Формации като „Отровното трио“, на Мая Манолова или на Слави Трифонов ще влязат в парламента само да „захлебят“, твърди Светльо Витков
Светослав Емилов Витков, още известен като Светльо Витков или Светльо от „Хиподил“, e вокалист на групите „Хиподил“ (1988 – 2006) и Светльо & The Legends, както и лидер на „Глас народен“. Роден е на 26 януари 1971 г. в София. Завършил е Софийската математическа гимназия, след което е следвал и завършил в УНСС – специалност „Икономика“.
Той даде специално интервю пред изданието „СЕГА“ във връзка с предизборната надпревара и политическите играчи през този сезон.
– Г-н Витков, обявихте, че „Глас народен“ ще се яви самостоятелно на изборите. Защо така ?
– Не мисля, че такова явяване е лошо. Напротив. Самостоятелното явяване на една партия на избори донякъде е доста смело. Нямаме самоцел непременно да влезем в парламента и на всяка цена. Един път направихме грешка и сега по-скоро я изправяме. Целта на формация, която се стреми да влезе в НС, би трябвало да бъде най-вече да образова избирателите. И не само своите избиратели, а всички. Да знаят какво се случва в държавата, какви са процесите, за да могат да направят правилния избор.
Всички говорят за промяна, че искаме да се промени моделът на управление, но всъщност конкретиката се губи в подобни фрази. Говори се ангро.
– Как смятате да ограмотите избирателя?
– Може би звучи смешно, но действително не е. Малко от хората имат реална представа какви са процесите в българската политика. Коя партия за какво се бори, историята й, какви са нейните кандидати, нейните членове и пр. Не се познава самият изборен процес, технологията. Ще дам пример – все едно един IT специалист да проведе разговор с дърводелец на база програмиране и социални мрежи. Нещата не са толкова прости, колкото изглеждат. Когато се говори за политика, трябва да се говори в конкретика. „Глас народен“ се стреми към това и ще бъде основната задача на партията.
Медиите имат силата да казват, да насочват мнението на обществото, но всъщност повърхностното мнение не е правилното. Много по-дълбоко трябва да се влезе в българската политика, за да може да се постигнат промените, които искат гражданите.
– Каква ще е кампанията в условията на пандемия? Няма да могат да се събират много хора на едно място и пр.
– Ами ще се събират на две места. Шегувам се. Ще бъде много трудна кампания, разбира се. Най-важният инструмент в случая ще бъдат медиите – телевизиите, радиата. Партиите, които нямат средства и които не влизат в социологията, нямат допуск до тях. Но за радост в XXI век имаме интернет и съответно социални мрежи, където можем да изпращаме своите послания, каузи, политики и да обясним за какво се борим, както и да водим смислени дискусии.
Вече 10 г. се занимавам с политика и за мен най-важен е личният разговор. Срещата с човека. Политиката не е само говорене по медиите и интернет. Личните срещи са най-важното, защото се виждате с другия очи в очи и той може да има една представа за теб от медиите, но когато се разговорим, се случва нещо съвсем различно. Вижда, че срещу него не стои образът, който е създаден, а реален човек с истински каузи.
– Как ще разсеете съмненията, че нямате шансове за парламента и се явявате само заради самото участие?
– Злобата и съмненията никога не могат да бъдат премахнати. Не искам да разсейвам нищо. Колебанието е един от инструментите в политиката – да се всее колебание, съмнение, за да не се гласува. Което е и най-големият проблем. Много хора – почти половината от гласоподавателите, не отиват до урната, а в същото време искаме някаква промяна. Тя не може да се случи така. Защото от 30 г. процентите на партиите на статуквото – ДПС и БСП, от 10 г. и ГЕРБ, са все едни. Колкото по-малко хора гласуват, тяхната сила става все по-голяма. Не може да има промяна, ако хората си стоят вкъщи и се надяват някой в трето лице единствено число да ги оправи. Който иска промяна, трябва целенасочено и постоянно да гласува. Дори и да се разочарова.
Големите партии ще искат да се гласува по-малко, за да бъдат по-силни и все да управляват.
– Казвате, че 10-ина година вече сте в политиката. Но не изпускате ли много възможности за промяната, за която говорите, като не участвате реално в политическия живот?
– В политиката, както и в атлетиката, има бегачи на къси разстояния, спринтьори и бегачи на дълги разстояния. Нашата цел са дългите разстояния. Не искаме да влезем в парламента на всяка цена с 4 процента. Влизайки в управлението, примерно с 4 или с 5%, сега ще го видим и Слави Трифонов, като влезе с над 10%, какво ще направи, нямаме сила да се противопоставим на статуквото на трите партии, за които говорих по-горе. 12 депутати, да речем, не могат да променят нищо. Могат да имат законодателна инициатива, но тя няма да се приеме.
Не смятам, че сме изпуснали времето. Бавно, постепенно и последователно с грешки в растежа ще постигнем целта си. А тя е, когато се формират достатъчно политически сили, но да са наистина различни и да работим с тях. Както виждам,българският избирател много бързо забравя. Забравя, че Мая Манолова беше защитник на правителството „Орешарски“, на Пеевски, когато го назначиха за шеф на ДАНС, и пр.
Не се променят хората с магическа пръчка. Един характер не се променя изведнъж на 180 градуса. Сега виждаме, че и Цветанов се опитва да ни се представи като нов. Някакъв политически театър, към който нормалният избирател би трябвало с погнуса да се обръща от такива проекти. Те имат само обслужваща функция, нямат идея за промяна. Тяхната цел е да влязат в парламента, да „захлебят“, както казва народът, и да се договорят. Реална промяна няма да има.
– Не е ли възможно с формации от типа на тази на Слави Трифонов да направите съюз и да започнете промяната, за която говорите?
– Чистоплътността е преди всичко. Не е възможна такава коалиция, защото Слави започна целенасочена клеветническа кампания срещу мен, срещу „Глас народен“. Дори когато постигнахме примирие, от формацията му се извиниха, след това продължиха по същия начин. Не е правилно да се държиш така към малките партии. Скачайте на големите, пичове! Скочете на ГЕРБ, на ДПС, на БСП!
В същото време виждаме, че „Има такъв народ“ нямат реална програма, която да е сериозна. Намаляването на субсидиите на 1 лев, електронно гласуване са общи популистки каузи. Нямат никаква стойност като промяна. Какво значи електронно гласуване?! Как ще бъде организирано, през какво ще се гласува, кой ще го контролира? Подобно гласуване може много по-лесно да се манипулира. Затова някои предложения не трябва да се хвърлят във въздуха, все едно, че гърмим с пушки като на Нова година. Не видях една конкретна политика, която хората на Трифонов да предложат. За мен формацията му е повторение на тази на Николай Бареков.
– Месеци наред гражданите, особено младите, бяха изключително активни. Имам предвид протестите срещу Борисов и Гешев, но някак тази енергия изчезна.
– Нашата трибуна е малка и затова не се чува достатъчно добре. Ще го кажа пак – политически фигури нямат място на граждански протести. Тези фигури, които се явяват там, имат една цел – да обяздят протеста и да акумулират гражданската енергия в гласуване. Просто казано – да си вдигнат процента на избори. Гражданският протест не трябва да бъде замърсяван от политически фигури. Присламчват се Мая Манолова, „Демократична България“. Пичове, ако имате политически цели, само крещенето на „Оставка“, „Оставка“ не е достатъчно. Какво решение предлагате?!
Протестите, които се случиха лятото, легитимираха едни фигури от близкото минало, които пренамазаха цвета си и сега са чисти и неопетнени. Няма как да стане! „Отровното трио“ казва: „Ние сме организатори на протеста“. Не може да бъдеш организатор на граждански протест. Като гражданин не искам да заставам на страната на Мая Манолова, нито на президента и пр.
– Чувствате ли се подготвен да управлявате?
– С 4 процента не можеш да управляваш. Можеш да подкрепиш създаването на кабинет или пък да отидеш в опозиция. И да кажеш искаме да се проведат още едни избори, защото това правителство не ни харесва. Когато се влезе в цикъл все нови и нови избори, така може и да се случи разбиването на статуквото. Един, два, три бързи избора, при които се появяват нови формации. Така го виждам безкръвния начин на промяната.
Автор: ТАНЯ ПЕТКОВА
Източник: „СЕГА“