Путин срещу Запада – за кого духа вятърът на промяната?

0

- Advertisement -

Някои смятат, че аферата Навални – отравянето му от ФСБ, арестуването му при завръщането му в Москва, след това присъдата му на повече от две години и половина в колония – би могла да бъде възможност за някои западни лидери да осъзнаят в по-голяма степен реалността на режима на Владимир Путин. Отчасти е съмнително, че това може да се случи.

Тази афера беше по-скоро капката чай, която повиши тона на словесно възмущение след поредицата от други действия, с парадоксалния риск да се превърне в дървото, хвърлящо сянката си над гората – тази на престъпния характер на самия режим. Това пише в свой анализ френският икономически ежедневник .

Защо сега?

Всичко се случва така, сякаш не е имало Чечня, за която бързо спряхме да се възмущаваме. Сякаш не е имало Грузия, 20% от чиято територия все още е фактически окупирана от Москва и където, както неотдавна се произнесе Европейският съд по правата на човека, Русия е извършила военни престъпления по време на конфликта през 2008 г.

Сякаш Украйна не беше нападната и част от нейната територия, Крим, анексиран, със сигурност предизвиквайки два европейски режима на санкции, все още много ограничени, като американските санкции. Сякаш Москва не е извършила опити за убийство, успешни или не, на европейска земя, което също е предизвикало невероятно премерени отговори от засегнатите страни.Сякаш в самата Русия много противници на режима не бяха прогонени, обезсърчени или дори елиминирани.

Сякаш не е имало Сирия, където беше оказана пълна подкрепа за режим, виновен за престъпления срещу човечеството и 700 000 смъртни случая, както и масовите военни престъпления, извършени от руските сили срещу сирийски цивилни. Режимът на Путин, нека никога не забравяме, е убил повече сирийци от ДАЕШ. И сега, кой западен лидер би се осмелил да се ръкува с Абу Бакр ал- Багдади?

Сякаш се престорихме, че пренебрегваме пряката връзка между Путин и неговите служби или направо организираната престъпност – връзка, забележително осветлена в книгата на Катрин Белтън „Хората на Путин: Как КГБ си върна Русия и посегна към Запада“. Сякаш нелиберализмът на Путин е само словесна идеология, а не инструмент за легитимиране на престъпленията му.

Да кажем като Жозеп Борел, след фиаското му в Москва, че Европа и Русия вървят по различни пътища и че последната не иска диалог, е констатация, колкото справедлива, толкова и закъсняла: а реалността е такава от няколко години, ако не и повече от десетилетие.

И така, защо Навални? Със сигурност не заради многобройните, едва прикрити лъжи на руския режим: вече сме ги виждали в действие след унищожаването на MH17 по време на полет, но също така и при използването на химически газове в Сирия, инвазията в Украйна или опита за убийство на Сергей Скрипал.

Не и заради самия опит за покушение: Бабурова, Маркелов, Политковская, Естемирова, Магнитски, Немцов не са имали право и на една десета от реакциите, предизвикани от Навални. Не и заради пародията на справедливост, толкова често срещана и изпитана за удряне по дисиденти. А защото Навални успя да събере милиони руснаци за борбата му с корупцията и защото, ако не беше в състояние да свали Путин, той поне успя да го зашемети и да го осмее публично. Може би някои западни лидери най-накрая осъзнаха, че Путин не олицетворява Русия.

Възможна ли е промяна в Русия?

На първо място, нека не си правим илюзии: мащабът на путинската репресивна система и нейното пълно блокиране на изборния процес едва ли предполагат падане на Путин под натиск от улицата въпреки спада в процента на неговата популярност. Последните протести бяха потушени с безпрецедентна сила, както по отношение на насилието, така и по отношение на присъдите. Путин разполага със средствата за сигурност, за да продължи без ограничения.

Същото важи и за аргументацията за демографията и изтичането на мозъци, които са обект на мрачни сценарии, затруднената икономика и социалната катастрофа, илюстрирани по-специално от голямата нарастваща бедност в Русия и влошената здравна система. Всичко това няма да попречи на Путин да остане на власт, ако има физическата възможност, до 2036 година.

И накрая, изключително трудно е такъв режим да се развие към демократична и прозрачна система. Броят на хората на всички нива и на първо място на върха, които имат личен интерес да поддържат системата, е твърде голям. Същите тези хора имат всичко, което могат да загубят в независимото правосъдие, което би хвърлило светлина върху техните действия както по отношение на репресии, така и на незаконно забогатяване.

И точно там, извън оперативната подкрепа за Украйна и народа на Беларус, се намира възможният лост за Запада, ако възнамерява да подкрепи смяната на режима. На първо място, да санкционираме близките до Путин по много по-пълноценен начин, отколкото днес, означава да им изпратим сигнал: те ще могат да го изоставят още по-лесно, тъй като престоят му във властта вреди на техните интереси.

След това ще трябва да подкрепим един прагматичен преход, включващ несъмнено възстановяване на собствеността, като гарантираме частично заличаване на минали престъпления. И накрая, ще трябва да подкрепим по един по-малко догматичен начин, отколкото през годините на Елцин, прехода към просперираща и свободна икономика, като същевременно укрепваме мрежата за социална сигурност, по-спешна от всякога за руския народ.

- Advertisement -

Но наистина ли сме готови да инициираме тази мирна акция, като сме наясно с последиците?

Несъвършено съзнание, непълно действие

Трябва ли обаче да чакаме голяма и решителна промяна от страна на западните страни? Може би трябва да се върнем за секунда в Сирия. Озадачаващо е, че демократичните лидери не успяха да разберат, поне заради действията му в Сирия, естеството на режима на Путин. Нахлуването в част от украинския Донбас и анексирането на Крим със сигурност бяха обезпокоителни събития. Но намесата на руските сили в Сирия от есента на 2015 г. отбеляза нещо друго: твърдението, че сила, която е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, може да извърши в световен мащаб военни престъпления, които вероятно ще доведат до наказателно преследване на виновните пред Международния наказателен съд, без никакво определяне или пряко осъждане от страна на демокрациите. По същия начин, чрез своите 16 вета, най-често с подкрепата на Китай, Русия предотврати доставката на независима хуманитарна помощ на бежанците и осъждането на престъпленията на режима на Асад срещу човечеството. По този начин тя ерозира самата представа за тези престъпления в съзнанието на лидерите и мненията на Запада, докато те са в основата на нашето историческо съзнание.

Какво би ни коствало, ако сега надигнем глава заради Навални, без сериозно да сме преразгледали миналите си грешки? Ако сега станем по-непоколебими, без да разберем къде сме се провалили, особено в Сирия, ще изминем твърде кратък път.

Засега оставаме в средата на брода. Едва ли има разлики между по-старите присъди и санкции, по-специално по отношение на Украйна или аферата Скрипал, и настоящите декларации и по-специално премерените санкции, които бяха приети от Съвета по външни работи на Европейския съюз на 22 февруари 2021 г. Разбира се, някои отбелязват, че за първи път Съюзът използва новия си така наречен режим на санкции „Магнитски“ и това е добре дошъл прецедент. Други смятат, че думите на Жозеп Борел, реакция на публичното му унижение по време на пътуването му до Москва на 5 февруари, застъпвайки конфронтационната позиция, търсена от Кремъл, отиват по-далеч от предишни изявления на европейски чиновници.

От своя страна Джо Байдън призна ясно глобалната опасност, която крие кремълският режим, дори ако първите лични санкции, които са взети, са все още доста ограничени. Биха могли обаче да последват и други.

Резултатите обаче се отчитат по отношение на действията. Въпреки че всички признават опасността, която представлява „Северен поток 2“ за Европейския съюз и Украйна, така и стратегическото предимство, което въвеждането му в експлоатация би дало на Москва, като й предостави и допълнителни ресурси да финансира своите действия на агресия и външна пропаганда, Германия не се е отказала от проекта. Със смазващо мнозинство Европейският парламент призова проектът да бъде спрян. Останалата част от ЕС обаче не се обедини, за да принуди Германия да го направи и към днешна дата някои са разтревожени от по-слабата позиция на Вашингтон по отношение на санкциите.

Съюзът не е въвел механизъм за замразяване или дори конфискуване на имуществото и активите на руските олигарси и други личности от близкия кръг на Путин, подробен списък на които е предложен от Владимир Ашурков, директор на Антикорупционния фонд, създаден от Навални . Бихме могли да добавим известна снизходителност в няколко европейски държави към приближените на Кремъл и фактическото отсъствие на разследване на корупционните мрежи, които той поддържа.

Ето защо няма как да не повярваме на хипотезата за несъвършено осъзнаване на естеството на заплахата и дълбочината на нейното проникване в част от европейските елити, което би обяснило нежеланието за действие.

Защо сме плахи?

Три причини могат да обяснят този плах характер на западната реакция. Първата е форма на корупция на съзнанието на определени кръгове, близки до властовите кръгове в определени европейски държави. Тази корупция не винаги е наказуема по закон: работата в руска компания, дори когато сте бивш политик като Герхард Шрьодер, не е непременно незаконна. Получаването на възнаграждение за въздействие върху част от компаниите, близки до руската власт, не винаги е укоримо, ако сте или вече не сте държавен служител. Дори във френското законодателство понякога е трудно да се разбере границата между лобиране, съвети и търговия с влияние.

В повечето европейски страни частните изследователски центрове или фондации, например, също могат законно да получават пари от чужда сила, без до момента да бъдат задължени да я разкриват. Ако европейските журналисти обикновено се подчиняват на етичен кодекс, който забранява получаването на подобни пари, без да разкрива произхода им, не винаги е лесно да ги принудите. Засега обаче повечето европейски държави не са склонни да засилят законодателството си, да изискват пълна прозрачност или дори да инициират разследвания. Това прави политическите кръгове потенциални обекти на този тип действия на чужди авторитарни режими. Широкото укрепване на антикорупционния правен арсенал, както някои предполагат, трябва да бъде основен приоритет.

Втората причина е липсата на пряко познаване на същността на руския режим от страна на съветниците на лидерите – администрацията на Байдън е забележително изключение. Това води до неподходящо говорене, базирано по-специално на романтично разбиране за Русия въз основа на исторически, географски и културни данни, а не на политически анализ. Не случайно някои меки пропагандисти се стремят да продадат тези стари геополитически прищевки, за да оправдаят нов ангажимент с Кремъл. Тази липса на интелигентност от страна на режима доведе до авантюристични и обречени опити за повторна ангажираност, чийто основен резултат е освен това да отслаби, раздели и следователно да заплаши Европа. Изглежда, че същите съветници не са обучени в това как заблудените разкази могат да подхранват пропагандата.

Третата причина е, че настоящата дипломатическа практика кара някои служители да разделят темите. Откриваме следи от това в последните думи на Жозеп Борел, който в рамките на едно и също изречение може да каже, че можем да бъдем твърди към Русия по отношение на нейните нарушения на основните права и заплахите й срещу Европа и в същото време да продължим сътрудничеството си с нея, например , в сферата на околната среда и здравето. Този дискурс е често срещан и към Китай. Когато обаче става дума за диктаторски режим, свикнал с пропаганда, това е равнозначно на предлагането на оръжие. Това води до намаляване в общественото мнение на интензивността и обхвата на престъпленията му, докато в същото време ни поставя в ситуация на зависимост.

Да се надяваме, че ново по-страшно изпитание няма да ни принуди да си научим урока наново, макар и късно.

Автор:  La Tribune

Източник: News.bg

Прегледана: 29567

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече