Социологът Кольо Колев: 500 000 искат да гласуват, но не знаят за кого. Те ще решат изборите!

0

- Advertisement -

Слави Трифонов се опитва да бъде великата тайна, но с наближаването на изборите тази позиция започва да прилича на страх – страх да не те видят, да не те чуят, да не те разберат. Това ще отблъсне избирателите.

Това коментира в интервю за изданието „Епицентър“ социологът Кольо Колев.

– Ще се ускори ли пулсът на кампанията с наближаването на 4 април, господин Колев?

– Пулсът дотук се определя по-скоро от коронавирусната криза, а не от битка между политически оферти. Евентуалното ускорение зависи от същата коронакриза.Засега не се забелязват очертанията на битка на идеи и на политики. Въртим се около въпроса дали е време за промяна, за това, че не е време за промяна заради коронакризата и икономическите последствия от нея. Получава се затворен кръг,  липсват оферти към обществото вън от коронакризата.
– Изборите са своеобразно продължение на летните протести и залозите са големи. Очаквате ли грандиозни разкрития, компромати, скандали?

– До голяма степен – не. Но не бива да подценяваме възможностите на ГЕРБ да сътворяват скандали. Всички дотук скандали не са продукт на опозицията, а такива, които те сами си продуцираха. Един от генераторите на скандали – парламентът, няма да работи, а и на ГЕРБ предполагам ще им стигне капацитета да разберат, че скандали не трябва да правят.Нещата ще текат във вече очертаното русло – коронакризата във всичките й измерения.
– Корупцията? Какво място ще заеме тази тема в предизборната битка?

– Тя отдавна е под черта и се възприема като иманентна даденост, ежедневно състояние на нещата. Всички казват: е, корупция, но то кой ли не краде, те всички крадат.
Корупцията като аргумент за атака на властта сякаш губи сила.

– Социолозите очертахте картината дотук. Може ли все пак да се получат размествания? Доколко кампанията влияе върху нагласите на избирателите?

– Кампанията може да влияе. Ако се продуцират грандиозни скандали или се очертаят значими проблеми, например.Ваксинацията пълзи като охлюв, въпреки уверенията, че сме отличниците на Европа. Без съмнение, едно бурно развитие на коронавирусната епидемия, при което болниците се задръстят с пациенти, може да даде сериозно отражение. Резки промени могат да се случат. Близо 500 000 избиратели са казали, че твърдо ще гласуват, но все още не са определили за кого. Това е огромна маса от избиратели, които могат да наклонят везните в една или друга посока и да сменят политическата картина.

– Тези 500 000 граждани с право на глас какво очакват от кампанията? Какво биха искали да чуят? От какво се определя решението им? При работа на терен социолозите вероятно можете по-добре да отговорите на тези въпроси.

– Вие казахте, че социолозите вече са описали основната картина. Но това е фрагментарно описание чрез проценти. Важното е да се разбере какво стои зад него. А зад него стои следното – ако питате хората какво искат да се случи след тези избори, да продължи ли ГЕРБ да управлява или да има правителство без ГЕРБ съотношението на силите е категорично – 20% заявяват, че искат ГЕРБ и около 55% решително декларират, че искат нещо ново без ГЕРБ.

Огромната маса от избирателите искат промяна, това е видимо. Искат да се промени субектът на властта. Ако се гласува за и против ГЕРБ, е ясно какво ще се случи. Големият разнобой започва след това. Трябва да посочиш кой искаш да те управлява. Тук е изходната точка на проблема. Общественото настроение до голяма степен е следното: искаме тези да се махнат, но нямаме доверие на никой от останалите. Наблюдаваме голямо разочарование от целия политически елит. Това стои в основата на процесите, които видимо протичат. Има ясно изразено недоволство от настоящето управление и желание за промяна, но не се вижда кой да дойде.
Не вярвам на тези, но май не вярвам и на онези – това казват избирателите. Положението е, че управляващите нямат ресурс да запазят властта, а разпръснатата опозиция няма ресурс да я вземе.

– Най-много бомби гърмят около Слави Трифонов. Това ще амбицира неговите почитатели или ще отблъсне много хора? Какъв ефект очаквате?

– Слави Трифонов вземаше ролята на енигма, на нещо, което е вън от целия политически елит и което е отрицание на целия политически елит. До голяма степен подобна бе и позицията на Бойко Борисов, когато за първи път кандидатства за властта. Посланието му тогава беше, че всички досега нищо не са били направили. Позицията на Трифонов е подобна. Той се опитва да бъде великата тайна, но с наближаването на изборите тази позиция все повече започва да прилича на страх – страх да не те видят, да не те чуят, да не те разберат. Това ще отблъсне избирателите. До един момент е хубаво да си велико тайнство, но след това започват съмненията и въпросите какво има зад това тайнство. Тук хората не могат да намерят отговорите.

– Скандалните разкрития около неговата партия са всеки ден – напускат координатори, лица от листите се оказват съмнителни от гледна точка на почтеност и т.н. Не е ли редно в тази ситуация Трифонов да наруши мълчанието? Не дължи ли обяснение на тези, чието доверие иска?

- Advertisement -

– При всяка партия има напрежения, когато се редят листи. При Слави Трифонов това прави впечатление, защото нали ужким е новата партия, която ще изгрее като ясно слънце и ще прободе статуквото право в сърцето. Ще изхвърли всички гадове с общото име „боклук“.
Но мълчанието наистина вече създава съмнения. Възниква и резонният въпрос – наистина ли искаш властта, при положение, че няма да играеш с никого? Всички съмнения директно се отразяват върху имиджа на формацията. Ако хората не получат отговори, това рязко ще снижи авторитета и възможността за нарастване на броя на неговите избиратели.

– ГЕРБ отново е първа политическа сила. Харесва ли им на хората джипката на Борисов и обиколките с нея?

– За съжаление, голяма част от обществото вече се научи, че институциите нямат никакво значение. Има значение кого ще огрее погледът на големия вожд, на кого ще даде парите и кого ще облече със сакото си. Наложи се една институционална култура, която няма нищо общо с разбирането какво е държавност, какво правят институциите, кой трябва да упражнява властта и че властта не е фейсбук от джипката. Че трябва всеки ден да се управлява и всеки ден трябва да се упражнява контрол върху овластените.С години вече хората са приучавани, че институциите нямат значение, че всичко е играта и волята на личността и в този смисъл имаме добър началник, който казва къде какво да се построи и за какво да се дадат пари. Например – за храм.Създаде се тип култура в обществото, която няма нищо общо с държавност и управление.
– Напрежението е и на върха, и в дъното на класацията за това кой ще влезе в следващия парламент. Вашите прогнози за сблъсъка ГЕРБ-БСП и за развитието на конкуренцията между малките?

– Опозицията като цяло е в насипен вид, а БСП не успя да създаде това, което е жизнено необходимо за категорична смяна на управлението. В историята на социалистическата партия има ясно решение на тези въпроси – създаването на общ фронт.

– Но Нинова предложи диалог и обединяване на усилията по много важния въпрос за гарантиране на честността на изборите. Другите не се отзоваха.

– Не е въпрос на диалог, а на създаване на мостове и взаимно доверие между отделните партии, между БСП и гражданското общество като цяло.
Опозицията е в разпръснат вид и има реалната възможност ГЕРБ да бъде първа политическа сила. Евентуално. Все пак, както казах, има 500 000 избиратели, голяма част от които са опозиционно настроени и предстои да видим дали ще си направят труда да отидат до урните.
Първото място на ГЕРБ едва ли ще има даде възможност да задържат властта, независимо дали сега или в обозримо бъдеще.

– Всяка социологическа агенция излиза със своя формула – пет плюс две, четири плюс три, като първите със сигурност влизат в НС, за останалите зависи от кампанията. Формулата на „Медиана“?

– Екзотична е и бих я нарекъл четири плюс четири. Четири имат всички шансове да са в парламента – ГЕРБ, БСП, ДПС и „Има такъв народ“. Следват още четири, които не могат да бъдат сигурни в присъствието си – „Демократична България“, „Изправи се. Мутри вън!“, ВМРО, както и НФСБ-Воля. Но никой не може да каже какво точно ще стане. Първо, защото имаме несигурни избиратели, и второ, не знаем как ще се развива пандемията. Хоспитализациите нараснаха, България отново тръгна към първите места по смъртност и никой не знае кой ще отиде до урните.

– Някой ще поеме ли политически риск да отложи изборите, ако ситуацията стане много сложна?

– Мисля, че няма. Всеки ще бъде обвинен, че се заиграва във връзка с пандемията. Но има риск за представителността на изборите. Нека си представим, че пандемията избухне и в изборите участват 2,5 милиона избиратели.

– На последните европейски избори, където активността е много по-ниска, гласуваха 2 милиона българи. Ако сега тази бройка се запази или са 2,5 милиона, колко ще бъде бариерата за влизане в НС?

– При три милиона летвата е около 130 000 гласа. При 2,5 милиона границата за преминаване на 4-те процента са 100 000. Но въпросът не е в математиката, а в това, че при толкова ниска активност следващият парламент и излъченото от него управление би било безкрайно нелегитимно. Как 55-те процента, за които вече споменах, ще приемат една изборна победа на ГЕРБ, при положение че изборите ще бъдат решени от една четвърт от избирателите? Много са подводните камъни. Сякаш е късно да се отлагат изборите, а изглежда, че те ще бъдат застрашени в своята легитимност. Тежка е ситуацията и към момента – нерешима.

Автор: Таня Джоева
Източник: „ЕПИЦЕНТЪР“

Прегледана: 29654

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече