Резултатът: АКФ алармира за още нарушения при поръчки за джипове от МВР

0

- Advertisement -

Занижени критерии и сериозни индикатори за нарушения по Закона за обществените поръчки има и в двете обществени поръчки за купуване на автомобили от 2017 г. по пакет “Спешна помощ” от ЕК за опазване на границите на Европейския Съюз (ЕС). Това обявиха от Антикорупционния фонд в съобщение до медиите след цялостен преглед на документацията по поръчките за автомобили с повишена проходимост.

Става дума както за поръчката от 02.03.2017 г. за закупуване на 290 автомобила с повишена проходимост за нуждите на полицията, разследвана от ОЛАФ, така и за обявената веднага след нея на 27.03.2017 г. друга обществена поръчка за общо 121 автомобила с повишена проходимост.

От Фонда припомнят, че общо по спешната финансова помощ от ЕК от 2016 – 2017 г. са закупени 420 автомобила с повишена проходимост на обща стойност над 23 млн. лева. “Въпреки че в последните дни общественото внимание се насочва основно към проверяваната от ОЛАФ обществена поръчка, нашият анализ на документацията показва индикатори за нередности и в друга подобна обществена поръчка за автомобили за МВР”, коментират от правния екип на АКФ. Юридическият преглед на публичната документация, която включва споразумението между МВР и ЕК (с отчетите и измененията по него, бел. ред.) и публикуваната от МВР информация за проведени по споразумението обществени поръчки, показват сериозни проблеми, неясноти и индикатори за нарушения.

Неясна терминология в споразумението между ЕК и МВР Споразумението между МВР и ЕК (по т. нар. „Спешна помощ“) е подписано само на английски език. В две точки в споразумението са договорени доставка на общо 420 “all-terrain vehicles” (англ. „автомобил за всякакъв терен“, бел. ред.), от които 350 за нуждите на полицейските управления в граничните райони и 70 за гранична полиция. Единствено за тези 70 има записани минимални технически изисквания, характерни за високопроходими автомобили – минимум 2000 кубически сантиметра мощност на двигателя, задвижване 4х4 и блокаж на диференциал.

Тъй като съобщението на ОЛАФ изрично споменава нарушения на подписаното споразумение при последващото провеждане на обществените поръчки, терминологията в случая може да се окаже изключително важна. Използваният в споразумението термин “all-terrain vehicle” не отговаря на директивите и регламентите на ЕК по категоризация на автомобилите, където верният термин на английски език e “off-road vehicle”, преведено в българската версия на актовете на ЕК като “автомобил с повишена проходимост”.

Въпреки този неточен термин в споразумението, от цялостния му текст става ясно, че се договаря обновяване на парка на МВР точно от автомобили с повишена проходимост (дава се текуща статистика на наличните в МВР такива автомобили марка “Лада” и “Ленд Ровър” по модели и година на производство). Този извод може да се направи и от договорената сума, която би била необходима за закупуване на именно на автомобили с повишена проходимост. Категоричният извод обаче е, че в споразумението с ЕК липсват специфични параметри и изрични условия за това какви автомобили следва да се закупят (с изключение на 70-те за Гранична полиция), както и няма препратки към референтни нормативни актове.

Липсва и изрично условие за най-късна дата на производство, което да изключи доставка на „залежали автомобили“, както е изрично идентифицирано като проблем на процедурата в прессъобщението на ОЛАФ по разследването. Несъответствие между наименование и спецификации в обществените поръчки Въпреки терминологичната неяснота, при обявяване и на двете обществени поръчки от март 2017 година, те съдържат в заглавието си и в заглавието на обособените позиции точното законово определение “автомобил с повишена проходимост”.

В европейското право дефиницията за тези автомобили е дадена в Директива 2007/46/ЕО от 5 септември 2007 година с наименование “За създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства”.

Дефиницията за “автомобил с повишена проходимост” там е следната: 4.1. Превозните средства от категория N1 с максимална маса, ненадвишаваща два тона, и превозни средства от категория М1 се приемат за моторни превозни средства с повишена проходимост, ако имат: – най-малко една предна ос и най-малко една задна ос, проектирани да бъдат задвижвани едновременно, включително превозни средства, при които задвижването на една от осите може да бъде изключено, – най-малко блокаж на един диференциал или най-малко един механизъм, имащ подобен ефект, и ако могат да изкачват 30 % наклон без ремаркета.

Освен това те трябва да отговарят най-малко на пет от следните шест изисквания:

— предният ъгъл на проходимост трябва да бъде най-малко 25 градуса,

— задният ъгъл на проходимост трябва да бъде най-малко 20 градуса, — ъгълът на надлъжна проходимост трябва да бъде най-малко 20 градуса,

— просветът до земята под предната ос трябва да бъде най-малко 180 mm,

— просветът до земята под задната ос трябва да бъде най-малко 180 mm,

— просветът между осите трябва да бъде най-малко 200 mm.”

Въпреки това обаче, две от общо четирите позиции на двете обществени поръчки не отговарят на посочените спецификации и изисквания. Също както и в споразумението, и в обявените от МВР обществени поръчки няма специални условия за най-късна дата на производство на автомобилите, което да изключи доставка на „залежали автомобили“. Сериозно разминаване между прогнозна и реално постигната цена

- Advertisement -

Сериозно разминаване между прогнозна и реално постигната цена

Прегледът на документацията показва сериозно разминаване между обявената стойност по позиция 1 на първата поръчка от март 2017 г. – малко над 28 млн. лева без ДДС – и постигнатата цена по крайния договор, публикуван на сайта на МВР, от малко под 12 млн. лв. без ДДС. “Драстичното разминаване от близо 60% от прогнозната цена е индикатор, че някъде по веригата от Брюксел до подаването на офертите в МВР се е получило сериозно разминаване между спецификациите за автомобилите и предвидения за тях бюджет”, коментират от юридическия екип на АКФ. Тоест, волята на финансиращата страна (ЕК) за това какъв тип автомобили следва да се закупят е ясна, съответно и необходимият за целта бюджет за точно такъв клас автомобил е бил осигурен.

“Икономията” от близо 16 милиона лева няма как да е останала незабелязана от ръководството на МВР, стартирало поръчките, нито от ръководството, което е подписало договорите, което подлага под съмнение техните изказвания за незнание по въпроса за закупените по-нисък клас автомобили.

Значителното разминаване между прогнозна и постигната цена в една обществена поръчка е класически индикатор за нередност, който има нужда от детайлен одит, а такъв не е направен. Възложена доставка на участник с нулев опит и без посочване на модел и марка автомобил Прегледът на документацията показва, че първата позиция по втората обществена поръчка от 27 март 2017 г. за 51 автомобила се печели от участник без никаква история в бранша (това е фирма, специализирана в доставки на банков софтуер). При нормална (а не “спешна”) обществена поръчка такъв участник трудно би спечелил, но в случая МВР е пропуснало да запише иначе традиционното за подобни търгове изискване за опит в предходни доставки на подобни автомобили.

Още един индикатор за потенциално нарушение е, че цената на доставените автомобили е значително по-висока от сходна по параметри поръчка на Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ), проведена същата година.

Отделно, в цялата комуникация между МВР и фирмата-победител по тази позиция по процедурата и в подписания договор не се дават никакви данни за това какви марки и модели ще бъдат доставени на МВР, а само се описват технически параметри и съответствието им с обявените параметри. “Рядко сме попадали на такава обществена поръчка, в която на практика доставчикът не казва нито каква марка автомобил ще достави, нито какъв модел”, коментират от АКФ.

Договорът за доставка на тези 51 автомобила е подписан на 14.02.2018 г. от Георги Балабанов, директор на Дирекция „Обществени поръчки“ на МВР – упълномощен с нарочна заповед от 16.08.2017 г. по процедурата от министър Валентин Радев и със съгласувателните подписи на още четирима представители на МВР, включително на гл. комисар Христо Терзийски (виж Приложения 3 и 4 към мейла) като директор на ГД “Национална полиция”.

От Антикорупционния фонд отправят и няколко въпроса, изпратени и до ръководството на ОЛАФ, като Actualno.com също ще следи ситуацията и ще търси отговори:

1. Кой и как е изготвил и утвърдил спецификациите за двете поръчки и позициите в тях, и съгласувани ли са те с крайните бенефициенти?

2. Имало ли е становища, възражения, или особени мнения от служителите на ГДНП и ГДГП в комисиите, утвърдили техническите спецификации и участвали в избора на изпълнител?

3. Имало ли е докладни до министър Валентин Радев или до ресорните заместник-министри от ГДНП, ГДГП, административния секретар на МВР, Дирекция „Международни проекти“ и Дирекция „Обществени поръчки“, в които те са били информирани за промяната на техническите спецификации по време на служебното правителство?

4. Ако Министър Радев или някой от ресорните заместник-министри е бил информиран за такива нередности, то защо МВР подписва окончателните договори за доставка на 290 + 51 автомобила, които не отговарят на споразумението с ЕК?

5. Защо през лятото на 2017 г., когато МВР получава 12-месечно удължение на крайния срок за усвояване на спешната помощ, министър Радев не се възползва от правомощията си по чл. 110 от ЗОП и не прекратява и не обявява отново обществената поръчка?

6. Информиран ли е бил екипът на ОЛАФ или Европейската комисия за промяна в техническите спецификации от служебното правителство на тези 290 + 51 автомобила, които не отговарят на духа на споразумението с ЕК? Има ли документална следа от това?

7. Проведен ли е тест за доставените автомобили, за да се сертифицира тяхната годност или негодност за критерий “висока проходимост” съгласно Наредба 60 от 2009 г. за одобряване типа на нови МПС?

8. “Виждаме голям обществен интерес, но и силно политизиране на темата в предизборната кампания“.

„Факт е, че с покупката на по-нисък клас автомобили не са защитени интересите нито на българските, нито на европейските граждани за надеждна охрана на външните граници на ЕС. Само след установяване на конкретните нарушения и след преглед на цялата свързана документация може да се спре спекулирането и бягането от отговорност, което виждаме в момента. Смятаме, че прозрачността е в интерес и на българските, и на европейските данъкоплатци”, коментират от правния екип на АКФ.

Източник: Actualno.com

Прегледана: 13690

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече