Брожения по света и у нас: Ограниченията срещу коронавируса и колко струва съпротивата?

0

- Advertisement -

Коронавирусната пандемия отвори широко вратата към възможности, които досега биха били немислими. Още през април миналата година написах материал, в който разгледах развитието на технологиите, позволяващи много по-лесно и детайлно следене на хората. Темата беше разгледана и описана много добре от израелския професор по история Ювал Ноа Харари в статия за Financial Times.

В рамките на един мисловен експеримент, помислете за някакво хипотетично правителство, което изисква от всеки гражданин да носи биометрична гривна, която следи телесната температура и сърдечната честота по 24 часа на ден. Ако можете да наблюдавате какво се случва с телесната ми температура, кръвното налягане и сърдечната честота, докато гледам видеоклип например, то можете да научите какво ме кара да се смея, какво да плача и какво ме ядосва истински. Важно е да запомните, че гневът, радостта, скуката и любовта са биологични явления, също като треската и кашлицата. Същата технология, която идентифицира кашлицата, би могла да идентифицира и смеха. Ако корпорациите и правителствата започнат масово да събират нашите биометрични данни, те ще могат да ни опознаят далеч по-добре, отколкото се познаваме сами, и ще могат не само да предсказват чувствата ни, но и да ги манипулират, за да ни продават каквото си поискат – било то даден продукт или определен политик. Временните мерки имат отвратителния навик да надживяват извънредните ситуации, тъй като на хоризонта винаги се мержелее някаква нова спешна ситуация. Моята родна страна Израел, например, е обявила извънредно положение по време на Войната за независимост от 1948 г., което е оправдавало редица временни мерки – от цензурата върху пресата и конфискацията на земята, та чак до специални разпоредби за приготвяне на пудинг (не се шегувам). Войната за независимост е спечелена отдавна, но Израел никога не е обявил извънредната ситуация за приключена и никога не е премахнал много от „временните“ мерки от 1948 г. (Постановлението за „спешния пудинг“ беше милостиво отменено през 2011 г.)„, пише той.

Аспектът за наблюдението е много важен и заслужава специално внимание. Но в днешния си коментар искам да се спра на още два притеснителни момента.

Първият е засилването на ограниченията в следствие от съпротивата срещу тях. Такава например е мярката за налаган на вечерен (полицейски час). Така или иначе е ясно, че вечер и в нощните часове хората обикновено си стоят по домовете (още повече при затворени нощни заведения). Въпросната мярка изглежда крайно пресилена и няма особена здравна логика. Тя по-скоро изглежда като репресивна мярка, защото позволява човек да бъде арестуван, дори и да е сам на пуста улица след определен час.

Тази мярка беше често използвана от страни в Западна Европа и забележете, в Гърция. Макар и официално жертвите на заразата в съседната ни страна да са по-малко, отколкото у нас. Гърция притежава самочувствието на люлка на цивилизацията и подобно на страните от Западна Европа, има много сериозно развита „култура на съпротивата“. Там отнемането дори на най-малките социални придобивки е последвано от кървави протести. Виждаме и колко продължителни и многобройни бяха протестите на жълтите жилетки във Франция.

- Advertisement -

Истината е, че тази съпротива е твърде неудобна и опасна за властите, а тя е част от идентичността на тази нация още от Великата френска революция насам. Тази култура може да бъде изкоренена единствено по репресивен начин, а една пандемия е доста удобно извинение за целта.

Другият притеснителен момент за мен е, че съвременното консуматорско общество отново ясно показа, че човек вече окончателно се е е взел за Господ. Ще спрем за правим това и онова, ще се затворим и всичко ще отмине. Без да влизам в конспирации и да прави хипотези за човешка намеса във въпросния вирус (макар да имам обосновани съмнения за това), ясно пролича неразбирането на силата на природата. Искаме да „управляваме и прогнозираме“ развитието на кризата. В крайна сметка, ако нещо такова може да бъде управлявано, това няма да се нарича криза. Ние не решаваме кой да живее, кой да умира и не можем напълно прогнозируемо да влияем на всичко. Можем да спазваме някакъв общ протокол, но всяка ситуация има различни нюанси. Разни математици и псевдо такива правят сметки, но без да разполагат с необходимите константни величини за целта. И едва ли някой разполага с всички величини.

Стигаме и до икономическите измерения на пандемията. „Стискаме зъби и чакаме да отмине“, казват спокойно хората, чието препитание не зависи от затворените бизнеси. Палим свещи и се чудим как ще връщаме кредитите, казват останалите, които нито са оставени да работят, нито получават обезщетения, че това не им се позволява. Рано или късно ще има гладни бунтове, които ще се насочат към държавите, защото именно те взеха решението да налагат мерки. От малки винаги ни учат за важността на личния избор, съзнание и отговорност. Но тази ситуация ясно показа, че са много малко страните, които разчитат на съзнание, а не на рестрикции. Още по-странното е, че една от тези държави е Беларус, която се управлява от автократичен лидер. Впрочем, защо не се говори за Беларус? Към днешна дата (23.03.21) официално в тази страна са доста по-малко починалите от вируса, отколкото в нашата страна, която беше затваряна няколко пъти. По-точно, според ползвания от всички статистически източник Worldometers, в Беларус има 2166 починали с диагноза COVID-19 при 311 428 официално потвърдени случаи, а в България – 307 890 случая и 12 074 смъртни!

Толкова ли лъже Лукашенко и защо тогава няма апокалиптични материали във винаги готовите да посочат недъзите на тоталитаризма западни медии? И защо в специализираните данни на The Economist Беларус пак е далеч по смъртност от България, а Грузия, която също е близо като брой случаи към днешна дата – 278 178 потвърдени общо и смъртност от само 3714, е блестящ пример и за практическа липса на косвена (надвишена) смъртност заради коронавируса, докато ние сме абсолютна катастрофа, а и не само ние – в Западна Европа също има доста тъжни примери?

Автор: Тодор Беленски

Източник: Actualno.com

Прегледана: 40783

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече