Проф. Александър Кьосев: Политиката е грижа за полиса, не предизборно боричкане

0

- Advertisement -

Аз съм културолог, а не политолог и в моите очи думата „политика“ означава друго. Тя идва от „полис“ и произхождайки от тази благородна дума, означава „грижа за полиса“. Ще ми се повече да говорим за политиката като грижа за полиса, а не като предизборни боричкания. Това заяви в интервю за БГНЕС културологът и университетски преподавател проф. Александър Кьосев.

„Навремето, в зората на Прехода, когато възникна обединението на демократичните сили – СДС (Съюз на демократичните сили – бел. ред.), бяхме убедени, че това е целият политически спектър. Той обхваща както леви, така и десни партии, зелени движения, либерален център и прочее. Имаше обаче един мастодонт, това беше БКП, с наследник БСП, която очаквахме да се разпадне и тогава да възникне един нормален политически живот. Тези партии, които съставляваха СДС, по естествен начин ще се отделят една от друга и всяка ще добие политическа идентичност, ще има леви, десни, център и т.н, целият спектър. Та ние се заблуждавахме, че политическият живот ще се нормализира. Какво се случи обаче от моята поколенческа перспектива? Случи се това, че БКП/БСП не се разпадна, за разлика от други места в Източна Европа, където подобни партии изчезнаха, останаха с мизерна подкрепа или се трансформираха в нещо ново. В други условия електоратът на предишните управляващи комунистически партии се сви и те станаха това, което заслужаваха да бъдат. По една или друга причина обаче БКП/БСП продължи да съществува. Не само това, но доведе страната до две тежки, почти национални катастрофи. Говоря за фалита на държавата по време на Виденов и за това, което се случи с КТБ, най-голямата кражба на века. Така или иначе БСП оцеля. Продължава да има един устойчив електорат, който се лъже, че тя е лява партия“ и живее в соц-носталгии“, прави паралел с миналото проф. Кьосев, за да обясни настоящата ситуация.

Вместо да се разпадне другата част на спектъра, подчерта още той, се разпадна СДС, разлюспвайки се в множество ефимерни, малки партии. Дойде царят, после възникна ГЕРБ и така възникна нещо, подменящо дясното. Всъщност тези партии са просто върхът на малки или големи клиентелистки и корупционни мрежи, добави проф. Кьосев, според когото това проличава най-ясно в случая КТБ и при източването на европейските фондове.

„Накрая се случи най-срамното: остатъкът от СДС се прикачи към ГЕРБ. В моите очи ГЕРБ представлява имитация на десноцентристка партия, а освен тази партия се появиха още партии-имитанти, които привидно изповядват дясна идеология. Такава беше НДСВ, такава беше РЗС, такава е и „Воля“. Патриотите пък популистки имитират патриотизъм с цел власт и облаги, това е най-лошото нещо“, смята още културологът.

Според него политическият спектър у нас има имитативен характер, което твърдение проф. Кьосев аргументира така: „Не защитава интересите на граждани и прослойки, а прави други две неща: първо – защитава своите клиентелистки мрежи и второ – убеждава гражданите, че всинца са маскари. Това са двете важни задачи на тези политически субекти. Огромна част от българските граждани повярваха и изпаднаха в тежка резигнация. Започнаха да слушат чалга, в която музика няма нищо лошо, ако тя не беше с криминален и мутренски заряд, особено в началото, т.е. и с антиполитически и анти-полисен заряд. Тя трябваше да скандализира онези елити от началото на Прехода, които искаха промяна. Вместо това ни предложиха статукво и носталгия по социализма“.

- Advertisement -

За пандемията от COVID-19 проф. Кьосев смята, че „относителната и временна задоволеност“ на повечето хора в България не им дава възможност да видят „катастрофата на управлението ѝ“. „Те не знаят, че живеят в катастрофа, а мислят, че живеят в статукво. Това е тъжна история“, счита той и допълва: „Става дума за голямо веселие. Защо хората не искат да спазват пандемичните мерки? Ами защото искат да се веселят. Вазов е казал, че „робските народи много обичат да се веселят“.

Проф. Кьосев отчита и друг проблем – политиците демонстрират абсолютна непримиримост един към друг, за да станат видими и различими за избирателите, тъй като програмите им са трудно различими една от друга.

„Скандалът е най-добрата реклама. Ако пребиваваш в скандал, който стане навик и премине в циничен консенсус, тогава той само ти прави реклама. Какво стана с Бойко Борисов? Появиха се едни скандални кадри с кюлчета злато и банкноти. Нищо! Във всяка една държава с елементарно приличие, министър-председателят би си заминал веднага. Е, имаше някакви протести, те траеха дълго и разпаднаха по един, бих казал, доста срамен начин, излъчиха едно отровно трио, което временно остана дуо, докато към него не се прилепи Мая Манолова. Тежък песимист съм за това, което идва. Моето поколение слиза от сцената. Какво ще дойде след това е много интересно, плаша се малко. Знам, че това не звучи добре. Населението обича позитивни послания, но това не ме интересува. Казвам го така, както го мисля“, смята проф. Александър Кьосев.

Според него обаче една част от енергията на летните протести все пак ще се излее в урните на предстоящите парламентарни избори. „Ще се излее, без съмнение тя ще подкрепи шоу-партията на Слави Трифонов. Ще подкрепи и „Демократична България“, може би и „Изправи се! Мутри вън!“ и т.н.“, счита проф. Кьосев, според когото около тези партии се е формирало национално въодушевление по време на антиправителствените демонстрации, за сметка на спадащия рейтинг на управляващите. „Тези партии ще влязат в парламента, сигурен съм, но признавам, аз очаквах по-голяма енергия. Разчитах на възмущението, което се оказа грешка. Възмутените вече са малко, а уморените са много. Тези, на които абсолютно им е писнало. Политиката вече не значи полис, умората и резигнацията разрушават елементарните форми на парламентарно-политически живот“, счита културологът.

На въпроса защо културните политики отсъстват от предизборните дебати или са съвсем слабо застъпени, проф. Кьосев отговори: „Демократична България“ разработи програма от 160 страници, в която има сектор „Човешки капитал“, а в него сектор „Култура“. Аз ръководих групата, която работеше по него, минимум 10 души са участвали, които са сериозни експерти. Тя може да бъде прочетена на сайта на партията. Когато става дума за PR и медии, изглежда други неща са „по-секси“ и се говори за тях. Ако ни дадат мандат, както казва Христо Иванов, ние има какво да направим и знаем как да го направим. Има такава програма и тя е подробна, с конкретни мерки, разпределени във времето. Културата не е сектор, тя е жизнена среда. Културната политика не се занимава само с творците и с тези, които създават културни блага, тя се занимава с публиките и с начините на културен живот. Това е най-важното: културата е измерение на живота, ние живеем в културата, тя е като въздухът, който дишаме. Към нея трябва да има грижа, подобна на екогрижата за природата. Природа и култура вървят заедно, те нашия свят и са условието на нашия живот. Както има грижа за чиста природа, трябва да има грижа и за разнообразна, множествена и чиста култура“.

Източник: БГНЕС

Прегледана: 36538

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече