Има ли български политик, който предлага нещо разумно за коронавируса?

Парламентарните избори в България наближават и откровено казано не чувам абсолютно нищо като конкретни решения за най-голямата криза в живота на едно голямо мнозинство от българи. Да, става въпрос за коронавирус пандемията. Нито една партия или коалиция поне досега не е успяла да видгне достатъчно шум и да забие общественото внимание относно своята визия за справяне с тази криза от глобален мащаб! Говоря за ясна и обоснована визия, която посочва основните проблеми на кризата и предлага решения.

Предварително се извинявам на партиите, които имат размисли и предложения за коронакризата в своите програми, но щом аз, който си изкарвам хляба в информационния сектор и не като IT, не чувам ясно тези им послания, могат сами да си направят сметка колко ги чува редовият избирател. И така – основният проблем е как хем здравната система да издържа на вълните на коронавируса, хем икономиката да не спира. Защото става все по-вероятно вирусът никога да не изчезне, т.е. да бъде ендемичен. Може да се надяваме, че след време ще се приспособим към него и той ще се превърне в нещо като другите четири коронавируса, от които само кихаме и кашляме без други кой знае колко сериозни последствия, но да седим и чакаме това време хич не става. Така че какъв е пътят? Не чух никой политик да казва, че няма друг начин, освен поставяне под контрол първо на здравната криза и че науката е отговорът.

И не просто ваксините, ами намирането и на по-ефективно лечение, когато се разболееш. Лечение, което да не препълва болниците!

По този въпрос какво предлагат партиите? Предлагат ли ние да направим програма и да предприемем действия, с които да търсим ефективно лечение, така че поне болниците да не се огъват – нещо като ситуацията с „Ивермектин“? За това лекарство нещо по-видимо като държавни усилия защо няма – да има бързи и точни проверки става или не става? Ако нямаме парите и интелектуалните възможности като държава (не знам защо използвам думата „ако”), ще мислим ли за наднационална инициатива – сътрудничество със съседни държави или на паневропейско ниво? Или пък има други идеи? За никакви такива намерения не се чува и говори – по дебатите по телевизиите, когато някой си направи труда да отиде, има само обстрел кой колко са му били кирливи ризите по годините назад.

В този ред на мисли, не чувам много в предизборните манифести и за науката като цяло. Предполагам, съгласни са всички политици, че точно тя дава отговорите и решенията на глобални кризи от сорта на коронавирусната.

И като е така, как мислят искащите да управляват да подобрят нещата с научно-развойната сфера в България? Питам извън лесното обещание „ще хвърлим една торба пари“ – като я хвърлите тази торба, тя къде ще отплава, че да има ефект? Нещо по-дългосрочно, изразено в стъпки – 1, 2, 3 – да имате? Така, както при плювните по опонентите винаги имат план със стъпки, викате им опорни точки – та за науката ни опорните точки какви са, извън завинаги старите ченгета на топлите места?

При положението на глобална криза, която при това е здравна, липсата поне на някакви що годе разумни идеи показва несъстоятелността на политиците ни. И не ме топли мисълта, че по отношение на COVID-19 ситуацията е такава като цяло навсякъде. Липсата на желание да се фокусира обществената енергия в преодоляването на проблем, за който говориш упорито, че е „състояние на война“, показва, че ти всъщност само си говориш и чакаш този проблем „да отмине“.

Тогава ние защо да ти вярваме, че ставаш за нещо – независимо опозиция ли си, управляващ ли си, умен и красив ли си, патриот ли си, евроатлантик ли си или русофил или дори мутра?

Автор: Ивайло Ачев

Източник: Actualno.com