Политиката – между епидемията и икономическата криза

0

- Advertisement -

Чуваме все по-често, колко успешно българските власти се справят с епидемията и икономическата криза. На 4 януари 2021 премиерът Б. Борисов заяви„Ще минат месеци и ще се окаже, че България най-правилно е управлявала финансите, икономиката и здравните мерки по време на кризата“. Такова твърдение вероятно се основава на самопреценката на възможностите. Всеки, който в собствените си очи е дал всичко от себе си, очаква най-високо признание. Но това очевидно е субективно.

За една обективна оценка са необходими метод и критерии. Един такъв широко разпространен метод е „сравнителният анализ“ (comparative analysis).

Оценка на здравната политика

Сравнението по страни предполага наличие на отчети за 2020 и за периода 2015-2019 на най-общия критерий за ефективността на здравната политика – показателя за общата смъртност.

От реално отчетените починали лица в 2020 изваждаме „нормалния“ им брой, който изчисляваме с коефициента на общата смъртност умножен по броя на населението за 2019. Положителната разлика е броят на „извънредните смъртни случаи“ (excess deaths).

Според данните на НСИ в 2020 у нас са починали 123 728. Нормалният брой очакваме да е 107 478. Извънредните смъртни случаи са 15 980. Знае се, че от covid 19 са умрели 7 576. За останалите 8 404 няма обяснение. Крайният резултат е годишен коефициент на общата смъртност в 2020 от 17.8%0, докато в 2019 е 15.5%0. Още няма окончателни данни за всички страни, но наличните показват, че това сигурно ще бъде най-високата смъртност с най-високото нарастване за една година в света.

На този читател, който ще поиска потвърждение от независим източник, предлагам да отвори сайта1 на едно от най-авторитетните икономически списания

The Economist от 2.2.2021 потвърждава горните резултати в таблицата Excess deaths since country or city’s first 50 covid deaths. България е категорично на първо място по брой извънредни смъртни случаи на 100 000 население. Графиките на списанието за седмичната смъртност по страни показват още, че у нас необяснените извънредни смъртни случаи са изключително голям брой.

Списанието потвърждава първите оценките за България, макар да изчислява показателите за по-други периоди и да ползва за умалител средният брой починали седмично за периода 2015-2019 година. Това доказва, че българската здравна политика е допуснала най-висок коефициент на обща смъртност с най-бързо годишно покачване и най-висок дял извънредно починали лица, които не на необясними с епидемията от Covid 19.

Не е нужно да минат месеци, за да се направи заключението, че в 2020 година българските власти са управлявали най-неправилно здравните мерки по време на кризата.

- Advertisement -

Оценка на антикризисната икономическа политика

Тук сравнителен анализ може да се направи на база на зимната европейска икономическа прогноза на Европейската комисия2 за динамиката на БВП и на експресните оценки на НСИ. Преди резултата от сравнението – две пояснения:

  1. Девет страни с най-силно развит и най-пострадал туристически сектор очакват над -8.3% спад на БВП в 2020. Тяхната антикризисна политика не може да се сравнява наравно с българската. Противно на разпространеното в България убеждение, че сме туристическа страна, преди нас има 19 страни-членки на ЕС с по-голям брой нощувки на човек от населението3. По този критерий не можем да бъдем сред страните с развит туризъм. Тези най-засегнати страни следва да бъдат изключени от сравнението.
  2. Европейската комисия прогнозира -4.9% свиване на реалния БВП в България. Според експресната оценка на НСИ то е -4.2%. Прогнозата на БНБ от декември 2020 бе за -4.4% – много близко до отчетената. Данните не са окончателни и позволяват интерпретация. Споделям констатациите на БНБ, че отчетеното от НСИ нарастване на частното потребление за деветмесечието на 2020, което е със значителен дял в БВП у нас, „не съответства на развитието през периода в останалите държави от ЕС и се различава от наблюдаваната в исторически план зависимост спрямо алтернативни индикатори за доходите и разходите на домакинствата“.4

Добавям още един аргумент срещу това отчетено уникално за ЕС нарастване на българското потребление. За януари-септември БНБ отчита нарастване на депозитите на домакинствата с 2 507.8 млн. лева и на кредитите с 1 231.8 млн. лева. Балансът сочи ограничаване на домакинските парични разходи с 1 276.0 млн. лева. Затова очаквам действителният спад на БВП да бъде по-голям от експресната оценка на НСИ и по-близо до прогнозата на ЕК.

Сравнителният анализ показва следното класиране по темп на намаление на БВП:

Сред тези 18 страни България е на 8 позиция в класацията по най-неуспешна антикризисната политика. На по-лошата 7 позиция сме по загуба на темп в сравнение с 2018 година. Десет страни са се справили по-добре от нас с икономическата криза.

Както посочих по-горе, вероятно е българската антикризисна политика да е още по-близко до най-неуспешните. Следователно:

Няма основания да се твърди, че българските власти са управлявали най-добре икономиката. В най-добрия случай са се справили малко по-лошо от средното за европейските страни, с които има основания да бъдат сравнявани.

Още не са публикувани отчетите за прекомерни бюджетни дефицити на страните от ЕС. Затова не е възможно да се направи сравнителна оценка за управлението на българските финансови рискове от правителството. Може да се очаква, че бюджетната подкрепа за домакинствата и бизнеса у нас да е била сред най-ограничените в ЕС. И въпреки това не е била насочена към най-нуждаещите се, защото е довела през 2020 година до увеличаване на депозитите на домакинствата с 5 396.0 млн. лева, а не до нарастване на частното потребление и съответно до ограничаване на спада на БВП.

Автор: Иван Костов

Източник: Mediapool.bg

Прегледана: 12206

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече