– Само шерпата Лакпа Денди знае каква е истинската причина за смъртта на Атанас. Защото той е видял цялата ситуация. Ако въжето е било скъсано, той е видял това. В същото време след това други катерачи се върнаха по същия път и казаха, че никъде не са видели скъсано въже. Аз мога да говоря единствено за собствените си предположения и те са, че това е било грешка на Наско и той не се е закачил на въжето. Струва ми се, че официалната версия в документите, получени в България, е взета от информацията, която агенцията „Seven Summit Treks” публикува на страницата си във Фейсбук.

– А ако вие нямахте здравословни проблеми, щяхте ли да продължите към следващите лагери по пътя към К2?

– Ако бях здрава и бях достигнала до лагер 3, както Наско, и бях попаднала в тази ситуация с 20 човека и липса на палатки, вероятно също щях да реша да се върна. Мисля, че болестта много ми помогна и ме предпази от трагедия, ако мога така да се изразя… Затова смятам, че в моя случай много добре стана, че се разболях.

– Знак на съдбата ли беше?

– Сигурно. Видях и други знаци – термосът ми спря да работи, лампата на челото ми се повреди… Аз съм много чувствителна на такива сигнали и не ги подцених, още повече в такава смъртоносна планина като Каракорум. За зимно изкачване едва ли пак някога ще се върна там, но може би някога през лятото… Сега искам да си почина, да събера сили и енергия. Не съм планирала следваща експедиция. Но знам, че един ден бих искала да се върна в Хималаите.

– Благодаря за емоционалния разговор. Пожелавам ви да се стремите към върховете, но не на всяка цена, така както казваше Скатов.

– Изпращам на всички в България много положителна енергия, защото Атанас беше пълен с наистина позитивна енергия и не би искал някой сега да плаче. Нека да си спомняме само с мили чувства за този много усмихнат и необикновен човек!

ТАНЯ ВАСИЛЕВА, кореспондент на „Мач Телеграф“ във Варшава

ВИЗИТКА

МАГДАЛЕНА ГОЖКОВСКА. Родена е на 30 април 1992 г. в Битом (Полша). Полска лекоатлетка, спринтьорка, национална състезателка. Клубове: MKС-MOСM Битом (2006–2011). AKС Хожув (2012–2016)

Успехи: сребърен медал от европейското първенство за юноши (Талин 2011) (щафета 4х400м), златен медал от европейското първенство за младежи (Тампере 2013) (щафета 4х400 м), сребърен медал от световното първенство в зала (Портланд 2016) (щафета 4х400 м)

През 2012 г участва в летните олимпийски игри в Лондон (резерва в щафетата 4х400 м). След завършване на лекоатлетическата си кариера става алпинистка и хималаистка. Досега е изкачила върховете Монблан, Аконкагуа, Килиманджаро, Манаслу. Магдалена Гожковска е най-младата полякиня, която изкачва Еверест (17 май 2018 г.), когато е на 26 години и 17 дни. На 18 май 2019 г. е първата полякиня, достигнала Макалу без помощта на кислород.

Източник: „Мач Телеграф“/ в. „Монитор“

Прегледана: 15779

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече