- Advertisement -
В България отново се заговори за програмно правителство. Но добре помним какво се случи последния път, когато ни пробутаха експертен кабинет. Той не е добър вариант за България поради поне три причини.
Как изглежда миксът „програмно правителство“, който с нова сила се издига в класацията на предизборните пророчества? Голяма партия, която излъчва едни експерти, които да са в сговор с други, посочени от ДПС – и никоя от политическите сили не поема отговорност за каквото и да било експертно дело. Но това не е единственият проблем.
Последният път, когато политиците ни пробутаха „програмен кабинет“, той си отиде скоропостижно – след избора на Делян Пеевски, тогава депутат от ДПС, за шеф на ДАНС, и контролирания взрив на четвъртата в България банка, отворил дупка от над 4 милиарда лева.
„Програмното“ правителство е илюзия, също като фокуса с левитацията – тялото се вдига във въздуха, а всъщност лежи на опорен прът. Така е и с „експертния кабинет“ – виждаме хора с професионален опит и неясен интегритет, но не и кой ги повдига. Поне не веднага. През май 2013 например не беше ясно от чия квота влиза Данаил Папазов като транспортен министър в правителството на Пламен Орешарски – тази на ДПС или от „личната квота на Делян Пеевски“, както писа „Капитал“. Пет години по-късно, след сделката за ТЕЦ „Варна“, при която дружество на Папазов купи централата, за да я предаде после в ръцете на почетния председател на ДПС Ахмед Доган, вече е ясно. Нека видим какво точно не му е наред на програмното управление.
Първи проблем: подменя вота на избирателите
Какъвто и да е вотът на избирателите на 4 април, парламентарно представените политически сили не могат да си измият ръцете с програмен кабинет. България, както и целият останал свят, се бори да овладее пандемията – и да изгради постковид икономика. Българската система на здравеопазване показва сериозни дефекти по време на кризата от коронавирус и се нуждае от радикални реформи.
Предстои одобрение и изпълнение на Национален план за възстановяване, както и проекти по Зелената сделка на ЕС – най-амбициозният към момента план в света за преход към неутрална по отношение на климата икономика на цял един континент. В най-бедната страна членка на Общността този план ще засегне и поне пет области, където се добиват въглища и се произвежда енергия от въглища. Все още са необходими действия в посока на реална диверсификация, за да се прекрати зависимостта от руски газ, нефт и свежо ядрено гориво.
Наред с това България, която вече е в Механизма на обменните курсове (ERM II), известен като „чакалнята за еврозоната“, си е поставила за цел да замени лева с евро след три години – от 1 януари 2024 година.
Това са предизвикателства, които изискват управляващи с компетентни екипи и интегритет, за да е ясно кои партии носят политическата отговорност за провалите (и лавровите венци за успехите). „Програмното правителство“ не е нищо друго освен маскарад за безотговорност. Коя партия от подкрепящите кабинета „Орешарски“ БСП и ДПС пое отговорност за срива на КТБ? Така се бяха стаили БСП, ДПС, а с тях и СДС, когато контрабандата на горива и нарушенията на югоембаргото бяха практика при „програмния“ кабинет на проф. Любен Беров…
- Advertisement -
Втори проблем: не извършва никакви реформи
Реформите винаги болят и точно затова е необходима политическа сила, която да обоснове необходимостта от осъществяването им, да ги извърши и да поеме отговорността за последствията. Така правителството на ОДС, ръководено от Иван Костов, извърши приватизацията и плати цената за допуснати грешки. Само че процесът на раздържавяване не търпеше повече отлагане. Реализирането му беше изискване, поставено и от МВФ, а много държавни предприятия – като „Кремиковци“ и БГА „Балкан“ например, бяха докарани до ликвидация заради източване и лош мениджмънт.
Програмен кабинет не може да извърши каквито и да било реформи, независимо в какво уверяват различни клакьори. За тях се изисква воля и гарантирана политическа подкрепа. Нима някой вярва, че програмно правителство може да извърши съдебна реформа, която да установи върховенство на правото? Впрочем, поради зависимости и порочни обвързаности такава не е по силите и на системните партии.
Трети проблем: изпълнява поръчки, не програма
В програмното правителство много от назначените са натоварени с конкретни поръчки, не с програми. През 2013 година арх. Калин Тихолов още не беше почнал да строи лятната обител на Ахмед Доган в Росенец, но беше предложен за министър на инвестиционното проектиране и оттеглен заради скандала „Дюнигейт“ (В края на 2012 и началото на 2013 се оказа, че частна фирма изгребва с машини пясъчни дюни в Несебър за строителство на жилищни сгради. Законът за устройство на черноморското крабрежие забранява строителство върху пясъчни дюни.) Година по-късно в „Биволъ“, а после и в други медии Калин Тихолов вече беше известен като „архитектът на ДПС“.
Емилия Милчева
Разбира се, конкретни поръчения се свеждат и на правителство с ясен мандат. „Няма връзка с девойката“/“Ще има в 12 я видях и получи ценни указания“ – това са част от eсемесите, разменени между бившия вече хазартен бос, днес обвиняем и беглец Васил Божков, и Vladi Goranov. Но ГЕРБ и Борисов понесоха щети, когато кореспонденцията стана известна, а бившият вече министър на финансите няма да се върне като лице в политиката.
А в един т.нар. експертен кабинет на съгласието всеки министър ще е програмиран да изпълнява поръчките на тези, които са го чипирали като техен човек. Това му е и програмното.
Автор: Емилия Милчева
Източник: „Дойче веле“
- Advertisement -
