По-малко от 36 часа. Толкова беше необходимо на проекта за промени в закона за радио и телевизия да премине от Министерството на културата през гласуване от кабинета на необявено заседание до внасяне в парламента, където ресорната комисия ще започне да го обсъжда още днес.
До вторник (23 февруари) по всичко изглеждаше, че проектът, който от ноември се намира в Министерството на културата, и по който има „многобройни бележки и предложения, включително по текстове, които не са обсъждани при подготовката на проекта“ (бел. ред. – това гласи отговор от Министерството на културата до „Дневник“) ще престои там и няма да успее да влезе в парламента. Проектът е важен, защото с него се очаква да бъде въведено нова начин на финансиране на обществените медии, както и нови моменти за това как ще се управляват.
Проектът беше подложен на обществено обсъждане в средата на октомври 2020 година. След края му – в средата на ноември нямаше яснота в какви срокове ще се движат промените. По информация на „Дневник“ работната група, която е трябвало да обобщи идеите след обсъждането е била формирана в началото на 2021 година и й е бил даден срок за работа – две седмици.
Представеният за обществено обсъждане текст през октомври предизвика генералния директор на БНР Андон Балтаков да поиска оставката на министъра на културата Боил Банов. Той го обвини, че е премахнал разпоредби, свързани с мандатите на генералните директори и управителните съвети, въпреки че подобни разпоредби са били одобрени от работната група. Балтаков дори заплаши, че ще подаде оставка, ако текстовете не бъдат върнати, но беше разубеден от колегите си в БНР. Банов, който първоначално отричаше да са махани предложения, в крайна сметка призна, че не е включил текстовете заради страх от протести и остри реакции. Министърът твърдеше, че тези предложения, могат да бъдат добавени след общественото обсъждане.
На 16 февруари – близо три месеца, след като изтече срокът за предложения – генералният директор на БНР Андон Балтаков написа фейсбук пост, в който предвиди, че проектът ще претърпи крах и настоящият състав на парламента няма да има време да го приеме. Министерството на културата не отговориха публично на критиката на Балтаков. Няколко дни по-късно, на 19 февруари, от ведомството заявиха пред „Дневник“, че работната група работи усилено, че има постъпили много предложения от общественото обсъждане и че Министерството на културата ще се опита да внесе законопроекта в срока, предвиден в Закона за държавния бюджет – 31 март 2021 година.
Проектът се появи на страницата на Народното събрание в графата последни законопроекти във вторник, 23 февруари по обяд. В документа е обозначено, че е внесен от Министерския съвет. Бланката обаче е празна, няма сигнатура на решението на Министерския съвет, както и останалите необходимите елементи – оценка на въздействието, справка за отразяване на получените становища и други. Документът изглежда като в работен вариант. Макар да няма необходимите елементи срокът за депозиране е спазен.
След като попадне в Народното събрание, в срок от три дни председателят на парламента го разпределя на водещите комисии, които могат да започнат да го обсъждат не по-рано от 24 часа след внасянето.
Проверка на „Дневник“ установи, че проектът е бил гласуван от кабинета в понеделник, 22 февруари, на заседание на Министерския съвет. Дневният ред на това заседание не е публичен, няма никаква информация какво друго е било разглеждано. За това, че проектът е гласуван от кабинета, не знаеха и от Министерството на културата. Те твърдяха, че проектът трябва да бъде гласуван от кабинета на редовното му заседание на 24 февруари, сряда. От пресцентъра на Министерски съвет така и не отговариха на обажданията. Пред „Дневник“ Боил Банов не пожела да коментира и обяви, че интервюта дава само през началника на кабинета си – Ваня Бедрова.
Според правилника за устройство на Министерския съвет, по изключение, един закон може да бъде приет и неприсъствено. Това става по предложение на министър-председателя. При неприсъственото приемане на акт той се представя за подпис на всички членове на Министерския съвет с изключение на командированите и ползващите законоустановен отпуск и се счита за приет, ако бъде подкрепен с „да“ от повече от половината от тях. Приетите такива актове се вписват в протокола от първото след тяхното приемане заседание.
В сряда сутринта, 24 февруари законопроектът вече е публикуван в правителствената информационна система, заедно с други решения от необявеното публично заседание на правителството в понеделник. Все още не е публикувана стенограма от заседанието (обикновено се публикуват с няколко дни закъснение).
На 24 февруари, сряда, денят, в който според Министерството на културата проектът трябваше да бъде гласуван от кабинета, той ще бъде обсъждан на първо четене в комисията по култура и медии. В него се съдържат разпоредбите за мандатите на генералните директори и управителните съвети. В страницата на парламента същият законопроект вече е с попълнена бланка с номер на решението на Министерския съвет.
Автор: Лора Филева
Източник: „Дневник“