Саботьори на ваксинацията „Борисов стайл“

0

- Advertisement -

ВМА обявява, че затваря т. нар. зелени коридори за ваксинация. Подобни съобщения идват и от други големи болници. Желаещи, които пристигат отпред, се сблъскват с надпис „Ваксина няма“.

Хора, отишли в „Пирогов“ за втора инжекция са връщани, защото този ден ще бъдат имунизирани други, които са пропуснали датата си и закъсняват с втората доза.

Засега ваксинацията в България е бутикова, масовата – когато стане
На много места в страната лични лекари за пореден ден чакат да получат заявките си за дози ваксини, но това отново няма да се случи.

Другаде възрастни хора – трудноподвижни, болни и т. н. се опитват да разберат от джипитата си кога ще им дойде редът и как точно ще ги имунизират, но не получават ясен отговор.

Някъде някоя IT, телекомуникационна компания или банка „на първа линия“ вече е осигурила и РНК ваксина за служителите си, благодарение на трета фаза, където все по-често са всички освен старите и хронично болните.

На други места, пак не малко, нямат и представа, че въобще тече ваксинация…

На брифинг здравният министър Костадин Ангелов демонстрира публичен гняв към „Астра Зенека“, която е обявила по-малки доставки. Той не знае какво се случва със зелените коридори. Но е уверен, че е възможно още в края на лятото да имаме колективен имунитет…

България все така заема последното място в ЕС по брой на поставени дози на 100 човека от населението, както и по напълно имунизирани.

Денят е четвъртък, 25 февруари, изтича вторият месец от старта на ваксинационната кампания

209 760 са хората, получили поне една доза от ваксина срещу COVID-19 към нула часа на 28 февруари, сочат данните на Единия информационен портал. Напълно имунизираните са 37 367.

Как изглежда тя сега след тържественото начало на 27 декември
В четвъртък е посочен и новият виновник, който слага прът в колелото на българския уникален успех в имунизирането – и неговото име е „Астра Зенека“, компания, от която, както Костадин Ангелов натъртва, не искаме „учтивости, а ваксини“.

Ангелов към „АстраЗенека“: Нямаме нужда от вашата учтивост, а от ваксини
А са минали само няколко дни на възторжени отчети за „рекорден брой“ инжектирани. Дневната норма при това непрестанно се подобрява, ентусиазмът на масите е медийно регистриран. Премиерът Бойко Борисов първо нарежда по 10 хил. дози на ден, а след това вдига мизата на 15-20 хил. Поръчението му веднага е изпълнено – над 20 хил. с доза ваксина има в сряда.

Опашки се вият пред няколко от големите болници (основно в София и в по-големите областни градове), а щастливи инфлуенсъри от социалните мрежи разказват развълнувано (и безкористно, разбира се) как са били убодени (безболезнено), а личното преживяване е съпроводено и със селфи със здравния министър (който се оказва на няколко места едновременно в съботно-неделните дни). Във ВМА генерал-професор Мутафчийски наддава – снимка, но след като преди това собственоръчно е сложил ваксината. В „Пирогов“ проф. Балтов бди над опашката. Изпълняват стриктно нареждането на Борисов.

В зелените коридори ваксинирането става само с продукта на „АстраЗенека“, от който още от начало е обявено, че са поръчани внушителните 4,5 млн. дози. Използват се всички налични, защото периодът до втората инжекция е по-дълъг – до три месеца. Всичко върви по план, в смисъл, че план няма (личните лекари недоволстват, а в повечето малки населени места нищо кой знае какво не се случва, освен няколкото печеливши села, в които лично пристига тежката артилерия на премиер, здравен министър, шеф на щаб с излъчване наживо на атмосфера от селска здравна служба от 60-те години на 20 век).

Ново нареждане от Борисов: По 15-20 хил. ваксинирани на ден. Екипи и до най-отдалечените места
Вече за всички трябва да е ясно, че масовата ваксинация процъфтява (за нея започват да се стягат даже Алибегов и ко) , а премиерът Борисов е готов да отговори на зложелателите критикари с аргумента за опашките от желаещите и как има осигурени ваксини за всички. След успешното справяне с коронакризата – с частта за най-меките мерки и прекрасните резултати по овладяване на пандемията, се задава и уникален бг модел и във ваксинациите.

Саботьори на ваксинацията „Борисов стайл“
Не съвсем неочаквано (първото предупреждение към ЕС е още в края на януари) обаче от „Астра Зенека“ обявяват, че кълцат доставките си – въобще за ЕС и в частност за България. Ето го и виновника, който спъва успеха на масовата ваксинация „Борисов стайл“ в България.

Саботьори има и предни седмици, заради които нещата аха да тръгнат и нещо става – примерно хората, които се записват за ваксина, а после не отиват. Влизащите в първа, втора и трета фаза, които се мотаят, колебаят и бавят процеса….

По презумпция има и един универсален злодей – българските граждани, които в социологически изследвания декларират не особено голям ентусиазъм по отношение на ваксинирането.

Дори и когато преди десетина дни Ангелов отчита, че ваксинацията върви с „недобър темп“ (сиреч „гордо“ стискаме последното място в ЕС), допускане дори, че може да има системен проблем в начина, по който тя е замислена и се осъществява, не се появи.

Здравният министър за първи път призна, че имунизирането върви с „недобър темп“
План има, и не, той не е пред провал. И организация има. Това повтарят здравните власти.

Два месеца след старта все още обаче няма единна система, в която да се записват желаещите (макар че според главния държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев от такава система и кой знае каква нужда няма – има си лични лекари и зелени коридори), няма и нещо, което да прилича на национална разяснителна кампания.

- Advertisement -

А чести определения за процеса са хаос, стихийност, уреждане, връзкарство, неорганизираност, липса на прозрачност.

Ваксините като банани
Чакането за ваксини беше сравнено с опашките за банани от соцерата. Юрушът на ваксини заприлича на реакцията след неподражаемата щастлива новина отпреди 30 години – „Пуснаха банани“. Който, както и където свари. А за наши хора се заделя от „по-добрата ваксина“.

По същия начин беше и с обявлението за затварянето (временно) на зелените коридори. „Ваксините свършиха, елате утре.“ (Банани няма).

Имаше обаче и много оценки, че решението за зелените коридори било много прагматично – бързо и ефективно. Резултат имаше – дори и като добра пиар стратегия, а и народопсихологически – по схемата „щом има опашка, да се наредя, да не се мина“.

Но същевременно добре онагледи нарушеното усещане за справедливост и повдигна сериозни етични въпроси.

„Те внесоха вируса на съмнението. А в общественото здраве е много важно да има доверие. При всички положения част от хората, които трябва да са по-напред в листите, останаха без ваксини“, коментира по този повод пред БНТ пулмологът д-р Александър Симидчиев.

И потвърди нещо печално известно – хората с проблеми – възрастни, болни, уязвими групи не са приоритет на държавата. Точно онези, които са най-застрашени от тежко протичане на болестта, са оставени в периферията и също трябва да се спасяват, както могат.

Още помним патоса отпреди година на началника на Националния оперативен щаб проф. Венцислав Мутафчийски, който, облечен тогава в генералската си униформа, упрекваше българите, че не мислят достатъчно за старите си майки и бащи. Държавата вменяваше вина на гражданите си, които не спазвали мерките и така едва ли не обричали по-слабите и по-застрашените. Същевременно обаче официалното послание, закрепено в поредица от властови решения, след това беше недвусмислено – възрастните и болните не са точно първа грижа на управлението, нещо като „мили са ни, ама не чак толкова…“

Искаме да ги ваксинираме, ама нямаме желание
Ситуацията много напомня онази хитова реплика „Исках, ама нямам желание“.

И тук не става дума за скандални изказвания на критици на официалните мерки като доц. Атанас Мангъров с неговите размишления за „сухите съчки“ или за тезите на доц. Андрей Чорбанов за продължителността на живота и как трябва да се действа – с отделяне на възрастните. „Нека оставим младите повече да контактуват един с друг. Така няма да има потенциални заразяващи, като мине месец, няма да има кой да заразява. А ние какво! Скриваме младите, които нямат дори симптоми“ , обясни той преди време в интервю за „Марица“.

Даже не е и общественото недоумение в България как в Западна Европа си „хабят“ ваксините за 90-годишни старци, които са според „прелестния“ българския идиом „с единия крак в гроба“ и скоро „ще гушнат букета“. Да, никак не е прагматично да се троши скъп ресурс.

България беше единствената европейска страна, която не включи в първата фаза на ваксинационния си план възрастните. Те, както и хората с хронични заболявания, се озоваха едва в четвъртия етап. Преди тях в енигматичната трета фаза бяха всички отрасли от значение за националната сигурност – както тук се оказа всяка по-инициативна компания. Формулировката на третата фаза беше удобно неясна, а и здравните власти отказаха дори да пробват да въведат по-точни критерии за нея.

Дори и подходът на България към проблема с ваксината на „АстраЗенека“ също беше показателен. Докато в повечето страни от ЕС се реши да се действа предпазливо при липса на достатъчно данни за хората над 55 г., у нас ограничения се прие да няма. И тук не става дума дали е имало и има реален проблем ваксината да бъде слагана на възрастни, а във факта как държавата просто каза, че не ѝ е интересно да мисли по този въпрос и да се притеснява за по-старите.

Имунизацията като Брауново движение
Зелените коридори, в които преимуществено на опашките стояха по-млади и по-здрави хора от по-големите градове, разшириха вече дадената заявка на ваксинационната философия с под черта изясняване кои не са приоритетни. На практика със сегашното Брауново движение на имунизиране възрастните и хронично болните получават ваксина, ако има сечение на фактори като местожителство, самоинициативност и добра информираност, плюс доза късмет, ако имат много добре организирани и инициативни лични лекари, ако случайно мобилните групи, вървящи в комплект с премиер, са минали през селото им, ако са на правилното място в правилното време, или ако познават правилните хора…

Ясна формулировка по какъв ред се доставят ваксините, къде и колко не е известна.

В отговор до Клуб Z от здравното министерство не влязоха в подробности за принципите на разпределение. „Ваксините се разпределят към шестте регионални здравни инспекции, отговорни за имунизационния процес в страната, съгласно НВП. Всяко от шестте РЗИ разпределя към едноименните структури, за които отговаря. След което на ниво регионална здравна инспекция към ОПЛ се осигуряват заявените количества (с оглед броя на желаещите от пациентската листа на всеки личен лекар)“, гласи отговорът, в който не се посочва по какви критерии се действа при разпределението на дадена пратка ваксини.

Как се решава къде и по колко дози отиват из страната? Как по места се приоритизира как да се разпределят? Как стига и на какъв принцип до личните лекари?

Идеята на социалната държава в Европа е основана на принципа на солидарността, в която здравите подпомагат болните, младите – възрастните и т. н. В България при ваксинацията всичко това поне засега изглежда пренебрегнато – като се залага повече на стихийност, а на не ваксинационна политика с ясни цели и критерии, както и с етично послание.

Наличието на подобна политика би предположило – ясно и детайлно формулирано и мотивирано планиране, прогнозиране (с вземане предвид и на неизвестни променливи като неизпълнени ангажименти от фирмите производителки, което бързо стана ясно, че ще е трудно заобиколим фактор през следващите месеци), разяснителна и рекламна дори кампания. Освен че четвърта фаза беше изместена (формално не, но напрактика) от пускането на ваксинацията за всички (спряна временно и после пак отворена в неделя), не е ясно как по друг начин и таргетирано властта смята да убеждава внушителните проценти от колебаещи се да се ваксинират – по тоя въпрос засега нищо не се прави. Как точно ще се действа с ваксинацията на ромското малцинство например – това са големи групи от хора, съсредоточени в квартали често с лоши, хигиенни условия и създаващи предпоставки за по-лесно разнасяне на зараза. Същевременно те са обикновено по-зле информирани и по-слабо образовани като плъзването на фалшиви слухове става лесно, т.е. могат да се оформят като огнища на противници на ваксините. Как ще се действа там, ще се използват здравни медиатори, ще има специални кампании. Или ще се следва максимата – никой не ги е спрял да се ваксинират, ако искат…Тя обаче едва ли работи в полза на по-бързото приближаване до т. нар. колективен имунитет.

Според премиера Бойко Борисов „организацията на процеса е перфектна“. А напоследък здравните власти са обхванати от все по-голям оптимизъм. Така здравният министър преди дни обяви, че до края на лятото може да има колективен имунитет, т.е. около 70 на сто ваксинирани. Проф. Балтов изчисли в петък, че до края на юни може да има 2 млн. напълно ваксинирани. Пак тогава Ангелов реши да се надскочи като каза, че до месец и половина пандемията в страната може да е напълно овладяна. Но всички тия преливащи от оптимизъм преди избори прогнози много лесно могат да се окажат „сметки без кръчмаря“ (по израза на самия здравен министър по повод съкратените доставки от „Астра Зенека“).

Автор: Албена Бъчварова

Източник: „КЛУБ Z“

Прегледана: 35087

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече